Тази статия е част от поредицата ни ресурси за наставничество. Ако темата е все още нова за Вас, запознайте се с въвеждащата ни статия, описваща какво е наставничество на учители и защо е важно. Всичко по темата за ментори вижте в страницата за наставничество.
„Какъв беше смисълът за учениците да са в този час?” – първият въпрос, който ми зададе наблюдател на един мой час, след като седнахме да го обсъдим.
Всъщност аз се бях опитала да направя ролева игра с учениците, която изобщо, ама изобщо не протече по план, но аз бях горда от себе си, тъй като за първи път се опитвах да приложа подобен метод като учител в края на първата си година преподаване. Учениците също се забавляваха. Осъзнавах, че изобщо не е протекло по план и има още много какво да се направи, за да постигна целите, които си бях заложила. Бях готова да обсъдя всякакви идеи за подобрение.
След този въпрос първо нямах никакво желание да обсъждам каквото и да било, след което се замислих дали изобщо да експериментирам в класната си стая с различни практики. Известно време след този въпрос реших, че няма да се откажа от идеята си и втория път премина доста по-добре, но негативното чувство най-вече към човека, задал въпроса, си остана.
„Превъртах” в главата си този разговор години след това и се чудех как би могъл да протече по друг начин. Постарах се да не го забравям най-вече когато аз влязох в ролята на наставник и след наблюдение коментирах часа с учителите, които подкрепях, за да не ги поставя в ситуацията, в която аз бях някога.
Стратегии за даване на конструктивна и ефективна обратна връзка
Започнах да прилагам тези три стратегии, които препоръчвам на всеки наставник, с цел обратната връзка да е развиваща и стимулираща учителя, а не просто критика какво не се е получило добре.
- Винаги, винаги има нещо, за което учителят да бъде поощрен и похвален (и с което да се започне разговорът) – дори да не се е получило по най-добрия начин, дори самият кураж да се изпробва нещо ново заслужава да бъде споменат и поощрен.
- Да потърсим първо мнението и гледната точка на учителя как е преминал часът или конкретна практика – учителят може да си дава сметка, че нещата не са се развили по план. Давайки му възможност да сподели своето мнение първо (а и своята емоция), в продължение на разговора ще бъде по-склонен да чуе обратната връзка и от наша страна. Да потърсим първо неговото мнение е както израз на уважение към труда му, така и възможност нашето последващо мнение да бъде чуто като надграждащ коментар, а не критика.
- Конкретни идеи за подобрение – разликата между просто критика и конструктивна обратна връзка – ако учителят не се сеща как може да подобри ситуацията, добре е да предложим конкретни идеи. По този начин изпращаме посланието, че наистина в ролята на наставник сме в този час и в този разговор с идеята да го подкрепим, а не просто да критикуваме и да посочваме слабостите.
И накрая – да подходим с емпатия.
Всеки е имал и има своите не дотам успешни моменти в ежедневната си работа. Възможно е учителят да е решил в последния момент да смени плана на урока си, за да се представи по-добре или му е хрумнала интересна идея в последния момент. Възможно е да не е в най-добрата си емоционална или физическа форма в момента поради различни причини.
Възможно е в момента това да е максимумът идеи, с които разполага, и има нужда от ново вдъхновение или запознаване с добри практики. Дори след години учителят да няма ясна идея какво точно сте говорили след този конкретен час, винаги ще си спомня как сте го накарали да се почувства.
Затова бъдете емпатични и целенасочени в обратната си връзка.
Продължете темата със следващата статия за наставници – как да стимулираме активното слушане.
