Как наблюдавам учебен час без предварително предоставен план за часа от начинаещия учител, когото подкрепям? Не го правя.
Една от основните цели на наставничеството е да подпомогне начинаещите учители да бъдат най-добрата версия на себе си – ако нямам представа каква е визията на учителя за този час, аз не бих могла да му осигуря тази ефективна подкрепа, тъй като нямам информация за това към какво учителят се стреми в класната си стая.
Ако темата за наставничество е все още нова за Вас, запознайте се с въвеждащата ни статия, описваща какво е наставничество на учители и защо е важно. Цялата поредица от статии по темата вижте в страницата за наставничество.
Планът на урока е същността на това, което учителят иска да постигне, неговата философия за преподаването и пътят, по който си представя да постигне конкретна цел или цели. Без план на урока наставникът няма представа каква е била първоначалната идея на учителя и не може ефективно да прецени къде са областите за подобрение – дали се дължат на слабости в планирането или по-скоро трябва да се наблегне на отработване на дейности в изпълнението.
Насоки към начинаещ учител за вида на неговия план на урок
Приложете изброените съвети, за да бъдете максимално полезен ментор на начинаещия учител при подготовката на план на урока му.
Формат и време на изпращане
Помолете учителя да Ви изпрати плана на урока си по възможност ден преди наблюдението, за да може да се подготвите спокойно. Важно е да във вида, в който го планира за себе си – възможно най-автентично.
Допълнителни ресурси
Помолете учителя в плана, който Ви изпраща, да добави всички ресурси, които ще използва по време на часа – ако използва текстове – те да присъстват в плана на урока; примери, които смята да даде; презентацията, която смята да използва и т.н., за да може да имате възможно най-пълна представа за това, което предстои да наблюдавате, а също така да имате представа дали и доколко са подходящи ресурсите, които използва, а също така и как ще ги употреби.
Има много въпроси, които може да си зададе един наставник при подготовката си с четенето на плана преди наблюдението на часа. Насоките по-долу залагат основна посока, но не изчерпват всички възможности.
Насока 1: В плана има ли цел на урока (или само тема) и как е формулирана тя?
Целта на урока дава от една страна посоката на дейностите в хода на урока, от друга страна – ако един учител не може ясно да си представи какво иска учениците да са постигнали в края на часа, той няма да може да отговори за себе си на въпроса „Доколко учениците постигнаха тази цел?”, както и да използва най-целенасочените дейности по време на часа, които да доведат до нейното овладяване.
Освен наличието, формулировката на целта е не по-малко важна. Често начинаещите учители залагат цели от типа:
- „учениците да осмислят по-задълбочено”;
- „учениците да овладеят знания за …”;
- „да се усъвършенстват уменията за …”;
- „да се разширят и затвърдят знанията за …”,
които не дават ясна картина какво учениците трябва да знаят/могат в края на този час и как ще демонстрират овладяването на целта.
Това логично отпраща до:
Насока 2: Има ли в урока проверка доколко учениците са овладели целта на урока?
Проверката обхваща ли всички ученици? Проверката измерва ли реално целта?
Ако един учител се затруднява да формулира ясна цел за урока си, често има затруднение да провери дали и доколко целта е постигната от учениците, т.е. доколко ефективно е било неговото преподаване от гледна точка напредък на учениците,
съответно – как да подкрепи учениците, които са се затруднили в нейното овладяване, за да напреднат.
Основни въпроси по тези теми в последващия разговор след наблюдението:
- Какво трябваше учениците да постигнат този час? Каква беше целта на урока?
- Доколко го постигнаха? Ти как го разбра?
Въпросът „Как го разбра?”, макар да звучи елементарно, има за цел да отвори разговора към наличието или отсъствието на обективни данни за постигнатото от учениците, а не субективни тълкувания на поведението им, като „спряха да шумят – значи го разбраха”; „гледаха ме с разбиране” ; „всичко си записаха от дъската – значи трябва да са го разбрали” и т.н.
Ако учителят има затруднения да целеполага и съответно – поставя задача/въпроси/дейност, с които да измерва постигането на целта – една подходяща насока би била при планиране на урока да започва с формулиране на цел и веднага след това да планира как ще измери постигането на тази цел с подходящи методи/инструменти.
Насока 3: Дейностите в часа водят ли до овладяване на урочната цел?
Неясно формулираната цел може да доведе до това в урока да има разнообразни и ангажиращи учениците дейности, те да са свързани с темата, но да не водят до постигне на заложената цел – може да не я обхващат изцяло, понякога може да я надскачат; или да се „разфокусират”. „Проверката” тук е на принципа: „Ако учениците изпълнят дейностите в последователността, в която са предвидени – те ще доведат ли до овладяване на целта”?
Насока 4: Ангажираност и активност на учениците
Тук подходите могат да са много, спрямо индивидуалния стил на всеки учител.
Няколко основни въпроса при разглеждането на плана на урока са:
- Има ли още в началото ангажиране вниманието на учениците към това, което предстои – защо е интересно и важно?
Тук методите могат да са различни – от връзка с личния опит на учениците; примери; поставяне на проблем/въпрос, чийто отговор ще търсим през този час; интересни факти и т.н. дейности, които наистина грабват вниманието на учениците, а не просто съобщаване на темата/целта.
- Има ли разнообразни дейности, в които учениците са активни участници (самостоятелно; по двойки и/или по групи) или основно слушат и записват?
- Как се подсигурява максимално много активност/участие от страна на ученици в часа?
Често в план на урок може да се срещне описание „провеждам беседа с учениците”, което на практика е възможно да се превърне в монолог на учителя или диалог с един – единствен ученик. Или „един ученик решава на дъската”, а за останалите няма ясна задача за това време.
Препоръчваме Ви да „маркирате” тези моменти в плана и по време на наблюдението на урока да правите съпоставка как се случват на практика – възможно е краткото описание „беседа с учениците” наистина в часа да е активно включване с целенасочени въпроси на различни ученици и просто стилът на планиране на учителя да е по-пестелив – в този случай само бихме го поздравили.
Ако обаче дейностите и в плана, и в изпълнението на урока не предоставят достатъчно активност от страна на учениците – тогава е добре в последващия разговор да го обсъдите и да се съгласите на стратегии, които първо да бъдат подробно планирани, а след това и изпълнени по време на часа.
Насока 5: Времето за отделните дейности в урока
Едно от най-често срещаните затруднения на начинаещите учители е разпределението на времето – често звънецът бие, а урокът не е приключил. Или е приключил много по-рано. Разбира се, необходимо е натрупване на опит, за да се постигне прецизност, но ако учителите нямат навик да разписват времето, което предвиждат за отделните дейности/етапи на урока, това би било много по-трудно за овладяване.
Също така, второ затруднение с времето, за което наставникът може да следи по време на часа с плана на урока пред себе си – ако разпределението е налично, доколко се спазва. Тук нямаме предвид да сме педантични, а за случаи, в които ангажирането на учениците в началото на часа е предвидено за X минути, но реално отнема двойно повече време или времето, заложено в плана за конкретна дейност, е категорично недостатъчно за нейното изпълнение в реалността.
Наставникът е това „огледало”, което може да покаже в кой момент има разминаване между план и изпълнение, и заедно с учителя да помислят за причините това да се случва, както и за възможни решения.
Надяваме се след тези насоки да се почувствате максимално уверени в подготовката на начинаещия учител, на когото сте ментор. Наставничеството може да бъде предизвикателно, но поставяйки подходящите въпроси, можете да насочите мисълта на учителя в правилната посока и урокът му да бъде структуриран и добре подготвен. Продължете темата със следващите статии:
