Още в началото на учителската си кариера като преподавател по история г-н Марков се сблъсква с незаинтересованост на учениците към неговия предмет: “Най-големият проблем за учениците е обемната, а понякога и неясна информация. Повечето се стремят да назубрят информацията, а не да вникнат в нея. През първата трудова педагогическа година водих история и цивилизации на 8. и 9. клас и изпитвах много трудности…”, разказва г-н Марков. Често му се случва да чува от учениците си коментари като “Оле, колко много години има за помнене!” – за децата това е предметът с безкрайните страници текст и години, които трябва да се наизустят.
Г-н Марков изпитва голяма любов към историята и иска учениците му също да я обикнат. Затова започва да търси решения на проблема – сблъсквайки се с ниската мотивация на петокласниците си, учителят започва да експериментира. Той смята, че иновативните методи и добри практики имат огромен потенциал в тази посока. За да посее семето на интереса и любопитството, г-н Марков залага на анимации, сцени от филми, комикси и др.
“През лятото, докато стоях във фоайето на един хотел и разглеждах списания, си мислех какво ли щеше да се пише в подобни средства за информация, ако такива имаше през Античността и Средновековието. Веднага ми хрумна, че това може да стане проект за ученици. Петокласниците станаха шестокласници и месец след като започна учебната година, им възложих проект на тема „Ако през Средновековието имаше вестници…”, разказва г-н Марков.
В следващите редове ви споделяме конкретните стъпки, през които преминава г-н Марков, за да реализира първата си по-продължителна проектна дейност по история. Ако искате да приложите добрата практика и във вашата класна стая, не пропускайте ключовите моменти, на които да обърнете внимание.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ
Стъпка 1: Знаят ли съвременните деца какво е вестник?
Дискутирайте средствата за масова комуникация. Запознайте шестокласниците подробно със структурата на вестника, както и с професиите на хората, които създават вестниците и списанията. Обърнете внимание на отделните рубрики в периодичните издания.
“Това беше един своеобразен анализ на вестника и информационните текстове. Засегнахме и важната тема, която е често на дневен ред, а именно – за дезинформацията и фалшивите новини. Новото за учениците беше точно последното. Не си даваха сметка, че нещо, което е написано може да е невярно или манипулативно. Имаше реплики като: “Ако имам вестник, мога да си пусна статия, че съм видял извънземни. И хората ще вярват!”, разказва г-н Марков.
Стъпка 2: Какво се очаква от учениците?
Важно е да представите примери за крайния продукт, които да насочат учениците, както и да структурирате ясно правилата за работа.
В класната стая на г-н Марков в обща дискусия се дават предложения за рубрики, които биха могли да присъстват в един средновековен вестник, и се обсъждат примерни новини. “Във всеки клас имаше гора от ръце и безброй оригинални и често шеговити идеи, което ме наведе на мисълта, че няма да сбъркам с идеята си.”, споделя г-н Марков. В края на часа отговорниците на класа получават инструкции, които трябва да следват, за да създадат своя вестник. Тази информация трябва да достигне до всеки ученик в класа. Учителят скоро забелязва, че шестокласниците се събират на групички и започват да коментират възложения им проект.
Стъпка 3: Кои колеги могат да съдействат?
“Предварително бях споделил на колежката по български език и литература моите намерения и ѝ казах, че може би ще е чудесно да направим като съвместен проект. Тя прие идеята присърце и се разбрахме, че ще действаме и ще работим с общите ни шестокласници”, разказва г-н Марков. Часовете по БЕЛ ИУЧ дават възможност на учениците да получат актуална обратна връзка относно текстовете и структурата им. Децата използват знанията си по български език и успешно ги прилагат на практика, при създаването на своите статии.
Стъпка 4: Как се прави вестник?
Учениците разполагат с около 2 месеца, за да издадат вестниците си. В края на всеки нов урок г-н Марков ги насърчава да си отбележат нещо, което да включат във вестника – което ги е заинтригувало и за което биха искали да научат повече. Това стимулира шестокласниците да търсят допълнителна информация, за да я систематизират под формата на статия или обява.
“Започнаха да си създават „интервюта“ с цар Симеон, Петър и Калоян. По проекта се работеше както у дома, така и в избираемите часове по БЕЛ и в заниманията по интереси”, разказва г-н Марков. “Разглеждаха действителни вестници от съвремието и забелязаха доста журналистически похвати. Най-голямо впечатление им направиха изразите „Шок“, „Бомба“ и др. подобни, които се превърнаха в шега между тях”, допълва учителят.
Стъпка 5: Как биха изглеждали средновековните вестници?
Учениците използват Canva, за да съберат творбите си и да ги споделят в сайта на училището.
Представянето на проектите се случва в учебните часове по история и цивилиции. Г-н Марков предварително е получил материалите и внимателно ги е анализирал. Проследил е дали изискванията са спазени.
Презентирането е съпроводено с конкретни въпроси върху статиите и историческите факти. Учениците трябва да обяснят кое историческо събитие (и защо) е провокирало статията, интервюто или обявата.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Благодарение на проекта шестокласниците обработват голямо количество информация и сами определят начина, по който ще я представят. “Резултат надхвърли очакванията ми, бях удовлетворен от работата на моите ученици… те научиха много неща от различни сфери”, споделя учителят.
Децата се упражняват в писане на книжовен език и спазване на книжовните норми. Проявяват креативност при оформянето на страниците и подбора на изображенията и рисунките. И не на последно място – извличането на ключовите моменти от уроците по история им помага да осмислят, оценят и запомнят по-добре историческите личности и събития.
Темата за медийната грамотност също е важна и много актуална. Създаването на вестник провокира дискусия, която е пряко свързана с фалшивите новини. Според г-н Марков учениците имат нужда да развиват умението си за четене с разбиране, както и критичното си мислене.
В проекта участват над 100 шестокласници! Оказва се, че историческият вестник мобилизира всички деца, без значение от техния социален статус или наличието на специални образователни потребности. “Всеки иска да представи своя версия на вестника, която да е най-добра, най-красива и най-представителна”, обобщава г-н Марков.
