Средно училище „Любен Каравелов“ в Пловдив е място, където културното разнообразие среща образователните иновации. В това училище, в което се преплитат български, ромски, турски, гръцки и други етноси, фокусът върху практическото учене и взаимното уважение създава благоприятна среда за развитие. Тези характеристики не се използват за разделение или сегрегиране, а се възприемат като богатство. Именно тук учителят по математика Георги Стоев вдъхновява учениците да надскочат границите на традиционното образование и да се изправят пред глобалните предизвикателства с иновативни идеи. Той е ръководител на проблемно базираното обучение (ПБО) “Следвоенно възстановяване на ивицата Газа”.
В рамките на ПБО седем екипа от ученици от гимназиалния етап (40% от учениците от 8. до 11. Клас, общо 70 ученици) се заемат със създаването на концепции, които отговарят на целите на ООН за устойчиво развитие. Те изследват разрушенията на инфраструктурата, замърсяването на почвите и водите, и последиците за хората и околната среда. Финалните продукти включват интерактивна мини енциклопедия за културното наследство на Газа, проект за земеделска ферма, енергийна карта и дори училище на бъдещето за деца с физически и ментални травми.
„Важно е учениците да разберат, че светът е по-голям от техните лични проблеми“, казва г-н Стоев. Проектът развива не само знания и умения, но и социално-емоционална умения, емпатия и глобална компетентност. Учениците работят с професионалисти от различни сфери, използват данни на ООН и се учат да презентират своите идеи пред медии и публика.
Голямото предизвикателство – да мотивират учениците да работят заедно въпреки различията – е преодоляно с упорит труд, страст и искреност. Финалните резултати, представени чрез интерактивен сайт и публична изява, са доказателство за силата на екипната работа.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Етап 1: Планиране
На база анкетиране на учениците (работа с данни), познаване на силните им страни и интереси, екипът от учители, ангажиран с реализирането на ПБО “Следвоенно възстановяване на Газа”, набелязва сравнително непознат за учениците актуален общностен, национален или световен проблем.
За целите, свързани с развиване на емпатия на всички нива, е важно проблемът пряко да влияе на деца и младежи от друга култура и географско положение. С оглед на това, че тези ученици вече имат известен опит с проекти в контекста на опазването и облагородяването на материалното наследство и селищната мрежа, учителите решават, че темата с войната в Близкия Изток е подходяща.
Още на този етап учителите заявяват пълна политическа неутралност и разглеждане не на самия конфликт, а на последствията от него за територията, екологията и бита на хората там. Фокусът е върху разрешаване на тези последствия. На този етап се създава линия на времето с планиране на голямата картина, големите и важни спирки, както и датата за публично представяне на проекта.
С помощта на изкуствен интелект се създава кратко описание на симулация, в която учениците влизат в ролята на професионалисти от седем палестински министерства, които ще възстановяват разрушената от войната ивица Газа. В плана на симулацията се задават и примерни етапи, през които учениците могат да преминат, времеви хоризонт за всеки етап, необходими ресурси и материали, както и полезни линкове за търсене на ключова информация.
„Идеята беше да ги поставим в ролята на професионалисти – архитекти, лекари, енергетици. Така те не само изучават проблемите, но и търсят реални решения, съобразени с данни и факти,” разказва Георги Стоев.
Всяко от седемте министерства има своите училищни ментори, някои разполагат и с външен експерт. Целта на менторите е да подкрепят училищните екипи в техните търсения и работа, като самите ученици търсят менторите за помощ и организират срещи с тях в училище, включително и онлайн. Външните експерти консултират допълнително учениците и имат насрочени до две срещи по време на целия проект. Етапът на планиране се осъществява през месец април, 2024 г. в рамките на около две седмици.
Етап 2: Представяне на идеята и формиране на екипи
В първата седмица на месец май, 2024 г., учителите презентират идеята за „Следвоенно възстановяване на Газа“ пред целевата група на проекта – учениците от 8., 9., 10. и 11. клас. Процесът на презентиране отнема около 40 мин. и включва запознаване с темата, проблемите, седемте министерства и време за отговаряне на въпроси.
На този етап учениците се мотивират да участват по желание. Поставя се краен срок за записване чрез анкета, в която те свободно посочват избраното от тях министерство. Мотивацията им за участие се повишава чрез подробно разяснение на проблемите във всички професионални направления, споделя се информация кои са менторите и външните консултанти, както и какъв може да бъде потенциалният краен продукт на всяко едно министерство. След изтичане на срока за записване, учениците имат кратка среща с ръководителя на проекта, който им помага за разпределяне на отговорностите и за създаването на канали за комуникация.
От 180 ученици за участие първоначално се записват около 100, от които 70 работят по него до самия край. Около 40 % от учениците от целевата група участва ефективно в проекта по желание.
Георги разказва какво ги мотивира да се включат: „Когато представихме проекта, бяхме ясни – участието е изцяло доброволно, но отговорностите са реални. Учениците се мотивираха, когато разбраха, че ще работят по сериозни теми с професионална насоченост, а не просто за оценки. Това ги провокира и заинтригува.“
Етап 3: Проектна работа
Същинската работа по проекта протича през целия месец юни на 2024 г. Учениците проучват проблемите в Газа в контекста на своето професионално направление/министерство, създават дърво на проблема и идентифицират най-критичните нужди на местното население, изготвят графици за срещи с училищни ментори и външни експерти, разпределят си отговорностите и определят човек за пряка комуникация с ръководителя на проекта. Училищните ментори помагат на екипите за приложението на предметното знание, когато самите ученици ги потърсят за помощ. Външните консултанти и ролеви модели дават обратна връзка на учениците за моментното състояние на проектната им идея и им помагат да задълбочат разбирането си за професията и как тя може да бъде използвана за разрешаване на конкретен проблем.
- Екип „Градска среда“ проучва инфраструктурните разрушения в ключов квартал на Газа-сити, информира се за термина “Домоцид” и създава концепция за материалното възстановяване на квартала и сградата на Ислямския университет. Екипът работи в контекста на цел №11 “Устойчиви градове и общности” от целите на ООН за устойчиво развитие и е подкрепен от ментор по математика. Така например за създаването на макет в мащаб 1:250 на квартала, учениците от 9. и 10. клас използват познания за тригонометричните функции, за да изчислят денивелацията на терена и височината на конкретни сгради от квартала по хвърлената сянка от сателитни изображения. Екипът създава няколко физически макета и 3D визуализации в Sketch Up.
„Когато учениците видяха, че могат да използват тригонометрията, за да изчислят наклони и височини на сгради, или да приложат знанията си по география и икономика за създаване на ферма, те започнаха да разбират защо тези знания са важни“ споделя Георги Стоев.
- Екип „Енергетика“ проучва климатичните и природни дадености на ивицата Газа и предлага концепция за изграждане на нова енергийна мрежа, която да обезпечава 100% от населението. Екипът работи в контекста на цел №7 “Възобновяема енергия” от целите на ООН за устойчиво развитие2 с училищен ментор, който е учител по природни науки и с външен консултант, който е ел. инженер и ръководител на ВЕЦ „Студен Кладенец“. Екипът се фокусира върху създаването на енергийна карта в GeoGebra в контекста на задвижването на ТЕЦ чрез природен газ.
- Екип „Земеделие“ проучва характерните земеделски култури за региона спрямо климатичните особености. Екипът запознава публиката с термините “хранителна пустиня” и “хранителна сигурност” и предлага бизнес план за построяването на земеделска ферма. Учениците работят в контекста на цел №2 “Край на глада” от целите на ООН за устойчиво развитие заедно с ментори, които са учители по география и икономика и технологии и предприемачество.
- Екип „Здравеопазване“ проучва състоянието на здравната система в Газа в контекста на войната, създава наръчници за оказване на първа долекарска помощ и изработва концептуални макети, интериор на полеви болници и централна детска болница. Екипът работи в контекста на цел №3 “Добро здраве” от целите на ООН за устойчиво развитие заедно с учител по природни науки и външен консултант, който е педиатър във ВМИ-Пловдив.
„Срещата с професионалисти извън училището беше моментът, който наистина вдъхнови учениците. Те започнаха да гледат на задачите си като на нещо реално, което има значение” разказва Георги.
- Екип „Околна среда“ изследва състоянието на екосистемите на Газа преди и по време на войната и запознава публиката с термина “Екоцид”. Екипът работи в контекста на цел №15 “Живот на Земята” от целите на ООН за устойчиво развитие заедно с учител по природни науки. Ключово за екипа е посещението на неговите членове на пречиствателна станция Пловдив.
- Екип „Образование и култура“ проучва културното и нематериално наследство на Газа и създава сборник с информация. Проучват се разрушенията върху образователната инфраструктура и се предлагат архитектурен проект за изграждане на специално училище на бъдещето за деца, оцелели от войната. Екипът набляга и на лекуването на психичните травми на децата и проучва информация за състоянието на децата в контекста на войната в Украйна. Екипът работи по цел №4 “Качествено образование” от целите на ООН за устойчиво развитие с ментор учител по БЕЛ и външен консултант учител по изобразително изкуство.
- Екип „Иновации“ предлага концептуален проект за евакуация на цивилното население в подземни структури при бомбардировки. Екипът разработва виртуална реалност и симулация. Екипът работи в контекста на цел №9 “Иновации и инфраструктура” от целите на ООН за устойчиво развитие и работи с учители по информационни технологии и технологии и предприемачество.
При изпълнението на проекта в този същински етап учениците срещат различни предизвикателства основно във взаимната си комуникация вътре в екипа. По тази причина е критично важно всеки екип да има ментор, който да води регулярни срещи и рефлексии с него. Във всеки момент учениците знаят към кого да се обърнат за подкрепа спрямо характера на предизвикателството, което срещат.
Георги разказва: „Първите две седмици бяха най-трудни – много от учениците не се познаваха и трябваше да се научат как да комуникират ефективно. Но именно в тези моменти менторите изиграха ключова роля, насочвайки ги и помагайки им да изградят структура на работа.“
Друг ключов момент на този етап е изследване на учениците на същността на глобалните цели на ООН за устойчиво развитие, което се случва още в самото начало. Те се запознават със съответната цел и проблемите, които стоят пред нея – това разширява представата им за света, обогатява нагласите им за глобално мислене и им помага с концептуалната фаза. На този етап учениците създадат дърво на проблема – дейност, която се прави под ръководството на ръководителя на проекта с всички 7 екипи.
Етап 4: Публично представяне
Участниците правят сайт, в който качват информация, снимки, чертежи, видеа, презентации и всички останали свои продукти. От всички 70 ученици, екипите избират по няколко говорители, които да представят работата на своето министерство в рамките на 12 минути. Тези говорители преминават през 3 репетиции под наблюдението на своите ментори и ръководителя на проекта, и получават обратна връзка по кратък чек-лист. Последната репетиция е техническа и е свързана с презентирането на проекта на голям екран и свързаните с това рискове. По време на тази репетиция младежите отработват как да реагират в определени ситуации.
На официалното презентиране учениците разказват за своя проект и за работа си пред публика, състояща се от съученици, родители, учители, журналисти и членове на общността. Следват се ясна структура, в която се излага разглеждания проблем, целите на екипа и крайния продукт. В края на събитието младежите рефлектират пред публиката върху три основни въпроса, свързани с целите на това ПБО:
- Какво предметно знание от класната стая успяхме да приложим в работата ни по проекта?
- Какви умения развиваме и какви умения от класната стая ни бяха най-полезни за изпълнение на проекта?
- Как работата по този проект ме накара да се чувствам?
Иновативен характер на практиката
Проектно-базираното обучение се превръща в предпочитан за училището педагогически подход. Сравнително нова е проблемно ориентираната посока, което е и фокус на тази практика. Характерно за нея е поставянето на ученика в центъра със свобода и отговорности. На учениците се поставя тема или контекст за работа, но конкретния проблем, който ще разрешават, избират от сами след проучване. Учителите са ментори, които насочват и се отзовават само на потърсена и поискана помощ от учениците.
Работата с външни консултанти придава допълнителна тежест на значението на проекта, като учениците се докосват до хора с реални професии и експертиза по разглеждания от тях проблем. Те работят в безопасна среда, обезпечена с ресурси и ментори, като сами целеполагат, организират срещи, залагат следващи стъпки и развиват организационните си умения и нагласи за сътрудничество.
Ключово за такъв тип дългосрочна работа е провеждането на малки междинни спирки от страна на ръководителя на проекта и кратки рефлексии с членовете на всички екипи. По този начин се споделят предизвикателства и се търсят решения, дава се обратна връзка.
Погледнато цялостно, практиката представлява симулация на професии в реален контекст и дейности, максимално близки до реалността – запознаване с проекта, изследване на проблемите и потенциала на територията, създаване на концепция и идеен проект, презентиране пред публика и заинтересовани лица.
Чрез тази проблемно ориентирана практика учениците повишават глобалната си компетентност и разбиране на глобалните цели на ООН за устойчиво развитие, познанията си за различни професии (елемент на професионално ориентиране) и разбират необходимостта от ефективно сътрудничество, разбират гледната точка на другите. Именно чрез подобни практики се развиват ученическите нагласи за разрешаване на проблеми, което потенциално може да увеличи и гражданската им активност в бъдеще.
„Тази практика не просто ги научи на знания – тя ги научи на житейски умения. Те осъзнаха колко е важно да работят заедно и да се учат от различните гледни точки“ обобщава Георги Стоев.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Основните промени в знанията, уменията и нагласите на учениците са измерени в края на проекта, на финалната присъствена рефлексия. Учениците споделят за:
- Развити дигитални умения и как по-бързо създават качествени графични статистически модели в Canva, Google Sheets, Google Slides;
- Подобрени умения за работа с мащаб, с развивки на геометрични тела, с приложение на тригонометричните функции за създаване на архитектурни макети;
- Надграден речников запас от думи на английски език и повишено внимание при правописа на български език;
- Подобрени умения за анализ на географска територия, климат и териториален потенциал и за връзката на климатичните особености на една територия с нейния енергиен потенциал;
- Повишен интерес към професиите лекар и медицинска сестра.
Отделно учениците открито споделят за допуснати грешки и провали в контекста на сътрудничеството с други членове на екипа. Те рефлектират върху това какво биха променили от сегашна гледна точка. Учениците споделят за повишена чувствителност спрямо несправедливости, които забелязват в ежедневието си, а някои дори са продължили и след края на проекта да се интересуват и четат повече за задълбочаващата се хуманитарна криза в Газа.
Георги разказа за потребността от развиване на социално-емоционални умения като форма на надграждане след проведеното ПБО: “В началото на настоящата учебна година с колеги проведохме вътрешна квалификация на тема „Социално-емоционални умения“ с фокус върху нуждата от целенасоченото развиване на емпатията и взаимното разбиране между учениците в училище.
Като естествено продължение на проекта „Следвоенно възстановяване на Газа“ все по-често организираме и групи за взаимопомощ между учениците по математика и БЕЛ.”
Самите ученици също имат интерес към надграждане на практиката: “През настоящата година ученици вече изявяват интерес да надградят проекта заради продължаващия конфликт и нуждата от обновяване на данните, с които работиха през месец юни на 2024 г.”
Макар и мащабна, тази практика може да бъде приложена в различни контексти с различен мащаб – проект за облагородяване на местен парк, идея за реставрация/адаптация на изоставена обществена сграда, изследване на нивата на замърсяване на местната река и предложение за място за изграждане на пречиствателна станция, идея и прототип на компостер за местното училище/детска градина и др.
Георги Стоев подчертава приобщаващия характер на практиката: “Работейки по глобален проект в контекста на Близкия Изток и разрушаването на цивилната инфраструктура на Газа и нейните религиозни храмове, сред които джамии и християнски храмове, нашите ученици развиват осъзнато ключови за тях социално-емоционални умения, свързани с емпатия, толерантност и разбиране на различните, стигайки и до задълбочени изводи, че всъщност децата по света по-скоро си приличат, отколкото се различават.”
Самата идея на проблемно ориентирано обучение е учениците да работят в конкретен контекст и да имат време да проучат даденостите и проблемите на тази среда. Създавайки дърво на проблема (причини за проблема, самият проблем и следствия от проблема) учениците могат по-ефективно да „атакуват“ избрано от тях разклонение и да генерират идеи за адресирането или дори разрешаването на проблема. Основна цел е превръщането на децата в агенти на промяната, които имат възможност да работят в екип, да си сътрудничат и да търсят подкрепа от учители и ролеви модели.
Върху принципите на проекта – работата съобразно глобалните цели на ООН за устойчиво развитие и проблемно базираното обучение – ще стъпва и работата по математика и география и икономика за петите класове през следващата 2024-2025 учебна година в СУ „Любен Каравелов“.
Георги споделя своите идеи за бъдещи проекти: “Планираме учениците да работят върху концепции за адресиране и разрешаване проблемите на континента Африка – предизвикателства с глобалното затопляне, обезлесяване на екваториалните гори, експлоатацията на детски труд в шоколадовите плантации в района на Гвинейски залив, дейности към проекта за „Великата зелена стена на Африка“.
Планира се включването на повече учители, експерти и ролеви модели по различни теми, както и фокус върху развиването на умения за проучване, работа и анализ на данни, планиране и целеполагане, умения за управление на времето и презентиране пред публика. Тези цели са част от училищната Стратегия за периода 2023 – 2028 г.
