Празничният дух е тук много преди коледните и новогодишните празници. Почти навсякъде сме заобиколени от светлини и украса, еуфория и нетърпение за предстоящите приятни изненади и почивни дни. Безспорно най-силно въодушевление за празниците може да се види в детските очи, което освен много красота, често носи със себе си и разконцентриране в учебния процес.
От своя страна ние, които организираме учебния процес , бихме могли да насочим цялата тази цветна, хаотична енергия и празничен ентусиазъм в градивна посока. Общата енергия може да бъде изключително силна, а опита сочи, че най-успешните лидери боравят с нея умело, като я насочват за различни идеи и цели.
В нашето училищно общество можем да работим с емоциите по подходящ начин, така че да постигнем желаните цели, независимо дали сме отговорни на ниво клас или ниво училище. Изключителните резултати идват, когато ученикът участва възможно най-активно в процеса на обучение и когато вярва, че идеите идват от него самия. По този начин той се чувства чут, разбран и значим, което засилва връзката между ученик и учител и изгражда взаимно доверие и споделена отговорност към процеса.
В следващите редове ще обърнем внимание на няколко примерни идеи за трансформиране на ентусиазма и вълнението на учениците преди празниците, така че да работят ефективно за нашите учебни цели.
Вземайте, пробвайте, променяйте, подменяйте, добавяйте, създавайте и не забравяйте в процеса да се забавлявате.
Карта на мечтите (Vision board)
Новата година носи със себе си поле за нови мечти и цели, но за да не останат те под знака на неувереността и безпътието, с нашите ученици бихме могли да създадем „карта на мечтите“. Може да срещнете тази практика под различни наименования – карта на мечтите, карта на желанията, табло на желанията, карта на съкровищата, vision board , но под каквото и име да я срещнете, това е визуализация на целите и желанията с цел по-голяма яснота и фокус.
Картата на мечтите покрива разнообразните стилове на учене, като съчетава текст – за учениците, които възприемат най-добре с четене и писане; картини и снимки за тези, които учат чрез изображения; слушане и говорене – за слуховите учащи (особено, ако изберем всяко дете да представи своето табло пред класа) и кинестетичен стил на учене – за учениците, които усвояват знания и умения, чрез извършване на дадена дейност, т. нар. учене чрез правене.
За да изработите карта на мечтите са ви необходими:
- Картон, кадастрон или друга хартия. Може да използвате цветна хартия или гърба на табло или плакат от класната стая, който вече няма да използвате (стараейки се да опазваме околната среда, да рециклираме и да използваме повторно).
- Материали за писане, оцветяване, рисуване. Всичко би могло да влезе в употреба, стимулирайте учениците да развихрят въображението си.
- Стари списания, вестници, книги и учебници – всичко, от което могат да се изрежат разнообразни изображения. Бихте могли да помолите учениците да донесат стари книжни материали, на които заедно ще вдъхнете нов живот.
- Ножици и лепило. Не всички деца имат афинитет към изкуството, но със сигурност ще има такива, които искат да използват и още неща за своите карти на мечтите – цветни хартии, стикери, дори опаковки от нещо.
Непосредствено преди да изработите картата на мечтите с вашите ученици, най-важното е те да си набележат, какво искат да изобразят на нея, като си мислят за нещата, които искат да постигнат през новата година. Цели, към които се стремят не само в училище, но и извън него. Тук вие влизате в ролята на модератор и ги напътствате да избират високи, но реалистични цели. Може да ги насърчите да си мислят за любими неща, мечтани пътувания, дори хора, които ги мотивират и на които искат да подражават. Представите трябва да бъдат насочени изцяло положително, да съдържат нещата, които детето иска да присъстват в живота му през следващата година, като вие може да задавате насочващи въпроси, ако е необходимо. Ако сметнете за добре, бихте могли да пуснете подходяща музика за фон и/или да организирате подредбата в стаята по различен начин, за да се наблегне на уникалността на дадения час и за да бъде по-удобно с оглед използването на общи материали (ако има такива).
След като учениците имат представа какво искат да изобразят на своето табло, те започват да търсят подходящи снимки, заглавия, надписи, букви, слогани, цветове и всичко останало, което „работи“ за визуализирането на техните мечти. Като съберат солиден набор от изрезки, те започват да ги композират в желана от тях подредба, като могат да добавят надписи, рисунки, цитати и други послания. Желателно е целият лист да бъде изпълнен с изображения. Крайният резултат ще е красив колаж, който могат да представят пред класа или да запазят в сферата на личното, според ситуацията и условията на учителя.
Няколко подсказки
- Таблото на мечтите може да бъде, както индивидуално, така и групово. Освен личното табло, може да направим и съвместно за класа с целите като клас, желани постижения, резултати от матури, мечтани училищни екскурзии или друго, което изхожда от вашия собствен климат в класната стая.
- Това е чудесна възможност за ангажиране на учениците, които имат нужда от промяна в поведението, повишаване на успеха и/или ученици със специални потребности. Творческата работа позволява много неизказани притеснения да изплуват на повърхността, както и неразрешени казуси и нужди на учениците, върху които може да поработим заедно.
- Таблото на мечтите може да има своя ползотворен ефект и преди големи промени в училищния живот, защото помага за осмислянето и приемането на новото. Изключително полезно би било преди преминаването в следващ етап от образованието, например от начален в прогимназиален етап, преди кандидатстване в гимназия, преди матури, НВО или друг момент на индивидуален или групов катарзис. Картата на мечтите може да се закачи в класната стая или всеки да я вземе у дома, като я постави на видно място, на което да я вижда ежедневно, за да може тя да изпълни своята функция максимално.
- Ако не разполагате с такива материали и ви е трудно да си набавите, с вашите ученици може да си направите виртуално табло на компютър. Този вариант е изключително подходящ за учители по информационни технологии, например, които искат да използват метода. Така той още по-лесно може да се обвърже с учебната програма.
Равносметка (рефлексия)
Много педагози, психолози, ментори и други професии използват саморефлексията като полезен метод на осмисляне и самооценка, която правят през определен период от време. За децата в училище – редовната саморефлексия, макар и кратка, носи по-осъзнато и спокойно преминаване през учебния процес.
Учителят сам избира кога за него и неговите ученици е най-полезно да се осъществява рефлексията – в края на учебния ден, в края на седмицата, в края часа на класа и/или винаги, след като дадена ситуация налага това, например след конфликт между ученици. Рефлексията има редица приложения. С нейна помощ децата могат по-лесно да разпознават и контролират емоциите си, да осмислят преживяванията си през деня или седмицата, да си поставят цели, да разберат какво са научили, от какво имат нужда и т.н. Тя е чудесен начин, децата да се фокусират върху вътрешния си свят– мисли, емоции, убеждения и ценности.
Приключването на календарната година е прекрасно време за цялостна равносметка за изминалото време. Това е чудесен момент да покажем на учениците си, как да се учат от собствения си опит и да се поздравят за преодолените проблеми през годината. Тук те могат да помислят за своите чувства (независимо положителни или отрицателни), като идентифицират причините за тях, което от своя страна води до покачване на емоционалната им интелигентност. Ролята на учителя в цялостния процес е изключително важна, той не трябва да внушава нищо на учениците си или пък да им позволява да залитат в отговори, които децата смятат, че искате да чуете. Добре е да се стремим към задълбочен процес, в който педагогът управлява процеса с последователна, стриктна, но и мека подкрепа.
Рефлексията може да се организира по много различни начини спрямо индивидуалността на учениците в класа и изисква известна предварителна подготовка. Тя може да бъде под формата на таблица, като от едната страна има предварително написани въпроси, а от другата учениците дават своите самостоятелни отговори. Важна част от процеса е споделянето, но то не е на всяка цена. Може да има въпроси, чиито отговори учениците да решат да не споделят с останалите.
Чрез въпросите учителят може да разбере много за своите ученици, което да подобри „климата“ в класната стая и учебния процес като цяло.
Друг начин да се подготви рефлексия е подготвянето на съд с въпроси и теми, от които учениците теглят. Каквото им се падне, по него трябва да споделят размишленията си.
Това са само две предложения за подготовката на дейността, но учителят може сам да измисли метод, чрез който ще направи годишната рефлексия, но нека все пак мислим за това как всяко дете ще се справи с метода. Ако сме избрали учениците да правят писмена равносметка на изминалата година, но има ученик, който изпитва затруднения в писмената реч, той може да отговаря само устно или като рисува своите отговори. Същото се отнася и за учениците от начален етап, които все още не могат да пишат или да се изразяват добре писмено.
Няма строго определени въпросите за годишна саморефлексия, но е важно да не забравяме, че те трябва да бъдат по-глобални, защото се отнасят за дълъг период от време. Ето няколко примера за такива въпроси:
- Коя е най-голямата победа, която постигнах през изминалата година?
- Кое в изминалата година ми се стори най-трудно? Как го преодолях?
- В кой момент от изминалата година не реагирах правилно или коя моя реакция бих променил?
- Кой е моментът, в който се гордеех със себе си най-много?
- Кога се чувствах щастлив, че познавам даден човек/приятел? Защо?
- Кога се чувствах най-добре? Защо това ми донесе толкова положителна емоция?
- Кое събитие от изминалата година искам да се повтори? Защо?
- Коя беше най-голямата изненада за мен през изминалата година?
- Кой е най-важният урок , който научих през изминалата година и други.
Въпросите могат да бъдат най-разнообразни, но изключително важно е, те да водят до по-доброто разбиране на себе си и околните, на грешките си и причинно-следствените връзки за лошите преживявания, за да избегнем повтарянето им.
Благотворителност
Хаотичната предновогодишна и коледна еуфория би могла да се впрегне и в други смислени и ползотворни цели в училище.
Това време от годината е изключително подходящ момент, в който да запознаем децата с благотворителността. Благотворителните инициативи с включването на деца несъмнено водят до по-устойчиво и социално отговорно общество с мисъл за нуждаещите се. Съществуват десетки кампании, в които може да се включим с рисунки, писма, картички, послания, подаръци, посещение на място и други.
Друг вариант за включване на вашите ученици в благотворителна кампания е вие самите да създадете такава – благотворителни базари, кулинарни събития, изработване на празнична украса, посещение в домове за деца, лишени от родителски грижи и такива за възрастни хора, центрове за настаняване от различен тип, даряване на дрехи или предмети от бита и много други. Важно е да отбележим, че благотворителността не бива да съществува само по празниците и е добре да превърнем това в традиционна, регулярна инициатива. Така формираме знания за дарителството и за обществено значими каузи. Създаваме представи и умения за дарителски жестове и за начините, по които те се случват. Желаният краен резултат е удовлетворение от постигнатото и осъзнатост, че по този начин светът става по-добър, смислен и устойчив, както и усещане, че при нужда учениците също могат да разчитат на подкрепа и не са сами.
Музикална награда в края на часа
Ако разпознаете еуфорията като музикални желания, слушане на песни в междучасието, които трудно се спират в началото на часа или гледане на клипове в свободното време, които продължават да разсейват фокуса и в часовете, бихте могли да използвате това в интерес на един максимално ползотворен учебен час. В самото му начало може да сключите уговорка с класа, че ако през целия час те имат поведение, което отговаря на културата на класната стая (правилата за поведение, които сте определили), успеете да завършите всички задачи в срок, накрая на часа ще имате възможността заедно да се насладите на любимата си музика или клип. Тук условията зависят изцяло от вас, като може да използвате празничния дух за създаване на конкурентна среда, например първият, който реши дадена задача да получи правото да избере песен. Тази минути на веселба в края или началото на часа са показателни за учениците и тяхната собствена значимост в очите на преподавателя и неусетно предизвикват саморегулация на поведението.
Тематични часове с коледен сюжет
Когато празничният дух е обзел всичко около нас, включително и учебните часове, бихме могли да заместим предметите и тематиката на всяка текстова задача с празничен контекст и рамка на действие. Ако имаме например урок за обемни тела, може да използваме кутия с подарък като пример за куб (опакован кашон), а елхата като идея за конус и др. При наличието на урок за писането на писмо в българския език, бихме могли да предложим на учениците да адресират писмото си до Дядо Коледа. В часовете за извънкласно четене по-големите ученици могат да четат коледни, зимни или библейски приказки на по-малките класове и много други малки и големи примери.
Това са само една много малка част от идеите, с които можете да позволите на празничната еуфория да работи във ваша полза, останалите предложения зависят от самите Вас. И нека не забравяме, че тези малки жестове показват на децата нашето внимание и грижа към техните емоции и вълнения, а когато те се превърнат в общи, се изгражда по-силна връзка между учител и ученик, което пък води до по-ефективен учебен процес и по-ползотворно прекарано време в училище!
