Алиса в страната на сетивата

Или как второкласници в гр. Аксаково учат чрез провеждане на опити

Преди да прочетете тази статия, затворете очи, идете до най-близката съседна стая и светнете лампата. Успяхте ли?

Когато 2 “а” клас в СУ “Св. Климент Охридски” в гр. Аксаково стига до урока за сетивата в материала по родинознание, техният класен ръководител г-жа Людмила Борисова решава да “оживи” съдържанието на урока. Тя замисля проект, в който децата правят различни опити, с цел осъзнато да опознаят петте основни сетива.

Г-жа Борисова е от тези учители, които непрекъснато търсят и намират нови и интересни идеи, за да обогатят уроците си. Класът ѝ е осиновил пчелен кошер, а на прозорците в класната стая децата отглеждат кактуси, за да усетят какво е да полагаш грижи и да носиш отговорност за друго същество. “Аз говоря свободно на всякакви теми с моите деца, разбира се на подходящ език. Нищо не захаросвам, защото считам, че те имат право да разбират какво се случва около тях”, споделя г-жа Борисова.

Както повечето преподаватели в начален етап, г-жа Борисова знае от опит, че малките ученици често имат трудности с концентрацията. Някои деца се превъзбуждат наистина бързо, не съумяват да овладеят емоциите си или изпитват трудности в общуването. В определени случаи това да се дължи на така наречения сензорен дефицит – стимулите от средата може да им влияят или твърде силно, или не достатъчно силно. За да помогне на учениците да опознаят собствените си сетива и техните характеристики и лимити, както и да осъзнаят, че не всеки усеща и преживява нещата по идентичен с нас начин, учителката разработва за тях проект “Сетивата”.

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА

Име на практиката: Проект “Сетивата”

Цели:

  • Учениците да достигнат до знание и разбиране за собствените си сетива – каква е тяхната роля и как да се грижат за тях;
  • Учениците да осъзнаят, че около тях има хора – малки и големи – с нарушена сензорна функция или загуба на сетиво/а, да се научат да общуват с тях и как да ги подпомогнат в училищния им живот.

Подходяща е за: ученици в начален етап, ученици от 2-ри клас

Продължителност: два месеца (срокът може да бъде адаптиран)

Необходими материали: работни листове със задачи, инструкции за подбрани опити, различни материи, текстури, бутилки, брокати, копчета, бои и др.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ?

Стъпка 1 – Подкрепа за проекта

Първата стъпка за реализирането на проект “Сетивата” е осигуряването на подкрепа за успеха му от “семейството на 2 “а” клас”. Така г-жа Борисова нарича всички възрастни, които са съпричастни с работата на нейните ученици.

Осъществяването на предвидените опити е времеемко и темата би “надскочила” отредените часове за изучаване на сетивните органи на човека и тяхното предназначение. Затова учителката най-напред подсигурява одобрението на ръководството на СУ “Св. Климент Охридски”. Директорката прегръща идеята и дава зелена светлина: работата по проекта “Сетивата” се случва в часовете по родинознание, изобразително изкуство, технологии и предприемачество и час на класа.

Другите партньори, от които г-жа Борисова има нужда за успеха на идеята, са родителите на децата от класа. Това е необходимо, защото повечето от опитите учениците ще извършват вкъщи, а родителите ще им помагат и ще заснемат процеса. Семействата на второкласниците с ентусиазъм откликват на молбата ѝ за помощ.

Стъпка 2 – Предварителна подготовка

Тъй като учениците са малки, тази стъпка отнема повече време. Г-жа Борисова намира допълнителна информация за сетивата, избира опитите, с които децата могат да ги изследват, и изготвя презентация на достъпен за малките език. Подготвя работни листове (най-вече за четене с разбиране), описва експериментите и създава списъци с материали, които ще са необходими за последната фаза от проекта. В нея децата ще изработят книжки за сетивата, както и сензорни табла и бутилки. Част от необходимите материали (разнообразни материи, бутилки, брокати, копчета, текстури, бои и др.) набавят родителите, а останалите предоставя тя. За презентацията и повечето работни листове учителката използва Canva

Стъпка 3 – Определяне на отбори и старт на проекта

Второкласниците се разделят на пет отбора – това е броят на сетивата, които ще изучават. Всеки екип носи името на сетивото, което ще изследва през идните два месеца.  За да е напълно обективен процесът по разпределяне на групите на случаен принцип, г-жа Борисова използва онлайн помощник –  https://www.flippity.net/. В платформата се вписват имената на всички деца и с един клик пред очите им алгоритъмът ги разпределя в екипи.

Стъпка 4 – Извършване и документиране на опити

Въпреки че по темата има дискусии в клас, второкласниците изследват най-ефективно  човешките сетива чрез извършването на опити. По-голямата част от тях децата правят вкъщи, с помощта на своите семейства. Родителите старателно заснемат експериментите и споделят снимки и видеа с класния ръководител. За да улесни работата у дома, г-жа Борисова е подготвила ясни насоки за всеки отбор.

Опитите са разнообразни и измислени така, че да са лесни и интересни за децата. Членовете на отбор “Вкус” например трябва да опитват различни неща със затворени очи, да назоват вкусовете, които усещат (сладко, солено, кисело, горчиво) и да познаят какво са пробвали. Задачата се усложнява допълнително, когато децата запушат носа си и така изключат още едно сетиво. “Един неочакван за родителите плюс от тези опити беше, че децата октриха, че има неща, които преди не са искали да пробват, а всъщност много им допадат на вкус”, разказва г-жа Борисова.

Алиса в страната на сетивата

Майката на Гери подбира разнообразни неща за опита на дъщеря си.

Алиса в страната на сетивата

Майката на Маринчо споделя, че от всичко, което е опитал той, не е разпознал само маслото и грейфпрута. 

Един от опитите, които децата от отбор “Слух” провеждат, е да се ориентират по звука, за да намерят звънящ телефон, който родителите им са скрили. Членовете на отбор “Мирис” на свой ред трябва със затворени очи да познаят различни аромати. Едно от интересните неща, които малките изследователи са научили, е че наслагването на ухания не води задължително до резултата, който са очаквали: при напръскване на предмет, който не мирише добре с парфюм, приятният аромат не заличава лошия.

Алиса в страната на сетивата

Майката на Галенка сподели, че когато е скрила телефона с включена аларма на максимален звук, тя се е справила за 9 секунди. Когато звукът е бил по-тих, Галена се е забавила повече.

Алиса в страната на сетивата

Алекс бързо е разпознал аромата на канела, тъй като майка му често я използва у дома.

Стъпка 5 – изработване на материали

Друга любима на децата задача по проекта е изработването на различни материали: книжки с информация за сетивата, сензорни табла и бутилки. “Сензорните бутилки действат изключително успокояващо на децата, а е толкова лесно да се направят!”, казва г-жа Борисова. Повечето от творенията на децата ще бъдат дарени на училищния ресурсен кабинет, но част ще останат в класната стая, където 2 “а” ще си оформи малък сензорен кът.

Алиса в страната на сетивата

Бонус стъпка за учениците в СУ “Св. Климент Охридски” – среща с ерготерапевт

С цел да задълбочи разбирането на малките ученици по темата и осъзнаването на факта, че при някои хора сетивата са нарушени или работят по различен начин, г-жа Борисова организира онлайн среща на класа си с ерготерапевтката Анелия Карамфилова. Специалистката обяснява на децата колко е важно да се грижат за собственото си тяло и сетива, за да могат те да им служат възможно най-дълго. Набляга на факта, че трябва да подкрепяме деца със СОП и им дава идеи за сензорни игри в класната стая, които ще са полезни и приятни за всички. Срещата с гост-лектор добавя стойност към учебната програма, като дава възможност на учениците да поговорят с човек, който познава темата в дълбочина, може да отговори на всичките им въпроси и да разпали интереса им към своята дейност. Това внася и разнообразие в преподаването, което е предпоставка към по-добро запомняне и усвояване на дадена материя.

Стъпка 6 – Представяне на проекта

Кулминацията на двумесечната работа по проект “Сетивата” е публичното му представяне. Отборите сами излъчват говорител, който с помощта на класния ръководител ще подготви и изнесе презентация пред класа и част от учителския колектив на СУ “Св. Климент Охридски”. г-жа Борисова е подготвила изненада за учениците си – тъй като опитите са били в основата на работата им по темата, за представянето те ще получат бели престилки, на които пише “Изследовател”. Децата пък замислят предизвикателство към публиката – някои от зрителите ще бъдат извикани на сцената, за да участват в опит, проведен на живо. Събитието е планирано в края на март.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Ученето чрез правене е подход, който се радва на популярност сред учителите, защото помага за усвояване на информацията по лесен и забавен за учениците начин и съответно – за по-трайно запаметяване. Чрез опитите, които провеждат малките ученици,  теоретичните знания се трансформират в лични преживявания, чрез които децата неусетно и естествено разбират материала.

В конкретната практика покрай експериментите, с които малките ученици се поставят на мястото на хора със сетивни дефицити, е много лесно в дискусиите да се вмъкне и темата за емпатията. Г-жа Борисова е майка на дете с аутизъм и за нея темата за емпатията е много лична. Тя влага енергия в това да покаже на своите ученици колко е важно да осъзнаваме, че различията между хората са част от живота и го правят интересен.

Тъй като често неразбирането води до страх, а страхът може да доведе до агресия, учителката намира начини да вдъхнови децата да видят и усетят света по различен начин, за да задълбочат собственото си разбиране за живота. Тя иска да предизвика децата да обогатят представата си за заобикалящата ги среда – когато излезем от собствената си рутина и усетим света по един различен начин, ние разширяваме кръгозора си си даваме сметка как можем да бъдем от полза за хората около нас. Разбираме по-добре различните от нас, без да изпитваме нужда да им поставяме етикети.

Опитите, включени в тази практика, са интересни за малките изследователи и в същото време са достатъчно лесни, така че с тях да могат да се справят и децата, които срещат трудности в ученето. Г-жа Борисова скоро забелязва как всичките ѝ ученици добиват самочувствие, че могат да се справят с непознати предизвикателства. 

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

Основните препъни камъни в тази практика са следните:

  • Поднасянето на информацията на разбираем за децата език;
  • Подбор на лесни за изпълнение, но ефектни опити;
  • Навременна подготовка на материалите, нужни за проекта;
  • Подсигуряването на подкрепа от ръководството на училището;
  • Добро сътрудничество с родителите, които имат основна роля за успеха на проекта. 

В помощ на нашите читатели, които биха приложили тази практика в своите класове, г-жа Борисова сподели следните материали:

Практиката е селектирана в инициативата “Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали