Изборът на конкретни думи влияе на нашите възприятия за даден проблем. Когато се отнася до задача, чийто отговор търсим, думите могат да ни накарат да се втренчим само в една гледна точка, а преформулирането на проблема може да ни доведе до измислянето на креативни решения. Стратегията представлява поставянето на проблем и замяната на неговите ключови думи със синоними, за да се даде нова посока на мисълта, да изникнат нови асоциации, нови решения.
Резултат: Учениците са генерирали качествена идея.
Примерна инструкция
Подчертайте ключовите думи в задачата. В рамките на следващите 5 минути заменете тези думи със синоними. Задайте си отново въпроса и всеки път записвайте решението, което ви хрумва.
След изтичане на времето ученици по желание могат да споделят своите хрумвания.
Предимства на стратегията
- Стратегията е подходяща за по-сложни проблеми, които изискват нестандартно решение.
За тази стратегия е добре да имате предвид, че:
- в началото може да помогнете на учениците, като подготвите списък със синоними на ключовите думи и глагола в задачата, за да не губят време да ги измислят сами.
- в началото може да подготвите десетина различни версии на дадения въпрос, написани на лист или дъска, за да видят учениците разликата.
- може накрая да се отдели време да се извадят новите качествени идеи и да се запишат на дъската, за да се покажат различните гледни точки.
От практиката: Да вземем примерен проблем по социални науки. Как можете да спрете замърсяването на въздуха? Представете решението си, като нямате право да използвате думата „въздух”.
Най-лесното е да се замени глаголът в проблема и да зададем отново въпроса. Вместо „спирам” използваме „отложа“, „прекратя“, „пресека“, „забавя“ и т.н. На всяка нова версия на въпроса ние даваме нов отговор. След това е важно да се намери ключовата дума – „въздух”. Заменяме я с „атмосфера“, „газова обвивка на Земята“ или разбиваме на съставните вещества (кислород, азот и т.н.). Получава се съвсем нов въпрос, който дава възможност и за нова гледна точка – как мога да спра замърсяването на въздуха насочва ума ни към едни асоциации и решения, а как мога да отложа замърсяването на кислорода – към други. На новите въпроси се дават нови отговори и така в края на даденото време имаме различни решения на проблема.
