Емоциите влияят върху начина ни на живот и взаимоотношенията ни с другите. Понякога дори изглежда така, сякаш ни управляват: насочват изборите ни, действията ни и нашите възприятия. Много специалисти установяват връзка и между видовете емоции и човешкото здраве.
Всичко това е достатъчно добра причина да се обръща внимание на емоциите на учениците в клас. Може да се каже, че ключът към управлението на класната стая и усвояването на предметното знание се крие до голяма степен в управлението на емоциите.
Каква е разликата между емоции и чувства?
Чувствата са това, което преживяваме чрез сетивата – например при допир, мирис или зрение. Емоциите се използват за описване на психофизиологични изрази, биологични реакции и умствени състояния.
Основни видове емоции
В психологията съществуват различни теории, според които са направени опити да се категоризират и обяснят видовете емоции, които хората изпитват. Една от най-популярните е тази на Пол Екман.
През 70-те години на XX век психологът Пол Екман споделя теорията си за видовете емоции, които според него изпитват хората от всички култури, като извежда шест основни типа. Видовете чувства, които той идентифицира са щастие, тъга, отвращение, страх, изненада и гняв. По-късно той разширява списъка си с основни видове емоции и добавя гордост, срам, смущение, вълнение и др.
Видовете емоции, обособени като основни от Екман, могат да се смесват и да образуват различни видове чувства. Психологът Робърт Плутчик създава “колелото на емоциите”.
Ако си представим, че емоциите са цветове, то те могат аналогично да се смесват и от смесването им да се създават нови нюанси. Според тази теория, основните емоции играят роля на строителни кубчета, които изграждат по-сложните, понякога дори смесени емоции. Например, основните емоции като доверие и радост, могат да се комбинират и от тях да се получи любов.
Като разгледаме някои от основните положителни и отрицателни емоции, можем да добием по-ясна представа за тяхното влияние върху живота на хората. Ето един поглед отблизо, както и насоки за възможните начини за тяхното управление в клас:
Щастие
От всички видове емоции, щастието е тази, към която хората се стремят най-много. Проучванията върху щастието се увеличават от 60-те години на XX век насам. Появяват се различни дисциплини, които изследват тази емоция в дълбочина, включително клон на психологията, наречен позитивна психология.
Щастието често е определяно като приятно емоционално състояние, което се характеризира с чувство за доволство, радост, благодарност, удовлетворение и благоденствие. Този вид емоция се изразява чрез:
-
- израз на лицето: най- често усмивка;
- език на тялото: отпусната стойка;
- тон на гласа: весел, приятен начин на говорене.
Щастието на учениците ни е от огромна важност за позитивния климат в класната стая. Когато учениците са щастливи, по-лесно, бързо и ефективно се постигат учебните цели.
Можем да постигнем позитивен климат и щастлива класна стая, като създадем благоприятни условия за това: предвидима среда, посредством ясни правила за поведение, конкретно дефинирани последици при тяхното спазване или неспазване.
Обстановката, в която се провежда учебният процес е също не по-малко важна. Ако учениците имат възможност да виждат по стените свои творения, дори ако им предоставите шанса сами да гласуват идеи за декорация на стаята си, това ще ги накара да се почувстват важни и приети. Не на последно място, бихте могли да използвате идеи за разнообразни, игри за емоционална интелигентност, които да помогнат на децата да регулират и разбират емоциите си и да доведат до спокойна и щастлива учебна среда.
Тъга
Тъгата е вид емоция, която често е определяна като преходно емоционално състояние. Характерни за него са чувства на разочарование, скръб, безнадеждност, незаинтересованост и помрачено настроение.
В някои случаи, хората може да преживяват продължителни и тежки периоди на тъга, които да доведат до депресия. Точният вид и продължителността на тъгата зависят от това къде се крие нейният корен. Може да се различава и начинът, по който хората се справят с това чувство. Тъгата може да бъде изразена по много начини, като например:
- плач;
- помрачено настроение;
- летаргия;
- мълчание;
- оттегляне от останалите.
В класната стая е важно да валидираме емоциите на учениците и да признаем правото им да изпитват всички видове чувства. За да помогнем на децата в клас да се справят с тъгата, бихме могли да използваме някои упражнения за регулиране на емоциите.
Страх
Страхът е силна емоция, която играе и основна роля в оцеляването. Когато човек срещне някакъв вид опасност и изпита страх, той преминава през известното състояние “бий се или бягай”. Мускулите се стягат, повишават се пулсът и честотата на дишане, умът е възбуден. Този отклик на страха предполага, че сме подготвени ефективно да се справим със заплахите, които крие околната среда.
Изразяването на този вид емоция може да включва:
- лицево изражение: разширяване на очите и отдръпване на брадичката назад;
- език на тялото: опит да се скрие или да избяга от опасността;
- психологическа реакция: забързано дишане и ускорен пулс.
Разбира се, не всички хора изпитват страх по един и същи начин. Някои хора са по-чувствителни към страха и определени ситуации или предмети може лесно да задействат тази емоция.
Страхът е емоционалният отговор на директна заплаха, но такава реакция може да се развие и към очаквана заплаха или дори само към мисълта за заплаха. Наричаме това състояние тревожност. Хората, страдащи от социална тревожност, се страхуват от очаквана заплаха в социалната среда.
Не бива да използваме страха като инструмент за управление на класната стая – когато учениците са в състояние “бий се или бягай”, те не могат да достигнат до ефективно учене. Вместо това, бихме могли да ги подкрепим по пътя им към развиване на саморегулация.
Отвращение
Отвращението е следващата от шестте основни вида емоции, описани от Екман. То може да бъде изразено по няколко начина, които включват:
- език на тялото: извръщане настрани от обекта, предизвикал отвращението;
-
- физически реакции: повръщане или гадене;
- лицеви изражения: сбръчкване на носа и извиване на горната устна.
Това чувство на погнуса може да бъде резултат от различни неща, например неприятна миризма, гледка или вкус. Изследователите смятат, че тази емоция се е развила като реакция към храни, които могат да бъдат вредни или фатални. Когато хората помиришат или вкусят храни, които са развалени, например, отвращението е типична реакция.
Лошата хигиена, инфекциите, разлагането, смъртта също могат да предизвикат реакция на отвращение. Това е може би начинът на тялото да избягва неща, които могат да крият преносими зарази. Хората могат да изпитват и морално отвращение, когато наблюдават други хора, ангажирани с неморални, безвкусни или злонамерени действия.
Ключът към овладяването и на тази емоция е в умението да разпознаваме и овладяваме емоциите си.
Гняв
Гневът може да бъде особено силна емоция, характеризираща се с враждебност, разочарование, възбуда и неприязън към другите. Също като страха, гневът може да предизвика в тялото реакция “бий се или бягай”. Когато определена заплаха предизвика чувство на гняв, може да сте по-склонни да отблъснете опасността и да се защитите.
Често гневът се изразява чрез:
- изражение на лицето: намръщен или втренчен поглед;
- език на тялото: заставане в силова позиция или обръщане настрани;
-
- тон на гласа: говорене грубо или крещене;
- психологически: зачервяване или изпотяване;
- агресивно поведение: хвърляне на предмети, ритане, удряне;
Докато гневът често се смята за негативна емоция, понякога може да е и нещо градивно. Например като ви помогне да изясните нуждите си в една връзка, а също така като ви мотивира да потърсите решения на определени проблеми, които ви безпокоят.
Гневът е проблем, когато ескалира или се изразява по неподходящ и нездравословен начин. Неконтролираният гняв лесно може да прерасне в агресия, тормоз и насилие.
В класната стая учителят разполага с различни практически стратегии, които би могъл да използва за справяне с предизвикателното поведение в класната стая. Работата с родителите на агресивни деца може да даде позитивни резултати.
Изненада
Изненадата е следващата в списъка с шестте основни вида емоции на Екман. Обикновено тя представлява кратка и бърза физиологична реакция на стрес към нещо неочаквано. Изненадата е също емоция, която може да доведе до реакция “бий се или бягай”. Когато се стреснат, хората могат да изпитат прилив на адреналин, който да помогне на тялото да се подготви за борба или бягство.
Като емоция изненадата може да е неутрална, позитивна или негативна. Едно е да заварите най-близките ви приятели да ви очакват, за да отпразнуват рождения ви ден, а друго – някой да изскочи неочаквано иззад вас, докато отивате към колата си през нощта .
Изненадата често се характеризира с:
-
- изражение на лицето: повдигане на веждите, разширяване на очите и отваряне на устата;
- физическо изражение: отскачане назад;
- вербални реакции: крещене, пищене или въздишка.
Изследвания показват, че хората са склонни непропорционално да забелязват изненадващи събития, затова необичайните събития остават за по-дълго в човешката памет.
Проучванията също така показват, че хората са по-склонни да се повлияват от изненадващи аргументи и да научават повече от изненадваща информация. В този ред на мисли, планирането на креативни уроци, които ангажират учениците с интересни и редки факти или нетрадиционно и нестандартно начало на часа – например с интересно видео за изследване, което на пръв поглед няма връзка с предмета и темата на урока.
Други видове емоции
Шестте основни вида емоции, описани от Екман, са само част от многото различни видове емоции, които хората от всички култури по света са способни да изпитват.
След множество продължаващи проучвания и възникващи теории, Екман добавя още видове емоции в списъка си. Някои от тях са:
- забавление;
- презрение;
- доволство;
- смущение;
- вълнение;
- вина;
- срам;
- удовлетворение;
- облекчение.
В заключение
Различните видове емоции играят значима роля в начина, по който живеем – от това, че въздействат върху отношенията ни с околните на ежедневна база, до това, че влияят върху големите решения в живота ни. Ако се научим да ги разбираме, ще можем по-лесно да ги разпознаваме и да осъзнаваме тяхното значение.
Ако искате да надградите уменията си за преподаване на видовете емоции и начините за тяхното управление, препоръчваме този курс за емоционална интелигентност. Предлагаме ви и конкретни упражнения, които могат да помогнат и на вашите ученици да развият тези умения.
Да говорим за емоциите означава да изречем на глас онова, което често остава скрито. Важно е да запомним, че нито една емоция не се явява самостоятелно. Многото емоции, които изпитваме всеки ден, имат своите нюанси, смесват се и заедно изграждат нашия богат и разнообразен емоционален живот.
___
Източници: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0277953615301222?via%3Dihub
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/da.20686
Изображение: колелото на емоциите , автор Роберт Плутчих
