От къде идва хлябът? Какво символизира той? Защо присъства толкова силно в българските традиции?
Това са част от въпросите, които изследват учениците на г-жа Елена Шейтанова от Основно училище “Васил Левски” в троянското село Орешак с помощта на проектно базирано обучение (ПБО). По думите на тяхната учителка, децата от начален етап, повечето от които са от ромски произход, “…не познават много български обичаи и празници, но вече като видят житен клас, знаят, че от това се прави хлябът”.
В миналото във всеки дом се е месил хляб и често той е бил единствената храна на трапезата. Хлябът е свещен и отношението към него трябва да е специално. Идеята на проекта на г-жа Шейтанова е именно да възпита у учениците уважение към земята, към труда на хората, към празниците и обичаите. Защото никой не е по-голям от хляба, както гласи популярната българска поговорка.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Проектът е замислен така, че на децата да им бъде интересно и полезно, а проектните дейности да са свързани с бита и ежедневието им. Същевременно обучението цели да стимулира развитието на социално-емоционални компетентности, както и овладяване на знания чрез различни подходи на преподаване. Паралелките, в които се реализира ПБО, са иновативни и работят по метода на Мария Монтесори.
Реализирането на тази добра практика преминава през няколко етапа:
- избор на комплексна тема;
- определяне на цели, задачи и очаквани резултати;
- създаване на план за работа;
- практическо изпълнение на дейностите по проекта;
- представяне на крайния резултат от проектната работа.
Избор на тема
Учениците от начален етап работят по проект на тема „Никой не е по-голям от хляба“, вдъхновена от ежедневието им. Тя е свързана директно с целите на обучението и учебното съдържание по родинознание (по-конретно с темата “Празници и обичаи”), а при нейното разработване на децата са предоставени голяма свобода и възможности за избор.
Определяне на цели и задачи
Г-жа Шейтанова формулира задачите на проекта по следния начин:
- формиране на знания и умения за събиране и използване на информация, свързана с българските празници и обичаи, както и за технологията за производство на хляб сега и в миналото;
- формиране на умения за сътрудничество в хода на проектната работа;
- формиране на умения за презентиране на крайния резултат от проектната работа.
Целта на проекта е интегрирането на фактологически знания, тяхното преобразуване и приложение. Чрез всички компоненти, включени в учебния процес, се създават условия за развитие на личността, за повишаване на познавателната активност и на мотивация за учене. Ученикът е поставен в ролята на активен участник в образователния процес.
Практическо изпълнение
В рамките на няколко учебни дни в часовете по изобразително изкуство и технологии и предприемачество учениците са стимулирани да изследват нови идеи, да се изправят пред предизвикателства и да работят в екип.
Темата се въвежда с презентация, показваща пътя на хляба от зрънцето до трапезата, в миналото и днес. Децата се запознават с уреди на труда от миналото, стари български думи и начина на живот на хората. Презентацията е последвана от беседа, в която се включват всички първокласници и второкласници.
В следващия час учениците гледат филм, свързан с историята на хляба по българските земи. Запознават се с видовете житни култури и видовете хляб. Научават, че за всеки празник се прави различна по вид погача и тя се отнася в църквата.
Затвърждаването на новите знания е подкрепено с изработка на мисловни карти и рисунки, решаване на ребуси и пъзели. Децата участват и в артистичното представяне на приказката “Житената питка”, като влизат в различни роли.
Идва ред и на най-забавната част – месенето. Учениците замесват солено тесто от брашно, вода и сол, от което правят красиви фигурки. Творбите се оставят да съхнат в продължение на един ден, след което децата ги оцветяват и ги носят вкъщи като подаръци за близките.
Крайни прдукти
В проекта се включват баби и майки, които предоставят своите рецепти за домашен хляб. С помощта на образователния медиатор Геновева Димитрова децата пекат вкусни питки в училищния стол. Всички активно участват в пресяването, месенето и точенето на тестото. Топлите и ароматно ухаещи питки са изядени до трошичка.
Вторият продукт, с който завършва проектът, е книгата с рецепти и илюстрации „Никой не е по-голям от хляба“, изработена от учениците на г-жа Шейтанова. Те я представят пред други класове в училището и презентират знанията си за пътя на хляба: от зрънцето до трапезата. Темата се оказва изключително интересна и за по-големите ученици. Публиката задава множество въпроси, а малките презентатори с готовност разказват през какво са преминали по време на проекта, стъпка по стъпка.
Г-жа Шейтанова вече обмисля как идеята може да бъде надградена и с други дейности. Следващият проект, по който вероятно ще работят учениците, е свързан с киселото мляко и произхода му, за какво е полезно и как се произвежда.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
С реализацията на този проект се постига обогатяване на житейския опит на децата, развиват се уменията за работа в екип и за презентиране.
Ппрактико-приложният метод на преподаване помага на учениците сами да достигнат до знанието. На всички им харесва да да обсъждат, да рисуват и да творят. Както и да играят роли – в междучасията често се цитират репликите на различни герои от приказката “Житената питка”. В класа има ученик със СОП, който също с лекота се включва в планираните дейности. Друго едно дете изненадващо се откроява като лидер – благодарение на своята отлична памет, то запомня почти цялата информация, която се споменава в рамките на проектната седмица.
Осъществява се едно наистина ефективно взаимодействие между учители, деца и родители. Темата за хляба е свързана с ежедневието на всички хора, независимо от етническата им принадлежност. В училището преобладават децата от ромски произход, а немалка част от тях идват от семейства с нисък социален статус. “Изненадах се, че 100% от родителите се ангажираха и допринесоха за реализацията на проекта”, споделя с вълнение г-жа Шейтанова, когато родителите се включват в създаването на книгата с рецепти за приготвяне на хляб и погачи.
Работата по темата оказва силно положително въздействие върху учениците. Проектът „Никой не е по-голям от хляба“ се фокусира върху емоционалния момент от преживяването на дейностите. Така уменията и знанията, които се придобиват, са по-трайни във времето.
Също толкова важно е и удовлетворението да опиташ резултата от това, което сам си направил!
