Основният проблем, с който се сблъсква г-н Добрев в практиката си като учител по английски език в ПЕГ “Д-р Иван Богоров“, гр. Димитровград, е липсата на ефективност на традиционните образователни методи при преподаването на граматика. Изучените сложни конструкции и редицата от граматически, а и лексикални правила рядко се упражняват извън класната стая. Учениците нямат възможност да общуват с хора с майчин език английски и това ги възпрепятства да прилагат наученото в учебните часове. Това се отразява на техните езиковите умения: “Получава се така, че учениците разбират правилата много добре и ги знаят, но реално не успяват да ги приложат, когато например трябва да пишат есета или пък да общуват”, споделя г-н Добрев.
Нуждата от алтернативен подход го провокира да възложи на деветокласниците да създадат сборник с детективски истории, използвайки изучените минали времена в английския език: “Реших водещата тема да бъде нещо, което е познато, но и интересно за учениците. Чрез дискусия се насочихме към детективските истории”, обяснява учителят. Чрез проекта “The Adventures of Hunter Lee” той иска да даде на децата възможност да приложат наученото на практика.
В следващите редове ви представяме проектната дейност на г-на Добрев и стъпките, през които превежда деветокласниците си, за да останат ангажирани и да прилагат граматическите правила и норми на практика.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Г-н Добрев споделя шест конкретни стъпки, които водят до създадаването на сборника с детективски истории “The Adventures of Hunter Lee”. Всеки етап отнема различно време, а задачите се реализират в учебните часове, както и самостоятелно.
Стъпка 1: Въведение в темата
Въведението отнема около 4 учебни часа, в които учителят се фокусира върху припомняне на изучените минали времена, както и поставяне на голямата идея. Г-н Добрев:
- припомня четирите минали времена: минало просто, минало продължително, минало перфектно просто, минало перфектно продължително, като дава пример със всяко едно от тях;
- дава за задача на учениците да прочетат кратък откъс от Шерлок Холмс и ги провокира да открият времената, които Артър Конан Дойл използва, за да разкаже историята. След като деветокласниците са готови, започва дискусия – кое време как и кога/в какъв контекст е употребено;
- представя идеята за краен продукт – учениците сами ще съставят сборник с детективски истории, разказани в минало време.
Стъпка 2: Проучване и планиране
Втората стъпка е ключова за проекта. Тук учениците полагат основите на сборника, започвайки с изграждането на героя, времето, пространството и контекста, както и със задаването на вероятните сюжетни линии.
За да се случи това, г-на Добрев запознава учениците с елементите на кратката история. Целият клас започва да дава идеи за основната история на бъдещия сборника. Обсъждат се историческият период и мястото, в които ще се развива действието. Започват изграждане на главния герой, като събират идеи за неговия външен вид, произход, минало и др. Договарят се ключовите събития и основната сюжетна линия в първия разказ.
Първата история в сборника представя главния герой. Тя се създава от учениците и учителя им в рамките на редовните часове, но не до край. Задачата е децата да довършат разказа по групи, като използват четирите минали времена и наречия за време, които изразяват логическа последователност.
Г-н Добрев възлага на учениците сами да се разпределят по екипи, като всяка група трябва да включва между 3 – 6 души. Екипите да довършат историята самостоятелно. Имат свобода да използват различни източници, от които да почерпят вдъхновение. Идеята е да направят детайлно проучване за историческия период и за мястото на действие, за да се получи по-голяма достоверност и конкретика.
Стъпка 3: Писане на историите
Както вече споменахме, първата история се пише съвместно от учителя и учениците. След всеки абзац г-н Добрев обръща внимание на използваните минали времена: деветокласниците трябва да използват минало просто време, когато описват последователни действия, минало продължително, когато описва атмосферата и средата на действието, двете минали перфектни времена, когато представят предисторията на героя. Учителят насочва учениците да използват времеви маркери и фрази, които да ориентират читателя във времето на действието.
Екипите имат за самостоятелна извънкласна задача отново да помислят върху началото на първата история, да я обсъдят и всяка група да измисли финал и своя собствена история със същия главен герой. Самостоятелното писане на истории отнема около две седмици.
Стъпка 4: Оценка и преглед от съучениците
Деветокласниците създават общо 10 разказа – 6 с алтернативен край на първата история и 4 нови истории. Всички текстове преминават през обсъждане в класа, за да могат авторите да дадат обратна връзка. Проследява се спазени ли са изискванията на заданието: “Обратната връзка трябва да включва поправка на граматика и лексика, като акцентът трябва да бъде отново върху миналите времена. Трябва да се провери дали те са били употребени правилно”, уточнява г-н Добрев. Прочитането и оценяването на историите отнема около 4-5 учебни часа.
Стъпка 5: Последна редакция и представяне на историята в завършен вид.
След получената обратна връзка екипите редактират създадените истории самостоятелно. Текстовете се изпращат на учителя за финален преглед, след което се подготвят за публикуване. “Ако има по-талантливи ученици в графичния дизайн, те изработват корица на електронната книжка. Може се добавят загадки, ребуси, пъзели, които да допринесат за по-голяма интерактивност на електронната книжка”, съветва г-н Добрев.
Деветокласниците публикуват книгата си в сайта на училището, както и в “Хасково.LIVE”.
Стъпка 6: Рефлектиране върху поставената задача.
Обобщаващият и затварящ елемент на добрата практика е рефлексията на учениците. Г-н Добрев избира да проведе анкета за споделяне на впечатленията и предизвикателствата, които са срещнали по време на проекта. Анализът на анкетата показва, че над 80% от деветокласниците са удовлетворени от участието си в проектната дейност и са надградили знанията си по английски език.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
“Опитът показа положителни резултати от ПБО като повишаване на резултатите при изучаване на граматика и засилването на интереса и активното участие на учениците в часовете. Доказа се хипотезата, че ако използваме проектно-базирано обучение за преподаване на граматически единици, то резултатите на учениците ще се подобрят. Тяхната ангажираност и активно участие в часовете по английски се увеличиха”, обобщава г-н Добрев. Той смята, че проектът може да бъде адаптиран спрямо всеки етап на преподаване. Единственото условие е учителите да се съобразят с интересите на учениците и с трудностите, които срещат по предмета.
“Добрата практика не разделя учениците в класа и им предоставя равни възможности за изява. Открояват се и развитието на креативността и въображението, заради възможността учениците да изразят идеите си на белия лист. Те са получили поле за изява, точно благодарение на този проект”, допълва г-н Добрев. Публикуването на книгата им повишава самочувствието на децата и допринася за увереността им да използват наученото в учебните часове в различен контекст.
В заключение е важно да отбележим, че проектно-базираното обучение е ценен подход за преподаване на граматика при всички езици, който дава възможност на учениците не само да усвоят знания, но и да ги приложат в реален контекст, работейки екипно. “В крайна сметка проектно-базираното обучение е ефективен метод, който снабдява учениците не само със знания, но и с практически умения за успешно справяне с предизвикателствата на бъдещето”, споделя г-н Добрев.