Трудно е да обобщим добри практики, свързани с участието на родителите в учебния процес, защото училищата у нас са твърде различни: големи, малки, основни, средни, общи, профилирани, професионални, в големи или малки населени места, в центъра или в крайния квартал, иновативни или не… Но всички училища, в които нещата явно се получават, си приличат по това, че изграждат подкрепяща и насърчаваща социална среда, в която активно участват и родителите.
Включването на родителите в училищния живот е ясен знак за ангажираността им с образованието, както и добра предпоставка за ефективно общуване между учители и родители. Ето защо решихме да обобщим в две поредни статии някои от възможностите за участие на родителите в училищния живот, както и позитивните аспекти от това партньорство.
Добрите практики, които представяме на вниманието ви, са описани в доклад на “Асоциация родители”1, след анализ на резултатите от фокус-групи и интервюта с близо 100 участници – родители и професионалисти в сферата на образованието (учители, психолози, педагогически съветници, директори и заместник-директори на училища).
Родители в класната стая
Един от основните въпроси, който вълнува родителите, е дали детето им се справя добре в училище, а в същото време учителите се чудят как точно да обяснят или още по-добре – да покажат – на родителите трудностите, които срещат децата им. Логично разрешение на тази дилема биха били регулярните посещения на родители в класните стаи, но както добре знаем, такива не се случват в реалността.
По различни причини достъпът до училище е силно ограничен за родители и външни лица. Голяма част от учителите не се чувстват комфортно някой да ги наблюдава по време на часовете, а и не всички родители биха се възползвали от такава възможност – било заради работна заетост или поради други съображения. Дори в училищата, в които родителят на теория може с предварителна заявка да влезе и да присъства в часа, посещенията на учебни занятия от родители са единични случаи.
Непредвиденото дистанционно обучение заради пандемията от COVID-19 обаче даде възможност на немалка част от родителите реално да наблюдават как протича учебният процес. Те се запознаха от първо лице с всекидневните предизвикателства, с които се сблъскват учителите, и проследиха по-отблизо трудностите, които децата срещат при усвояване на учебния материал. Част от родителите като че ли се ангажираха по-силно с ученето на децата си. В резултат на това в много училищни общности се усети повече взаимно разбиране и се задълбочи партньорството между родители и учители.
За щастие, има и други работещи методи за постигане на тези резултати дори в присъствена форма на обучение!
Ако сте класен ръководител и преподавате в начален етап (а и не само), може да планирате в рамките на един учебен час “Ден на професиите” или “Ден на хобитата”, в който един или няколко родители говорят пред класа. Такива дейности са особено положителни с оглед включването и на двамата родители:
„Иначе, с майките ние правим разни такива неща, които са свързани със сръчни ръчички. Но татковците да си представят и то по атрактивен начин професията… наскоро бяхме впечатлени всички. Рибари… Това е много готино и тези татковци с тези риби. Те бяха направили едни много специални табла. Така че за малките ученици всичко да бъде много визуализирано. Толкова готино. И трима като са се изтъпанчили там двуметрови татковци. Първоначално сигурно много страшни, обаче после… Изключително развълнувани колеги и дечица. Много развълнувани, много впечатлени. Понеже татковците почти не се появяват в училище, това пък още повече вдига цената, съответно. Или /…/ татковци с по-специфични професии /…/. Примерно, адвокати има доста, лекари има доста… Определено е дефицит. Таткото в училище, е дефицит.” (учител, голямо населено място)
Друга идея е да включите родителите в самото преподаване на ново знание. Ако някой от родителите е специалист в област, свързана с изучаван материал, може да го поканите като гост-лектор в класната стая. Децата ще придобият една различна гледна точка, ще обогатят социалния си опит, ще видят, че ученето за училище всъщност има връзка с реалния живот и може да им бъде полезно в професионален план.
Такива гостувания изглеждат като нещо сравнително лесно за организиране, но това не означава, че са безпроблемни и за осъществяване на практика. В определени случаи родителите могат да останат с негативни спомени от своето участие в образователния процес и това да повлияе на бъдещото им отношение към участие в такива дейности:
„Аз четвърти клас три месеца доброволствах в занималнята да помагам на децата по немски. Не на моето. На другите, защото учителката в занималнята не знае немски. Просто на родителска среща стана въпрос, че когато и в къщи родителите не знаят немски, няма кой да помага на децата и аз казах ОК, … и три месеца издържах. Беше ужасно. В занималнята беше абсолютна джунгла. /…/ То беше едно замерване с учебници, там една млада учителка, горката въобще не се справяше с дисциплината… ние сме двете в самата занималня, те са примерно 20 деца. Нещо невъобразимо… Умирам от радост, че свърши… Наистина бяха много трудни занимания.” (родител, голямо населено място)
Важно е да бъдат осигурени подходящи условия и среда за ползотворно включване на родителя! В общия случай той няма педагогическа правоспособност, не познава груповата динамика в класа и неговите особености, може да е притеснителен или да няма опит в говорене пред по-широка аудитория.
Ако подобно на описания по-горе случай родителят се е съгласил да помага по конкретен предмет в занималнята, не допускайте да се почувства като в джунгла! Разделете класа на малки групи (3-5 деца всяка) и по възможност оставете родителя да работи с една от групите в друга класна стая (или в обособен кът на стаята), като „въртите” групите през определен интервал от време.
Ако решите да поканите родителя да преподава в час по конкретен предмет, планирайте заедно посещението му в класната стая: обсъдете какво е важно да чуят децата по темата, при нужда помогнете с идеи за проверка на разбирането, упражнения, въпроси за дискусия, визуализация, обмислете какви технически средства, материали и пособия ще са необходими за провеждането на часа.
Събития-„кукички“
За да ангажират родителите в училищния живот, добрите учители понякога подсъзнателно, а друг път съвсем целенасочено използват инструменти, присъщи за маркетинга и психологията, като т.нар. „кукички“ (hooks). Идеята е не просто родителите да дойдат в училище, но и да намерят причина да останат там, съответно да подкрепят децата си в тяхното образование. Под формата на „кукички” в редица училища се организират дейности, насочени към по-слабо заинтересованите родители и то с цел дългосрочното им ангажиране или поне на техните деца:
„Ние бяхме направили една арт терапия за деца и родители. За децата със СОП и за техните родители. За опознаване на децата и родителите. Всяка сряда имахме арт терапия. /…/ Включваме и родителите. Единствената ни цел е да можем и тези, малкото, които нямат отношения, и тях да ги привлечем… да направим неща така, че ако не те, поне децата им за в бъдеще да имат друго отношение към образованието. Това ни е важно.“ (учител, малко населено място)
Друг трик, който някои училища използват, е свързан с реалното запознаване на родителите с „плодовете на образованието”. Пример за това са дейности, в които децата демонстрират знанията си по отделните учебни дисциплини и междупредметни области. Могат да се организират фестивали на науката, конференции/обучения за родителите, водени от техните деца, открити уроци по история, чужди езици и т.н. или просто тържества за празнуване на успеха в края на учебната година:
„Освен това, всяка година за разлика от градските училища, ние им правим едно голямо заключително тържество, на което присъстват и родители, и близки. Да видят какво са научили през годината техните деца. Просто, все едно е Радиното училище от „Под игото“… да видят родителите, че децата им, които редовно посещават учебни занятия, не идват току-така – само за да отбият номера.” (професионалист, малко населено място)
Важно е да предадете посланието, че учителите и родителите всъщност споделят обща цел и затова трябва да гледат в една посока. Когато и двете страни във взаимоотношението подхождат с тази нагласа, резултатите могат да бъдат само положителни!
_______
Източник: 1 Източник: 1 Йосифов, Й., Михайлов, Н., Лазаров, С., Петров, Д., “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители (Доклад в резултат на изследователско задание по договор No Д01-188/26.10.2018 между Министерството на Образованието и Науката и Асоциация Родители”, София, май 2019
