Практиката „Как малките жестове могат да променят света“ е тясно свързана с произведението на Йордан Йовков „Серафим“. Тя си поставя множество амбициозни цели, например да покаже на учениците как изглеждат наяве ценности като добротата и съпричастието.
Автор на практиката е Диана Петрова – учител по български език и литература в Основно училище “Д-р Иван Селимински”, град Сливен. Вдъхновена от свое обучение в Рейкявик, Исладния, преподавателката е решена, че ще подчертае значението на добрината и на своите ученици.
Скоро след прибирането си обратно в Сливен, тя предлага на шестокласниците, на които преподава, дейности като четене и анализ на разказ, дискусия, ролеви игри и творчески задачи, свързани с някои общочовешки ценности. Всяко дете разполага с личен „Дневник на добротата“ – място за съхранение на всички добри постъпки открити в текста или в ежедневието.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ:
Практиката “Как малките жестове могат да променят света” преплита “Серафим” и концепцията за малките жестове, които водят до положителна промяна. Г-жа Петрова споделя, че “практиката може да се изпълни с всяко произведение, да се завърти отново и отново в класа, за да постигне устойчиви резултати.”
Стъпка 1. Планиране и подготовка
За да проведем смислени дейности с учениците, е необходимо да се запознаем подробно с разказа „Серафим“, а след това да разработим подходящи ресурси, свързани с добротата и състраданието. Подготовката на учебни материали включва създаване на работни листа, текстови анализи, въпроси и творчески задачи.
“Разбира се, всичко започва с планирането, което е задължителна стъпка”, споделя учителката по БЕЛ.
Стъпка 2. Учениците, разказът и задачите
Разполагайки с план, цел и задачи сме готови да преминем към действие. В първия час, в който се изучава разказът “Серафим”, е важно всички учениците да го прочетат. Възможни опции са:
- прочитане от учител
- слушане на аудио запис
- дейност за групово четене
След като вече целият клас е прочел текста, е време да преминем към дискусия и обсъждане. Г-жа Петрова обръща внимание на:
- първи впечатления от героите
- основен сюжет
- малките жестове, които променят живота на Елка.
Завършваме часа с литературен анализ чрез въпроси като:
- Как Серафим показва своята доброта?
- Как биха се чувствали героите, ако Серафим не беше помогнал на Павлина?
Стъпка 3. Изграждане на емоционална интелигентност и критическо мислене
Следващият етап от проект е посветен на социално-емоционалното учене. Той се развива в няколко учебни часа и съдържа дейностите дискусия, ролева игра и творческо писане.
3.1. Започваме с групова дискусия на тема „Какво е доброта?“ В малки групи можем да насърчим децата да обсъждат въпроси като:
- Как разбирам добротата?
- Какво означават малките жестове за мен?
3.2. Друг подход за изграждане на емоционална интелигентност е ролевата игра. “Това се явява като една от последните части на практиката и има роля на обобщение. Под формата на театър учениците влизат в роля и разиграват определени моменти от произведението”, споделя г-жа Петрова. Ето как да организираме дейността:
- избираме ключови сцени от произведението;
- насърчаваме учениците да ги пресъздадат под формата на кратки театрални сценки;
- обсъждаме всяка сцена, както и емоциите и действията на героите, като акцентираме на значимостта на техните малки жестове.
3.3. За финал на тази стъпка учениците създават кратки есета и/или преразкази.
“Насърчете учениците да напишат кратко есе или преразказ на разказа от гледната точка на Павлина, за да усетят по-добре нейния житейски опит и ролята на Серафим”, съветва ни г-жа Петрова.
Стъпка 4. Развиване на практически умения чрез задачи и проекти
Практическата част от проекта е свързана изготвяне на материали, които имат за цел да затвърдят усвоените послания. Ето какви задачи включва Диана Петрова:
4.1. Създаване постери и/или рисунки на тема „Малки жестове на доброта“. В едно занимание учениците имат за цел да изобразят малки добри дела и обсъждат влиянието им върху живота на хората около тях.
4.2. Проект „Ден на добротата“ – целта на учениците в тази задача е да измислят малки действия на доброта, които да осъществят в класната стая или в училището, а след като ги изпълнят да рефлектират върху резултатите.
4.3. „Дневник на добротата“ – целта тук е всеки да направи оценка на малките добрини, които всеки ден прави и влиянието им върху околните.
Стъпка 5. Заключителна оценка и рефлексия
След финалните проектни дейности провеждаме рефлексия и оценка на резултатите с учениците. Подходящи въпроси за рефлексия са:
- Какво научихте за себе си?
- Какво научихте за добрината от “Серафим”?
- Как ще прилагате тази доброта в бъдеще?
За да получим градивна обратна връзка, събираме мненията им относно преживяванията на класа от последния проектен месец. Ето и някои насоки:
- Задаваме конкретни въпроси за приживяването на учениците;
- Търсим елементи, които са направили силно впечатление на децата и искат да запазят;
- Търсим елементи, които не са допаднали на децата и по-скоро биха променили или изцяло заменили;
- Търсим конкретика.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ:
Диана Петрова създава практиката “Могат ли малките жестове да променят света”, за да включи всички ученици, независимо какви са техните културни, социални и образователни потребности. “Практиката предлага различни формати на работа – творческо писане, ролеви игри, групови дискусии, илюстрации и практически дейности, които позволяват на всеки ученик да участва според собствените си интереси и предпочитания”, споделя преподавателката. Тя може лесно да се надгражда с нови произведения, задачи и насоки, да се пренася с по-горни класове, за да постигне по-устойчиви резултати.
Г-жа Петрова разграничава резултатите, които постига заедно с учениците. От една страна децата повишават оценките си и съответно знанията си по литература, като овладяват например символиката, характеристиката на героите и умението за опишат сюжет. Благодарение на работата си по проекта те могат самостоятелно да свържат литературен текст и реалния живот, което им позволява да видят литературата “не само като учебен материал, а като източник на мъдрост и пример за житейски ситуации и решения”. Многообразието от задачи за писане на есета, приказки и проекти пък води до подобряване на творческото писане и изразителност.
От друга страна шестокласниците осъзнават значението на ценности като добротата, състраданието и саможертвата. Нагласите на шестокласниците също претърпяват метаморфоза благодарение на “Дневника на добротата”, който ги провокира да вършат добрини в училище и извън него. Децата развиват по-голяма емпатия и проявяват грижа към нуждите на другите, осъзнавайки изцяло значението на малките жестове в ежедневието. Учителката наблюдава повишаване на активността на класа по време на благотворителни кампании и инициативи.
“Децата станаха по-толерантни едни към други. Ето какво имам предвид – в нашето училище има ученици с различен социално-икономически статус, което е честа причина за подигравки и конфликти. Но след проекта, този тип напрежение изчезна”, споделя г-жа Петрова.
Ценни умения, които учениците надграждат през проектните задачи са сътрудничеството и комуникационните умения. Работейки в малки и големи екипи, учениците постепенно се научават да обсъждат идеи, да отстояват позицията си и да правят компромиси.
