Разнообразието на етноси в един клас често се свързва и с разнообразни проблеми, като някои от тях са породени от липсата на самочувствие и на вяра в собствените възможности. Това се оказва важен фактор в затруднения в напредъка на някои от учениците, както в образованието, така и в общуването им. Ани Аврамова-Шейнова, начален учител в ОУ “Христо Максимов”, гр. Самоков, осъзнала тези предизвикателства, започва да търси различни методи и подходи за преодоляването им. Тя вярва, че когато децата се чувстват добре със себе си, те са по-склонни да постигнат успех в училище и в социалните взаимодействия с връстниците си: “Умът на детето обикновено е много по-гъвкав и отворен от този на възрастен, така че е идеално да започнем да засаждаме семената на здравословно самочувствие в ранна възраст. Наличието на здравословно самочувствие има много предимства. Децата, които обичат това, което са, са склонни да виждат себе си в положителна светлина и да вярват в способността си да учат нови неща. Те са уверени и се разбират добре с другите. Освен това децата с положително самочувствие са по-способни да преодоляват пречките и да се справят с неуспехите.”
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Първа стъпка – Диагностициране с Типологията на мотивите за учене на Божович
На учениците се дават следните осем твърдения на отделни картички, съответстващи на четири познавателни и четири социални мотива:
- Аз уча, за да знам всичко.
- Аз се уча, защото ми харесва самият процес на учене.
- Аз се уча, за да получавам добри оценки.
- Аз се уча, за да се науча сам да решавам задачи.
- Аз се уча, за да бъда полезен на хората.
- Аз се уча, за да бъде доволен учителят от моите успехи.
- Аз се уча, за да радвам родителите си с моите успехи.
- Аз се уча, за да ме уважават моите приятели.
На четвъртокласниците се дава инструкция да поставят всички картички пред себе си, да ги прочетат внимателно и да изберат онази, на която е написано най-главната причина. Поставят я настрана – това е най-горното стъпало от стълбичката им. После поставят следващата по важност и така, докато подредят всички осем причини.
Ако първите четири места се заемат от два социални и два познавателни мотива, се прави извод за хармонично съчетание на мотивите. Ако първите четири места се заемат от три или четири мотива от един и същи тип, това показва доминиране на дадения тип мотиви за учене.
Учениците на Ани Аврамова-Шейнова подреждат своите стълбички и, както тя самата предполага, част от децата поставят на най-важните места социалните мотиви. Това я мотивира да започне да търси решения.
Втора стъпка – Дейности
Дейност 1 – Прочит на книгата “Топлото човече” от Мая Дългъчева
Учениците, заедно със своя учител, прочитат книгата. Дискутират след всяка част и накрая отварят последната страница, на която има огледало. Когато погледнат в него, разбират, че “Най-важният си самият ти!”
Дейност 2 – Дъга на самочувствието
Този работен лист помага на децата да научат как уникалността прави човек красив. На всеки цвят от дъгата учениците записват какво извън външния вид ги прави уникални и добри.
Дейност 3 – Аз и моето тяло
Това е един разговор със собственото си тяло. Учениците попълват работен лист и отговарят на въпросите “Какво е тялото ми за мен?”, “Какво обичам в него?”, “Какво мога да направя за него, за да е здраво?”, “Тялото ми е уникално, защото…”
Дейност 4 – Сърцето на чувствата
Тук учениците се насърчават да изразяват емоциите си, а не да ги задържат в себе си. Задачата им е, с помощта на този работен лист, да напишат кои шест чувства най-често властват над сърцето им.
Дейност 5 – Сърце “Обичам себе си”
С този работен лист четвъртокласниците успяват да определят защо обичат себе си, като всеки записва осем причини за това.
Дейност 6 – Смачкай притесненията и ги изхвърли
Всеки ученик взима празен лист. Със затворени очи наум изкрещява притесненията и страховете си. После ги прехвърлят върху листа – рисуват или пишат. За финал смачкват листовете, изкрещяват “Вече не се страхувам!” и ги изхвърлят в коша за боклук.
Тази практика изиграва ключова роля в класната стая на Ани Аврамова-Шейнова, като тя споделя:
“Изводите, които направих са:
- Трябва да хвалим детето за успехите му, като се фокусираме не върху самия успех, а да насърчаваме усилията, които са довели до него.
- За да развие добро самочувствие детето, трябва да усвоява нови неща.
- Трябва да вдъхновим ученика да вярва, че вътре в него има нещо, което превъзхожда всяко външно обстоятелство.
- Детето трябва да знае, че е уникално и да се научи да обича себе си, но не да се превръща в егоист, а да бъде емпат!”
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Преподаването на “изграждане” на самочувствие на децата не е лесна задача, но може да се превърне в един от най-големите приноси, които правим към техния успех и щастие. В резултат на тази практика учениците на Ани вече се чувстват приети в обкръжението си, по-уверени са в себе си, чувстват се горди от постиженията, изразяват без притеснение емоциите си, изказват свободно мнението си и когато са уверени в твърденията си, успешно ги защитават. И не на последно място – имат много добри резултати в обучението си: “С радост и без притеснение идват на училище, затова смятам, че моята практика може да обхване ученици с различен произход, независимо от техните културни, социални или образователни потребности.”
