Случвало ли ви се е ученик да чете гладко, без да спира, с ясен глас и правилно ударение… А когато го попитате „За какво се разказва?“, да ви погледне неуверено и да каже: „Не знам.“?
Този момент е добре познат на всеки учител в начален етап. На пръв поглед изглежда, че детето вече се е „научило да чете“, но всъщност е усвоило само техниката, но не и смисъла. То произнася думите, но не разбира тяхната връзка и значение.
Това е естествен етап в обучението, който изисква внимателно насочване. Защото четенето е не просто разпознаване на букви и думи, а осмисляне, мислене и свързване. Именно тогава се ражда умението, което наричаме четене с разбиране – способността детето да превежда текста на собствения си език, да открива в него послания, емоции и идеи.
Данните за четивната грамотност на учениците в България:
Според последното международно изследване PIRLS (2021) едва около 16% от българските ученици в четвърти клас достигат напреднало ниво по четене с разбиране. А данните от PISA (2022) показват, че в прогимназиалния етап само 2% от 15-годишните демонстрират високи умения за анализ и тълкуване на текст.
Тези резултати напомнят, че изграждането на умението четене с разбиране трябва да започне отрано – още от първите години в училище.
Много ученици овладяват техниката на четене, без да достигнат до разбиране. А именно четенето с разбиране е ключът към успешното учене – то помага на децата да мислят, да задават въпроси и да откриват връзки между това, което четат, и света около тях.
В следващите редове ще откриете:
- какво означава „четене с разбиране“ според учебните програми и международните изследвания;
- как се развива това умение стъпка по стъпка – от първи до четвърти клас;
- какви типове задачи подкрепят децата в процеса;
- и защо четенето с разбиране е свързано с четивната грамотност и четенето за удоволствие.
1. Какво е „четене с разбиране“?
Четенето с разбиране означава детето да мисли, докато чете – да разбира какво се случва, защо и как това е свързано с неговия опит. Умението се изгражда стъпка по стъпка от 1. до 4. клас чрез разнообразни текстове, въпроси и игри, които превръщат четенето в откритие.
Когато говорим за четене с разбиране, имаме предвид не просто умението да се прочете даден текст отначало докрай, а процес, в който детето мисли, докато чете. То свързва изреченията помежду им, задава си въпроси, прави предположения какво ще се случи, а след това проверява дали е било право.
Четенето с разбиране е активен и осъзнат процес. Детето не само разпознава думите, но и разбира тяхното значение, подрежда ги в логическа последователност и извлича смисъл от текста. С други думи – не просто „чете думите“, а чете идеите зад тях.
Това умение се развива постепенно. В началото детето се концентрира върху техниката – да „разкодира“ буквите, да ги свърже в срички, а после в думи. С времето започва да разпознава смислови връзки, да забелязва логика, настроение, причинно-следствени отношения.
Какво казват изследванията за четивна грамотност?
Според Държавния образователен стандарт (ДОС) за общообразователна подготовка това умение е част от ключовата компетентност „четивна грамотност“, която включва способността ученикът да използва прочетеното, за да учи, мисли и действа самостоятелно. Изследвания като PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study) показват, че четенето с разбиране има няколко равнища – от извличане на буквална информация до тълкуване, оценка и свързване с личен опит.
Когато развиваме четенето с разбиране, ние всъщност учим децата да учат чрез текста – да се ориентират, да сравняват, да задават въпроси и да извеждат изводи. Това ги подготвя не само за учебния процес, но и за живота извън училище, където умението да разбираш и тълкуваш информация е основа на всяка друга грамотност. Следователно, четенето с разбиране е процес, при който ученикът активно изгражда смисъл от текста. Това включва едновременно декодиране (разчитане на думите), разбиране на езиковите структури и използване на предходни знания, за да се свърже новата информация със съществуващия опит.
За разлика от механичното четене, при което детето произнася текста, без да мисли за съдържанието, четенето с разбиране е осъзнато, целенасочено и смислово. Ученикът:
- формулира въпроси по време на четене,
- прави предположения,
- проверява разбирането си,
- открива ключови думи и идеи,
- свързва прочетеното със собствения си опит.
Според международните изследвания четенето с разбиране се развива постепенно – от буквално извличане на информация до интерпретиране и оценяване на смисъла.
2. Как се развива умението четене с разбиране?
Умението за четене с разбиране не се появява изведнъж – то се изгражда стъпка по стъпка. Всяка от тях надгражда предишната, като ученикът преминава от механично разчитане към осъзнато мислене чрез текста.
Българската методика на обучение по четене различава четири основни етапа: точково, свързано, плавно и смислово четене. Тази последователност се потвърждава и от изследвания като PIRLS и What Works Clearinghouse (WWC), които подчертават, че овладяването на четенето започва с декодиране, но завършва с критическо осмисляне.
Точково четене – буквите оживяват
Това е първият етап, обхващащ началото на 1. клас. Детето разпознава и назовава буквите, произнася ги поотделно и се учи да ги свързва в срички. Тук усилието е насочено към техническото овладяване на четенето – правилно произношение, ритъм, интонация, спазване на пунктуация.
В този етап учителят играе ключова роля като моделира четенето – показва на глас как се мисли, докато се чете („Виж, тази дума започва с Б, както думата баба…“).
Практическа идея: Използвайте карти за четене с разбиране – кратки текстове от 2–3 изречения, с въпроси тип „Кой? Какво? Къде?“. Те помагат да се направи първата крачка от звуковото разчитане към смисъла.
Има няколко отговора на въпроса защо са ни нужни карти, при положение че обикновено има внедрени в учебния план помагала по четене с разбиране:
Помагалата по четене с разбиране са отличен източник на упражнения, но обикновено се използват еднократно. Картите, напротив, са гъвкав инструмент, който може да се прилага многократно и в различни ситуации – в часа по БЕЛ, в занимания по интереси или като индивидуална дейност. След ламиниране те се превръщат в устойчив ресурс, подходящ за работа в центрове, за преговор или за игра „прочети и открий“. Освен това позволяват формиращо оценяване в реално време – учителят вижда не само дали детето отговаря правилно, а как мисли, докато чете. Картите правят четенето жив и игрови процес – не като изпит, а като откритие. Те не заменят учебника, а допълват помагалото със смисъл и гъвкавост, превръщайки четенето в радост и разбиране.
Готов ресурс: „Карти за четене и разбиране – 1. клас“ с адаптация за работа с билингви (Бележка: При принтиране “пейзажно” (Landscape), не забравяйте да отбележите завъртане на късата страна на листа, за да се отпечатат правилно лице-гръб)
Свързано четене – думите започват да звучат смислено
След като детето вече разпознава буквите и сричките, идва моментът, в който ги свързва в думи и изречения. Това е т.нар. свързано четене, при което се появява първият елемент на разбиране.
Тук задачата на учителя е да насочва вниманието към смисловите връзки между думите. Подходящи са упражнения като „прочети и намери думата, която казва какво прави героят“ или „избери изречението, което казва къде се случва действието“.
Идея от практиката: В много първокласни класни стаи се използват „табла за четене“ – текстове с големи букви и илюстрации, по които учениците сочат и четат заедно. Така се упражнява едновременно техника и разбиране, без натиск за скорост.
Плавно четене – текстът става разказ
Във втори клас детето вече чете по-уверено. Целта тук е плавността – гласът да звучи
естествено, а смисълът да се следи без прекъсване. Учениците започват да разбират „кой какво прави“ и да свързват действията в последователност. В този етап е изключително важно да се развива самонаблюдението – детето да се научи да забелязва, когато не разбира.
Учителят може да задава въпроси като: „Разбра ли какво се случи тук?“ „Как можеш да си помогнеш, ако не разбираш?“
В българската методика този процес се подпомага чрез паралелно четене и слушане – първо учителят чете моделно, после учениците повторно, за да чуят ритъма и да усетят интонацията.
Смислово четене – мислене чрез текст
В трети и четвърти клас четенето вече преминава в мисловна дейност. Детето не просто възпроизвежда съдържанието, а започва да тълкува и оценява. Това е моментът, в който „четенето с разбиране“ се превръща в “четене за учене”.
Ролята на учителя тук е да насърчава учениците да формулират собствени изводи, да откриват настроението на текста, да правят връзки между прочетеното и реалния живот.
Пример: „Как бихте постъпили вие на мястото на героя?“ или „Какво иска авторът да ни каже?“. Най-добри резултати дава комбинираният подход – ясна цел преди четене плюс обсъждане след него. Той може да се реализира чрез кратки мини-уроци („прочети – помисли – обсъди“), които отнемат не повече от 10 минути.
Ако искаме да очертаем развиването на четенето с разбиране в начален етап, можем да направим паралел с естествената логика на детското развитие – от звука към думата, от думата към смисъла и от смисъла към собственото мислене. Всяка учебна година надгражда предходната, като децата разширяват не само уменията си за четене, но и способността да разбират, анализират и изразяват мисли чрез текст. Нека сега да изложим как стоят нещата относно “Четене с разбиране” в българската действителност по класове.
3. Четене с разбиране по класове
Развиването на четенето с разбиране в начален етап е дълъг и красив процес.
Всяка година надгражда предишната, а децата постепенно преминават от буквалното „четене на думи“ към разбирането на смисъла и идеята. Учителят е този, който води този процес – с търпение, внимание и разнообразие от стратегии.
Първи клас – първите стъпки към смисъла
Първи клас е началото на пътешествието в света на буквите. Тук детето открива, че буквите не са просто знаци, а ключове към смисъла. Важно е да се поддържа любопитството му – чрез игри, илюстрации и кратки текстове, в които то може да разпознае себе си.
Учителят насочва вниманието не само към правилното произнасяне, но и към значението: „Кой е героят? Какво направи?“ Така се поставят основите на разбирането.
Кратките карти за четене с разбиране, които съдържат мини-текстове с въпроси, са чудесен инструмент за първите опити. Детето може да отговори с рисунка, с една дума или с жест – важното е да покаже, че е схванало смисъла.
Втори клас – от думите към историята
Когато децата вече четат по-гладко, вниманието постепенно се измества към смисловата връзка между изреченията. Втори клас е времето, в което текстът започва да звучи като история – има начало, развитие и край.
Учителят може да използва кратки приказки, описания или диалози. След прочитането децата обсъждат:
„Кой беше главният герой?“, „Какво се случи?“, „Защо постъпи така?“
Това са въпроси, които естествено развиват способността за тълкуване.
Добра практика е четенето по роли или по двойки – то помага за интонацията и ангажира вниманието. Постепенно учениците се научават не просто да следят сюжета, а да се интересуват защо нещо се случва.
Трети клас – четенето се превръща в мислене
В трети клас децата вече четат с увереност и започват да използват текста, за да учат. Това е моментът, в който четенето с разбиране се превръща в инструмент за мислене.
Учениците могат да обобщават, да формулират изводи и да откриват връзки между отделни части на текста.
Тук се въвеждат и прекъснати текстове – таблици, схеми, графики, които развиват функционалната грамотност. Например учениците сравняват данни от таблица или търсят информация в карта.
Учителят ги насърчава да задават собствени въпроси – това ги кара да мислят като изследователи.
Една от най-полезните стратегии е „прочети – помисли – обсъди“. Тя помага на децата да осъзнаят, че четенето не приключва с последната дума, а продължава в разговора. Освен предвидения стандартен материал за часовете по БЕЛ, учителят може да “изненада” учениците с част от уроците по Човек и общество или Човек и природа. Оставете си време за кратък прочит и анализ на текста, като използвате въпроси от типа: “За какво се разказва в този урок?” , “Какво разбрахте до тук?”, “Кое ви впечатли най – много?
Четвърти клас – от разбирането към оценяване на прочетеното
В четвърти клас учениците вече могат да разбират по-дълги и по-сложни текстове. Те започват да тълкуват, да сравняват и да изразяват мнение – първите стъпки към критическото четене.
Тук се подготвят и за НВО, което изисква умения да откриват основна идея, да различават факт от мнение и да защитават позиция с аргументи.
Една полезна практика е съпоставянето на два текста по една тема – например приказка и информационен откъс. Учениците обсъждат:
„Кой текст ви помогна повече да разберете темата?“, „Каква е разликата между начина, по който двамата автори разказват?“
Така четенето преминава в размисъл, а децата откриват, че текстовете могат да „спорят“ помежду си, точно както хората обменят мнения.
Във всеки клас четенето с разбиране се развива като спирала – познатите умения се повтарят, но с нова дълбочина. В първи клас детето открива звука, във втори – историята, в трети – мисълта, а в четвърти – смисъла и позицията. Учителят е онзи, който превръща този път в пътуване – от буквата към идеята, от прочетеното към разбраното, от думите към осъзнаването. Когато пристъпва към изграждането на това умение у децата, той трябва да помни, че процесът не протича еднакво при всички. Развитието не следва точен график, а темпото на всяко дете. Някои ще достигнат следващото ниво по-рано, други – по-късно, и това е напълно естествено. Важното е учителят ясно да разпознава къде се намира всяко дете в момента и да го подкрепя да направи своята следваща крачка. Така четенето с разбиране се превръща в жив процес – в движение напред, което уважава индивидуалността и радостта от откриването.
Материал за сваляне: Табло с насоки за учителите за четене
Но как точно да водим това пътуване в час?
Какви дейности, въпроси и текстове помагат на децата не просто да четат, а да мислят, да свързват и да изразяват мнение? Отговорът се крие в типовете задачи, с които работим – те превръщат теорията в практика и показват на учениците, че четенето има смисъл навсякъде: в книгата, в учебника, в таблото на стената, дори в плаката на училищния празник.
4. Типове задачи за четене с разбиране
Задачите, които учителят подбира, са решаващи. Те не просто проверяват разбирането, а го изграждат – водят децата от „Какво се случи?“ към „Защо?“ и „Какво означава това за мен?“.
Художествени и нехудожествени текстове – първото разграничение
Още в началния етап децата започват да усещат, че не всички текстове са еднакви. Едни ги карат да се вълнуват и да си представят герои, а други – да научават нещо ново.
Именно това е първото осъзнаване на разликата между художествен и нехудожествен текст.
В методическите насоки към учителите често се посочва, че чрез задачи за съставяне и разпознаване на текстове по цел на общуване „се установява равнището на уменията на учениците да разграничават художествен и нехудожествен текст“.
Това означава, че дори когато не назоваваме разликата с тези термини, ние вече поставяме основите ѝ – детето се учи да усеща кога текстът разказва, кога описва, и кога просто информира.
Как можем да използваме това в практиката:
Прочетете кратка приказка и откъс от енциклопедия. Попитайте децата: „Кой текст ви разказва история, а кой ви дава информация?“
Сравнете: „Как се чувствате след първия текст? А след втория?“
Този тип разговори са първите стъпки към функционалната грамотност – детето осъзнава, че текстовете имат различна цел и звучене.
Непрекъснати текстове – историите, които ни въвличат
Това са познатите разкази, приказки и кратки статии. Основната цел е учениците да проследят смисловата нишка и да разберат какво казва авторът.
След прочит учителят може да води кратък разговор: „Къде се случва действието?“, „Какво иска авторът да ни предаде?“, „Как бихте постъпили на мястото на героя?“
Комбинирането на буквални, смислови и лични въпроси, развива аналитичното мислене и ангажира емоцията.
Прекъснати текстове – четене в реалния свят
Все повече ученици се сблъскват с текстове извън книжната страница – таблици, схеми, плакати, разписания. Тези прекъснати текстове развиват уменията за функционално четене.
Тук учителят може да насърчи учениците да четат меню от училищния стол, плакат за екопроекти или таблица с резултати от анкета. Така осъзнават, че четенето е навсякъде – не само в книгите, но и в реалния живот. Този тип задачи са ефективен инструмент за ранно развиване на контекстно разбиране.
Мултимодални текстове – когато думите и образите говорят заедно
Съвременните ученици растат в свят, пълен с екрани и изображения. Важно е да ги учим да разбират смисъла на комбинирана информация – текст, картина, звук.
Комикси, инфографики и видеа с надписи са чудесен начин да се упражни това умение. Учителят може да попита: „Кое ви помогна повече да разберете историята – картините или думите?“
След като разгледахме различните видове текстове, с които можем да развиваме четенето с разбиране, идва следващата стъпка – как да работим по тях. Не по-малко важно от избора на текст е инструментариумът на учителя – въпросите, задачите и разговорите, които насочват мисленето на децата. Именно чрез тях текстът оживява, а разбирането се превръща в активно действие.
Видове въпроси – от факт към смисъл
Въпросите за четене с разбиране се подреждат по дълбочина:
- Буквални – откриват конкретна информация („Кой е героят?“);
- Интерпретативни – търсят връзки и причини („Защо постъпи така?“);
- Оценъчни – изискват мнение („Съгласни ли сте с избора му?“);
- Творчески – провокират въображение („Как бихте завършили историята?“).
Когато комбинираме въпроси от различни нива, децата започват да мислят за текста многопластово – като за пъзел, в който всяка дума има значение.
Игрови и творчески задачи
Най-добрият начин да развием разбирането на текста е чрез преживяване. Играта превръща четенето в откритие, а не в изпит. Такива творчески дейности засилват разбирането и паметта, защото свързват текста с емоцията. Лесни, но в същото време ефикасни са активностите:
- „Съживи текста“ – децата изиграват сцена от прочетеното;
- „Детективи по следите на думите“ – липсващи думи се попълват по смисъл;
- „Комикс от текст“ – историята се разказва в три “кадъра”.
Такива творчески дейности засилват разбирането и паметта, защото свързват текста с емоцията. Колкото по-разнообразни са задачите и текстовете, толкова по-гъвкаво мислят учениците. От приказката до плаката, от комикса до таблицата – всеки текст предлага различен път към разбирането.
Задачите не са просто упражнение, а врата към света на смисъла, в който децата не просто четат, а разбират, чувстват и мислят – опитът им като читатели става по – богат. Така те не само се научават да разбират текста, но и да му се доверяват, да го чувстват, да го свързват със своя свят. А това е първата крачка към по-широката цел – развитието на четивната грамотност и изграждането на навика за четене за удоволствие.
Препоръчн ресурс за развиване на четене с разбиране: ПБО уроци по БЕЛ за 4 клас
5. Четене с разбиране, четивна грамотност и четене за удоволствие.
Какво ги свързва?
Четенето с разбиране учи детето да открива смисъла. Четивната грамотност развива способността то да използва прочетеното, за да мисли и действа. А четенето за удоволствие подхранва желанието му да чете отново.
Според Държавния образователен стандарт четивната грамотност е „умението на ученика да използва писмения език, за да разбира, тълкува и създава текстове в различни контексти, като средство за учене и общуване“. Това означава, че четенето с разбиране не е просто част от обучението по БЕЛ – то е инструмент за учене във всички предмети, от природознание до история.
От умение към отношение
Много учители споделят, че децата отказват да четат, дори когато добре го умеят. Истината е, че интересът към книгите не се ражда от задължението, а от преживяването.
Когато четенето е емоционално, когато текстът докосва, детето започва да го усеща като нещо свое.
Тук се пресичат трите понятия:
- когато детето разбира – то започва да се интересува;
- когато се интересува – започва да чете повече;
- а колкото повече чете, толкова по-дълбоко разбира.
Как да ги свържем в класната стая?
Една от най-сигурните пътеки към четивната грамотност минава през личното преживяване. Когато детето почувства, че в текста има нещо от него самото – мисъл, емоция, спомен – тогава четенето престава да бъде задача и се превръща в откриване. Малките неща, които правим в часовете, често имат най-голям ефект:
Изборът на текстове.
Не е нужно всяко четиво да бъде класическо или „задължително“. Важно е в историите децата да могат да се разпознаят – да видят своя свят, своите страхове и радости.
Когато прочетат за герои, които закъсняват за училище, спорят с приятел или се страхуват от контролно, те преживяват текста, а не просто го декодират.
Тогава започват да питат „Ами аз как бих постъпил?“ – и това е истинският момент на разбиране.
Свободата на интерпретацията.
Децата трябва да усещат, че имат право на собствено мнение – без страх от „правилен“ или „грешен“ отговор. Когато учителят ги насърчава с въпроси като „Как ти разбираш това?“, „Какво ти направи впечатление?“ или „Коя част ти беше близка?“, той им помага да мислят самостоятелно и да свързват текста със собствения си опит. Така четенето се превръща в открит разговор, а не в изпитване на готови истини.Тази свобода е мост между „училищното четене“ и четенето за удоволствие.
Емоционалното преживяване.
Четенето е разговор, не тест. То е споделено време, в което думите се усещат, не само разбират. Когато учителят чете на глас с интонация, когато позволи на децата да се смеят, да коментират, да спорят, текстът оживява.
Тогава в класната стая се раждат не просто читатели, а хора, които чувстват думите.
Ако към този процес се включат и родителите, четенето излиза извън стените на класната стая. Семействата могат да се превърнат в част от четящата общност чрез съвместни четения, книжни кътове или домашни книжни предизвикателства. Когато привлечем родителите на страната на четенето, получаваме незаменими партньори в класната стая – съюзници, които подкрепят усилията ни и продължават вдъхновението и у дома.
Четенето с разбиране не е просто училищно умение – то е начин на общуване със света.
Когато едно дете се научи да чете със смисъл, то се научава и да мисли самостоятелно, да задава въпроси и да търси истини. А когато четенето се споделя – между учител, дете и родител – тогава буквите наистина оживяват.
Четенето с разбиране е умение, което расте заедно с децата – дума по дума, текст след текст. То изисква търпение, постоянство и най-вече вяра, че всяко дете може да открие радостта от разбирането. Когато четенето стане преживяване, а не задължение, тогава ученето се превръща в истинско откритие.
Опитайте още тази седмица да включите една малка промяна – нов тип въпрос, кратък разговор след текста или съвместно четене с родителите. Ще видите как децата започват не просто да четат по-добре, а да мислят по-задълбочено.
Източници:
Министерство на образованието и науката (МОН).
Държавен образователен стандарт за общообразователна подготовка (Наредба № 5 от 30.11.2015 г.).
Международно изследване PIRLS 2021 (Progress in International Reading Literacy Study).
Международно изследване PISA 2022 (Programme for International Student Assessment).
Попова, М. (2011). Методика на обучението по български език в началното училище. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Николов, Н. (2005). Методика на обучението по четене и писане. София: Издателство „Просвета“.
Книга за учителя по български език и литература за 1. клас. Изд. Булвест 2000.
Edutopia (2020). Strategies for Teaching Reading Comprehension in the Early Grades.
What Works Clearinghouse (WWC), Institute of Education Sciences (IES).
Education Endowment Foundation (EEF, 2021). Improving Literacy in Key Stage 1.
