Учениците често се сблъскват със стрес и напрежение, произтичащи от учебния процес, взаимоотношенията със съучениците или техни лични проблеми. Ако имат възможност да се оттеглят за момент на тишина, те могат да преодолеят чувството на претоварване и да се фокусират по-добре върху уроците си. До този извод достига за своите второкласници и г-жа Мария Иванова – учител ЦОУД в 121 СУ “Георги Измирлиев” в София. Така се ражда и идеята за създаване на тих кът в класната стая – място за почивка и презареждане.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Тихият кът представлява специално обособено пространство от около 1 кв.м. в класната стая, в което учениците могат да се оттеглят за кратко, когато изпитват нужда да отработят силна емоция или да разрешат възникнал конфликт със съученик. Идеята е това да бъде едно място в класната стая, в което всеки ученик да се чувства защитен и сигурен.
“Чрез добрата практика се създава подкрепяща среда, която развива у учениците умения за саморегулация, емпатия и управление на емоции. Практиката включва активното им участие, като организират подредбата и декорацията на къта, избират на материали и съставят правила за неговото използване. В къта са налични различни материали като книги за емоциите, карти с емоциите, антистрес играчки и дневник на емоциите, които насърчават самоуспокоението и саморефлексията.”, споделя г-жа Иванова.
За да бъде създадена тази зона на спокойствие, се преминава през няколко основни стъпки.
Стъпка 1. Ежеседмични разговори за емоциите
Г-жа Мария Иванова и нейните второкласници започват добрата практика с обсъждане на емоциите и нуждата от пространство за успокоение в рамките на следобедните им срещи. В продължение на пет седмици са проведени следобедни срещи, в които фокусът е върху разпознаването на различни емоции и установяване на това как те влияят на нас и на околните. Дейностите по време на срещите са: поздрав, споделяне кой как се чувства, игра/активност, свързана с емоция, както и техника за релаксация.
На една от срещите учителката предлага на второкласниците да създадат пространство, в което да си “лекуват чувствата” и в което всеки да е сигурен и защитен.
Стъпка 2. Подбор на материали и създаване
Учениците избират свободно пространство в класната стая и тъй като няма място за шкафове, решават, че ще закупят етажерка на колелца за нужните материали. Така се създава възможност за местене на тихия кът и в друга класна стая в следващите години. Всички участват в избора на килимче, на което да сядат, донасят възглавнички, плюшени играчки, книги и карти за емоциите, игри и други нужни според тях материали за детския кът. Г-жа Иванова изработва табла и материали за разпознаване и регулиране на емоциите, които споделя с нас.
Стъпка 3. Създаване на правила за ползване на къта
В рамките на последваща следобедна среща второкласниците работят по групи и заедно създават правила за ползване на тихия кът:
- Използваме тихия кът, когато имаме нужда да се справим с определена емоция.
- Винаги питаме за позволение да го ползваме.
- Използваме го самостоятелно или по двойки.
- Грижим се чистотата – всеки петък различен ученик го взима вкъщи килимчето, за да го изпере.
- Когато ползваме тихия кът, попълваме “Дневник на емоциите”.
Стъпка 4. Ежедневно използване и насърчаване на самоуспокояването
Учениците могат да използват тихия кът в два случая – когато учител прецени, че имат нужда да отрегулират дадена емоция и ги помоли да се оттеглят там или когато те самите преценят, че имат нужда от успокоение и помолят учител да прекарат кратко време в тихия кът. Едно от правилата, които второкласниците избират да включат, е попълването т. нар. “Дневник на емоциите”, в който записват каква е причината да се оттеглят там, как се чувстват преди и след посещението.
Учениците често разсъждават и върху нещата, които ги успокояват, когато не се чувстват добре, попълвайки “Списък за успокоение”.
Стъпка 5. Регулярни обсъждания и обратна връзка
Осъществяват се ежемесечни дискусии с учениците (отново в рамките на следобедната среща), в които те споделят впечатленията си от тихия кът – с какво им е помогнал, имат ли нужда от нещо друго в него, искат ли нещо да бъде променено, защото не работи добре.
Стъпка 6. Поддържане и подобрения
Учениците имат грижата да поддържат тихия кът чист и подреден. Това насърчава тяхната отговорност. Ако някой ученик стъпи с мръсни обувки върху килима, има отговорността да го почисти или занесе вкъщи, за да бъде изпран. За в бъдеще основна цел е да бъдат добавени още няколко рафтчета за материали и да бъдат поставени органайзери, които да помагат за по-лесното намиране на материалите. Също така има нужда от разработване на още ресурси за справяне с конфликти, които учениците да могат да ползват по двойки.
“За разлика от обичайните подходи, при които учениците са пасивни участници, тук те активно участват в подредбата на тихия кът, избора на материали и формулирането на правилата за неговото използване. Това създава чувство на отговорност и принадлежност, които допринасят за общата положителна атмосфера в класната стая. Чрез насърчаване на рефлексия и споделяне на емоции, тихият кът създава среда за практическо развитие на емпатия и разбиране към другите, като тази цел не е типична за традиционните образователни методи.”, споделя г-жа Мария Иванова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Използването на тих кът в класната стая води до редица качествени и количествени резултати, които учителката отчита.
Качествени резултати
- Подобрена емоционална регулация и осъзнатост: От създаването на тихия кът насам учениците показват повишена способност да разпознават и управляват своите емоции. Забелязва се все по-често самоинициативно използване на къта като пространство за самоуспокоение, което води до по-малко прояви на агресия и емоционални изблици в класната стая.
- Повишено чувство на емпатия и разбиране към другите: Когато учениците виждат как техни съученици използват къта за справяне със свои емоционални предизвикателства, те започват да проявяват по-голяма толерантност и съпричастност. Често се случва да забележат ученик, който се е усамотил в тихия кът и да разговарят с него с цел да му помогнат да се почувства по-добре. Като цяло в класната стая се наблюдава по-позитивна и подкрепяща атмосфера.
- Развитие на умения за рефлексия и самопознание: “Дневникът на емоциите” и картите с емоции, които учениците използват, развиват способността им за самоосъзнаване. Учениците стават по-склонни да разсъждават върху собствените си действия и емоции, като започват да идентифицират причините за своите реакции и начините, по които могат да ги управляват по-добре.
Количествени резултати
- Намаляване на нуждата от налагане на санкции и наказания на ученици с проблемно поведение: Забелязва се намаляване на нуждата от поставяне на забележки или правенето на устни такива, тъй като има възможност второкласниците да използват къта като начин за самоуспокоение в случай на емоционални изблици.
- Увеличаване на броя на учениците, използващи тихия кът: С увеличаване на познаването и приемането на тихия кът, се наблюдава и нарастване на броя на учениците, които го използват – през първата седмица са само двама, изпратени по инициатива на учителя, а през третата седмица вече са десет, като шест от тях сами изявяват желание да отидат там, за да преработят силна емоция.
- Увеличаване на интереса към материали за емоционално образование: Учениците започват активно да използват книгите и картите с емоции, като търсят помощ и насоки от тези материали поне веднъж на седмица. Това показва засилен интерес към разбирането и работата с емоциите. Някои от учениците носят допълнителни материали, свързани с емоциите от вкъщи, а други пък избират да четат книга от тихия кът по време на междучасията или в часовете по самоподготовка, след като са приключили с изпълнението на домашната си работа.
- Повишаване на качественото изпълнение на групови задачи: След прилагането на добрата практика се наблюдава подобрение в кооперативните умения на учениците, което води до по-ефективна работа по групи и по-малко конфликти при съвместни проекти.
Г-жа Мария Иванова планира да надгради практиката в няколко направления:
- Провеждане на уроци за развитие на СЕУ;
- Предложение за изграждането на тих кът във всяка класна стая в начален етап през следващата учебна година, за да се превърне тази практика в част от програмата за развитие на училищната култура;
- Ангажиране на родителите и общността, като в поредица от срещи научат повече за целите на добрата практика и как могат да подкрепят емоционалното здраве на децата си у дома.
