„Какъвто класният, такъв и класът!“

За ролята на  ценностите и възпитанието в образованието

Вероятно всички сме чували израза „Какъвто класният, такъв и класът“… и ако се замислим – има логика.

Първо, защото класният ръководител, особено от  1. до 4. клас, прекарва най-много време с учениците. Или разполага с поне един час седмично, в който може да наблегне на възпитанието, а не само на обучението.

Второ, защото самите ученици имат нужда от примери за подражание и след хората от семейния кръг, учителите и особено класните ръководители са най-близо до тях. Поведението им се анализира под лупа: Прилича ли той/тя на някой от семейството ми? Искам ли да съм като него/нея? Мога ли да се доверя на човек като него/нея? и т.н.

Трето, защото класният ръководител в най-голяма  степен определя правилата за междуличностно общуване в класа, задава целите и принципите на очакваното от всички поведение (включително на себе си) и спомага за формирането на ценностни ориентири на своите ученици. Така учениците се подготвят за живота, учат се да взимат решения в трудни ситуации и да припознават или не дадени ценности.

Редица изследвания доказват, че без доверие и уважение няма обучение. Затова в тази статия искаме да обърнем внимание на отношенията между учител и ученици и на ролята на възпитанието в образователния процес, да дадем някои примери как да се акцентира върху тях, както и някои насоки за какво трябва да се внимава.

Защо възпитанието е важен елемент от училищния живот?

Според един от най-известните изследователи на ценностите – Милтън Рокич – ценността е тип вярване за това как трябва или не трябва да се държим или за крайните цели на съществуването. Ценностите са абстрактни идеали за начини на поведение и идеали на желаните житейски цели (Пенчева, 2006). В стремежа за предаване на знания възпитанието и предаването на ценности и идеали за поведение от едно поколение на друго остава на заден план в образователната ни система.

Това, което изглежда липсва в много училища, е споделеното говорене за положителните човешки ценности (Hawkes, 2009) и създаването на усещане за общност, която да бъде поставена над интересите на отделния ученик. Така например преписването може да се възприеме като нещо нередно, само ако бъде представено като лъжа спрямо целите и резултатите на класа, която води до загуба на доверие от страна на учителя и съучениците. Ако групата на класа (заедно с учителя) и процесът на обучение помежду им не се възприемат като ценност, тогава преписването се превръща в „обикновено“ и дори „приемливо“ средство за индивидуален напредък в борбата с конкуренцията. 

За да се преобърне подобна нагласа, е необходим: 

1) открит диалог (а не монолог!) с учениците за ползите и недостатъците от преписването; 

2) „проучване“ на мнението на учениците защо и кога преписват и събиране на идеи как това може да се предотврати; 

3) разглеждане на примери и казуси за резултати, постигнати с честен/нечестен труд и обсъждане до какво би довело подобно поведение в реални ситуации от живота;

4) предприемане на мерки за намаляване на стреса от процеса по оценяване;

5) достигне до споделено разбиране и своеобразен „етичен кодекс“ на класа, в който преписването се разграничава от градивната работа в екип между учениците и се възприема като „меча услуга“. 

Дори и да не сте класен ръководител, като учител също бихте могли да провеждате подобни разговори. Разбира се, не само на тема преписване. Не се страхувайте да отделяте време от часа си за обсъждане на добродетелите и идеалите за поведение, особено ако те липсват в семейството. За разлика от темата на урока, това не може да бъде научено самостоятелно от учебника вкъщи. Училището е мястото, където ценностите могат да бъдат предадени и да станат част от така необходимата социализация на учениците.

Със сигурност в училище ежедневно има случаи, които да провокират разговори за добро и зло, за правилно и неправилно, за осмисляне и проява на ценности като уважение, честност, състрадание, отговорност, грижа и любов към ближния. Влагането на усилия в тази посока подобрява качеството на средата в училище. Когато отделяте внимание на подобни теми, включвате мнението и активността на учениците, това създава условия за образование, основано на ценности.

Как да включим темата за добродетелите в часовете?

Тук бихме искали да представим няколко конкретни теми, с които да насочите вниманието на вашите ученици към темата за ценностите и желаните модели на поведение. Може да ги включите както за дискусия в часа на класа, така и като 5-минутно упражнение за размисъл в края на урока. 

Примерни въпроси за дискусия, споделяне, рефлексия: 

• На кого се възхищавате? Избройте три от възхитителните качества на този човек, посочете примери за проявата на тези качества; 
• Опишете инцидент или събитие, от което сте научили поука „по трудния начин“;
• Какво бихте искали да промените в себе си, за да станете по-добър човек?
• Кои три качества цените в своя приятел? Учител? Родител?
• Кой е най-важният човек в живота ви, който ви служи за пример и ориентир при изграждане на вашите ценности? Обяснете защо и/или посочете как и с какво той/тя е въздействал върху вас;
• Кои са трите най-важни добродетели, които смятате, че ще е важно да възпитате у децата си един ден?
• Кое е основното правило, според което е важно да живеете живота си? 
• Ако участвате в създаването на един по-добър свят, какви добродетели бихте искали хората да притежават и какви принципи за поведение да спазват? (Elias, 2017). Тук може да обсъдите и някои от следните примери:

• Преди всичко не вреди!
• Не прави това, което не искаш и другите да правят на теб!
• Постъпвай така, че действията ти да служат за общовалиден принцип и всеки друг в подобна ситуация да постъпва като теб.

За какво да внимаваме?

В разговорите за това кое е добро и кое зло не винаги има общовалидни истини. Често принципните положения са израз на субективни оценки и могат да провокират междуличностни конфликти и неприятни чувства като обида, гняв, отчуждение. За да се избегнат крайности и да се управлява груповата динамика, трябва да се подготвите и да да бъдете внимателни:

1. Имайте предвид, че ценностите/добродетелите се „възпитават“, „търсят“ и „възприемат“ доброволно, не се „преподават“. Принципът тук е: „Насила хубост не става!“.
2. Полагайте съзнателни усилия да отразявате гласа на всеки ученик.
3. Обяснете защо смятате едно решение за по-правилно от друго чрез препратки към общоприетите от вас и вашия клас принципи.
4. Подгответе се да подкрепите учениците и себе си в процесите за помирение, намаляване на напрежението и преодоляване на дилемите, свързани с ценностите и нагласите. Ако е необходимо, се обърнете към външен за класа човек, на когото имате доверие и който би дал независим поглед към ситуацията, а защо не и да заеме ролята на арбитър. Включете, например, училищния психолог, педагогическия съветник, заместник-директора или директора, в някои случаи това може да е родител – адвокат, юрист, свещеник и др., на когото разчитате, че би заел безпристрастна позиция.
5. Уверете се, че успявате да балансирате между съдържанието на предметната област и адресирането на ценностите в техния учебен контекст.

 

___________

Използвани източници:

Пенчева, Е. (2006). Психологична типология и образователна политика, Изд. Марин Дринов, София.

Elias,M. (2017). Helping Your Students Identify Their Values – https://www.edutopia.org/blog/helping-your-students-identify-their-values-maurice-elias

Hawkes, N. (2009). What is Values-based Education? – https://www.downley.bucks.sch.uk/_files/users/3/Documents/FDF8616E95F54BE3A2E051594AD190D6.pdf