Г-жа Неда Грамадска е част от екипа на Основно прогресивно училище 1 – гр. София от създаването му. Още през втората година забелязва, че малките ученици имат слабо развити основни умения за организация, учене, мислене и общуване. “Реших, че трябва да подготвя децата, за да могат да се справят по-лесно, когато прекрачат прага на прогимназията. Имам известен опит в Монтесори педагогиката за възрастта 6-12 г. и имах възможност да я изпробвам с първия ми випуск. Тогава започнахме с месечен учебен план, който във времето претърпя промени и постепенно превърнах във водене на дневник.”, разказва г-жа Грамадска.
Преди отново да стане класен ръководител на първи клас, г-жа Грамадска се изправя пред голямо предизвикателство – да мотивира и да научи учениците си на самоорганизация чрез воденето на личен дневник.
Добрата практика се провежда в рамките на целия начален етап, започвайки от първи клас. В следващите редове споделяме важните моменти и стъпки, които да приложите във всяка фаза от добрата практика.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Предварителна подготовка
Несъмнено, едно от най-важните неща е предварителната подготовка на учителя, който разписвайки план, да очертае рамките на проекта по години. Първокласниците трудно задържат вниманието си. Често за тях всичко, което се случва в училище, е ново и непонятно. Ролята на учителя е да подбере време, което заедно с класа да отделят за работа върху дневника.
Първи клас
- Представете идеята си пред първокласниците. Насочете ги към материали, които могат да използват. При въвеждането на дневниците са въвлечени и родителите. След представянето на идеята, всяко дете носи тефтер/тетрадка, която да надпише и украси по свой избор. Ролята на родителя е да подготви материали като моливи, принитрани букви/картинки и др. Важно е учителят да представи на децата колко са специални тези дневници. “Дневникът се използва за записване на ежедневни и седмични задачи за самообучение и месечни цели. Месечните цели обхващат три области: взаимоотношения, знания и умения. В началото на всеки месец учениците си поставят конкретни цели във всяка област и ги преглеждат в края на месеца, отразявайки своите постижения, предизвикателства и нужди за следващия месец.”, уточнява г-жа Грамадска.
- Ролята на учителя е да подкрепя учениците си, обсъждайки целите и възникналите въпроси. Ключова задача е учениците да си поставят и цел за четене за месеца, записвайки избраната книга в своя дневник и споделяйки своите впечатления след приключване на четенето. “След проведен урок учителят записва това, което децата имат за самоподготовка. Те си записват в дневниците тази информация. В часовете за самоподготовка имат избор да започнат с това, което предпочитат, да седнат където и с когото искат. Така учителят не е водещ в организацията на процеса на учене, и може да ги подкрепя при нужда.”, разказва г-жа Грамадска.
- Обратната връзка е част от процеса. Постепенно въведете този метод на седмична база. Учениците на г-жа Грамадска започват като в края на седмицата отбелязват или оцветяват емоцията, която отговаря на въпроса “Как си чувстваш?”. Обратната връзка остава в дневника на ученика. В последните месеци от учебната година се въвежда обратна връзка в писмен вид.
- Отбелязвайте успехите на първокласниците и ги поздравявайте за малките победи. “Учениците могат да си залепват листчета с някакви техни успехи – как са написали ръкописно някои букви, думи, как са решили някои от задачите и др., като това се коментира с учителя и се отбелязва като успех. Там рисуват илюстрации към прочетени от учителя текстове или книжки. В края на годината могат да си запишат какво са успели да постигнат – поне един голям успех. Децата в първи клас обикновено се радват, че са се научили да чета, да пишат ръкописно, да четат по-бързо, да смятат задачи до 20 или повече, намерили са си приятели и др. В тази възраст все още не са самостоятелни в часовете по самоподготовка.”, споделя г-жа Грамадка.
Втори клас
- В началото на учебната година второкласниците си поставят една или две конкретни годишни цели. Препоръчително е веднъж месечно заедно да се връщате към големите цели.
- Месечно си записват обратна връзка от този период, свързана с учене, поведение и взаимоотношения. С помощта на учителя и индивидуални срещи с него, второкласниците си поставят цел за постигане в някоя от тези области при нужда.
- Учителят има много важна роля. Неговата голяма цел е да научи учениците да бъдат по-самостоятелни при попълването на дневниците. “Това е дълъг процес, но при последователност и упоритост, дава много добри резултати и усилията се заплащат. Освен целеполагането, с много активната помощ на учителя (водещия и този от часовете по самоподготовка), децата си записват и цел за четене за всеки месец – книга, за която после пишат кратка обратна връзка, когато я прочетат.”, споделя г-жа Грамадска.
- Във втори клас е време проектната задача да бъде надградена като учителят постепенно въвлича използването на дневника в часовете по самоподготовка. Задачите за домашна работа се записват на видно място достъпно за децата. В часовете по самоподготовка учителят дава свобода при избор с кое домашно да започнат второкласниците и до кого да седнат. Важно е да отбележим, че това право се дава, когато учениците са наясно с правилата на класната стая. ”Учителят не е водещ, а по-скоро помага при нужда индивидуално или в група. Децата работят самостоятелно, но могат да си помагат. Препоръчително е първо да се опитват да си помагат сами, по подходящ начин и след това да търсят учителя при необходимост. “, допълва г-жа Грамадска.
Класният ръководител забелязва значителен напредък в края на учебната година. Второкласниците придобиват умения за самоорганизация, търпение, правилно структуриране на времето и активно водене на личния си дневник. Учениците все по-често работят заедно в малки групи и не се страхуват да помолят за помощ своя съученик.
Трети и четвърти клас
“Ако се следват стъпките при работа с практиката в първи и втори клас, тук вече децата влизат в рутина и имат възможност спрямо индивидуалността си да развиват дадените умения.”, споделя г-жа Грамадска. Учителят постепенно повишава нивото на уменията за водене на дневника. Учениците си поставят все по-големи цели, пишат по-осъзнато и изпробват различни стратегии. Учителят от своя страна, поставя само рамките на заданията. “Той е там, за да проверява дали си отбелязват (с тикче или по друг начин) свършената работа, да им предостави начин да си я проверят и да валидира резултата, да им помага при различни индивидуални нужди от всякакво естество, да ги подкрепя да развиват уменията си, да прави индивидуални срещи с тях.”, допълва г-жа Грамадска. Индивидуалните срещи са все по-кратки, с конкретни въпроси. Учениците по-бързо и лесно постигат целите си.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практика “Личен работен дневник” подпомага учениците от начален етап през всичките години, позволявайки им сами да разпределят собственото си време, както и ги подготвя за голямото стъпало на прогимназията.
Добрата практика е успешна, тъй като тя спомага за по-добро разбиране на учебния материал, учи учениците на взаимопомощ, отговорност, ефективна работа. “Практиката изисква усилие от страна на учителя – водещия и/или учителя за самоподготовка. Развиват се комуникативни и социални умения и умения за получаване на обратна връзка – чрез взаимодействия с учител и други деца. Учениците много се влияят един от друг в тази възраст. Те се “копират” и следват авторитета на учителя, който ги въвлича в процеса. Стараят се да се представят добре. Затова е много важно положителното отношение на учителя към практиката.”, уточнява г-жа Грамадска.
В Основно прогресивно училище 1 – гр. София тази практика е част от ценностите, мисията и визията на училището, в съответствие е с методите, които използват. Учениците успяват активно да развиват горепосочените умения и личният работен дневник дава възможност на учителя да има поглед върху развитието на децата и да ги подкрепя индивидуално.
За да се изпълни добрата практика, г-жа Грамадска съветва: “При желание, гъвкавост и изобретателност от страна на учителя, може да се намери начин, дори и адаптиран вариант на тази практика, която да се прилага и подкрепя учениците.” Според нея, добрата практика следва да се надгради и в прогимназиален етап, спрямо изискванията на учителите и възлагането на по-дългосрочни задачи и проекти. Тук могат да се включат и раздели като: проектни задачи, планирани срещи, дни за консултации, важни бележки и дати.
“Добрата практиката е подходяща да се използва от класове, в които има ученици с различни потребности, защото децата в тази възраст имат висока трудоспособност, мотивация, нужда от принадлежност и успеваемост, както и от поддържане на взаимоотношения с връстници. Така че децата си влияят и помагат и, ако учителят поддържа добра атмосфера в класа, те биха се подкрепяли в този процес. Ролята на учителя е ключова, въпреки че изглежда, че постепенно става по-пасивен. Всъщност той винаги е ангажиран в развитието на децата и ги подкрепя. Трудът му постепенно се отплаща, когато те свикнат с практиката, придобият навици и умения. “, допълва г-жа Грамадска.
