fbpx
STEM За родители

Как да отгледаме млади учени – 4 практични съвета за родители и учители

Как да отгледаме млади учени вкъщи

Едва ли всички родители си мечтаят да отгледат следващите Алберт Айнщайн или Мария Кюри, но със сигурност всички родители искаме най-доброто за децата си. Искаме да ги възпитаме като успешни, уверени и самостоятелни личност, които подхождат без страх към неизвестното. Хора, които търсят факти и задават допълнителни въпроси, които не се оставят да бъдат манипулирани, които защитават мнението си аргументирано и подбират внимателно думите си. Всичко тези и още куп други неща са сред списъка с умения, които ни дава научната грамотност.

Ето и 4 полезни съвета за това как да я развиваме така, че да си отглеждаме млади учени вкъщи:

1. Да поощряваме детското любопитство

Децата (и особено тези на възраст между 3 и 6 години) задават хиляди въпроси! Понякога за нас, родителите, това може да е досадно, но по този начин малчуганите ни дават знак, че наблюдават внимателно околния свят и искат да разберат как е устроен. Можем да подходим по различни начини, в зависимост от ситуацията и собствената ни нагласа в момента.

Когато бяхме на почивка, синът ми често задаваше въпроси, свързани с морската вода: “Защо има вълни? Защо морето е синьо? Защо от него не може да се пие?” Едно от първите неща, които правя в такива моменти, е да го попитам: “А защо според теб е така? Имаш ли някакво обяснение?” По този начин го насърчавам да сподели своята гледна точка и наблюдения, да формулира “научна” хипотеза. Наслаждавам се на дискусията и се опитвам да отговарям по начини, които развиват неговото научно мислене, като предизвикват допълнителни въпроси и изискват различни гледни точки.

Разбира се, случвало се е (и то неведнъж!) да не знам отговора на някои от въпросите. В такива моменти чистосърдечно си признавам, че не съм ходеща енциклопедия и обещавам да проучим заедно. Друг пък знам отговора, но не съм сигурна как да го обясня разбираемо за дете на неговата възраст, а се случва и просто да нямаме време за “сериозно обсъждане”. Тогава използвам една стратегия, описана от Джани Родари в книгата му “Граматика на фантазията” – обяснявам не научно, а магично. Например: “Знаеш ли защо всъщност има вълни? Защото в центъра на морето живее огрооомен змей, който празнува рождения си ден и непрекъснато духа свещичките на тортата си и така прави вятър, а вятърът прави вълни. Точно както ти правиш вълнички в супата си, когато я духаш.”

Повярвайте ми, синът ми е съвсем наясно, че си измислям и много се забавлява с такива обяснения. Пък и креативността е част от инструментариума на всеки уважаващ себе си учен, нали?

2. Да дадем на децата време и пространство за изследване

Знаем, че учените се нуждаят от време, за да наблюдават и експериментират, да тестват хипотезите си и да опишат всеки опит. По същия начин децата се нуждаят от време и пространство за своите изследвания и ние трябва да сме готови да им ги предоставим.

Когато излизаме на разходка в парка, предварително се настройвам, че ще се придвижваме бавно и едва ли ще стигнем от точка А до точка Б, както би ми се искало. Вместо това вдишвам и издишвам дълбоко и с готовност се спирам пред всяка шишарка, сврака, локва или друг обект, привлякъл “научния” интерес на децата ми.

Независимо дали става въпрос за проучване навън, с кал и пръчки, или вкъщи, с вода в банята, трябва да екипираме подходящо младите учени. Стари дрехи и лигавници, дъждобрани и гумени ботуши и най-вече много търпение. А ако експериментът се окаже неуспешен, нека се възползваме от ситуацията и проучим с детето какво точно се е объркало. Грешките всъщност са полезни, защото предоставят възможности за усъвършенстване на идеите, разбиранията и хипотезите ни.

3. Да насърчим децата да записват своите наблюдения

Воденето на дневник е важно научно умение, което е добре да започнем да развиваме от рано. За целта съвсем не е необходимо да чакаме децата да се научат да пишат. Скицирането, рисуването или правенето на снимки също са различни начини, които им помагат да отбележат какво са видели, чули, проучили или открили.

Когато забележим, че детето се интересува от нещо, например от фазите на луната, видовете дървета или смяната на сезоните, непременно трябва да се възползваме. Да го попитаме: “Искаш ли да нарисуваш …? Можеш ли да направиш снимки? Искаш ли да ти помогна да запишеш това?”

За да помогнем на детето да организира по-добре “записките си”, може да му подарим красив тефтер, в който да пише или рисува, специална папка, в която да прибира листовете си или албум за съхранения на природни образци. И разбира се, да намерим място в стаята му, където да съхраняваме всички тези научни съкровища!

4. Да използваме наличните технологии и предмети

За да отгледаме млади учени, не е нужно да харчим много пари за научни консумативи или комплекти (макар че и на българския пазар вече има доста изкушаващи предложения в тази посока!). Но със сигурност е добре да впрегнем целия наличен арсенал и да използваме за научни цели техниката, материалите и играчките, с които разполагаме у дома. С всеки съвременен мобилен телефон можем да направим детайлни снимки на интересно насекомо, да запишем звуците, които издават различни животни или да инсталираме специализирано приложение, за да научим повече за конкретно растение.

Един от любимите експерименти на сина ми е да проследява скоростта, с която количките му се пързалят по наклонена плоскост, докато регулира ъгъла ѝ. Освен височината на рампата, той сменя и самите търкалящи се предмети, като изпробва с топчета, топка за тенис, по-големи или по-малки колички и др. По този начин проучва как размерът, теглото или материалът влияят върху скоростта на търкаляне.

Разбира се, ако имаме финансова възможност и детето проявява интерес, не пречи да инвестираме средства в “научно оборудване” като микроскоп, ферма за мравки или комплекти за астрономия например.

Науката наистина е навсякъде – разходката в парка или следобедната игра вкъщи предоставят на децата толкова много възможности за наблюдение и експерименти! Достатъчно е просто да им обърнем внимание и да изберем правилния подход. При това съвсем не е нужно да знаем всички отговори – какво по-забавно и по-интересно от това да изследваме заедно с нашите млади учени?

За автора

Елица Тодорова

Юрист по образование, учител по професия и майка понастоящем - запознайте се с Елица Тодорова! Елица преподава немски език и гражданско образование в училище, а от шест години участва в организацията на лятна академия за деца с обучителни трудности, за част от които българският не е майчин език.

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.