Връзката ТЯЛО-УМ: как физическата активност подобрява благополучието на учениците

Кога за последен път участвахте в активна физическа тренировка? Може би в главата ви изниква спомен за онзи път, когато се затичахте да хванете автобуса, за да не закъснеете за първи час. Е, освен ако не прекарвате поне по 10 минути всеки ден в гонитба на превозни средства, този опит не може да се зачисли точно в графата „спортувам редовно”.

За съжаление, в днешно време дори и децата, които са естествено предразположени към физическа активност, не се движат достатъчно. Като малки ние прекархваме значително количество време в активни игри на открито – каране на колело, тичане, скачане на ластик и т.н. Днешната реалност обаче предполага доста по-заседнал живот за учениците поради по-сериозните опасности навън, по-високите академични изисквания, дистанционното обучение и изключителната популярност на видео игрите и онлайн забавленията. Освен ако не посещават извънкласни занятия по спорт, съвременните деца са изложени на доста ограничено количество активно движение.

В кризисната ситуация, в която се намираме в момента, грижата за физическото и психологическото благополучие на учениците е критично важна. Тя се налага като централен проблем поради множеството негативни въздействия от социалната изолация, несигурността и ограниченията, свързани с Ковид пандемията, както и от повишената тревожност и стрес, провокирани от действащата война в Украйна.

Целта на тази статия е да очертае начините, по които физическите упражнения благоприятстват различни аспекти от здравето и готовността за учене на децата. 

КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ?

Ползи, свързани с подобряване на физическото здраве:

• Редовните физически упражнения водят до повишаване на дихателния капацитет, което спомага за цялостното подобряване на физическата кондиция поради снабдяването на клетките с повече кислород.
• Тонизиращият ефект на физическата тренировка се усеща около два часа след като тя е приключила. В рамките на този период учениците се чувстват по-жизнени, по-енергични и готови за работа.
• Редовните упражнения повишават качеството на съня. Здравият и достатъчно продължителен сън е съществен фактор за висок имунитет и правилно функциониране на целия организъм.
  
• Физическата активност намалява инсулиновата резистентност, което спомага за здравословно и ефективно контролиране на телесното тегло. По този начин се предотвратява развитието на сериозни заболявания, свързани със затлъстяването – диабет, сърдечно-съдови проблеми и др.

Ползи, свързани с подобряване на когнитивната дейност:

• Физическите упражнения реализират промени в мозъка, които благоприятстват мисленето и паметта. Те предизвикват освобождаването на химически вещества, които влияят на здравето на мозъчните клетки и растежа на нови кръвоносни съдове. При хората, които тренират редовно, се наблюдава по-голям обем на частите от мозъка, които отговарят за мисленето, вербалната памет и ученето.
• Изследвания сред ученици показват, че тези от тях, които се упражняват редовно, демонстрират повече точност при задачи за контрол на вниманието и по-голяма бързина при обработка на информацията. Повишаването на концентрацията и скоростта на учене неизменно води до подобряване на академичните резултати.
• Според проведени проучвания, включването на физическа активност в процеса на учене води до по-високи постижения при изпълнение на задачи, свързани с четене с разбиране и смятане, отколкото когато учебният материал се възприема статично.

Ползи, свързани с подобряване на психологическото благополучие:

• Физическата активност е отдушник за негативни емоции като гняв, страх, фрустрация и др. Тя намалява напрежението в скелетната мускулатура, което понижава нивата на стрес и ни помага да се чувстваме по-отпуснати.
• Упражненията предоставят възможност за нови преживявания и служат като своеобразна почивка от негативни мисли, стресиращи ситуации и ежедневни дейности. Разсейването от неблагоприятните стимули подобрява усещането за психологическо благополучие по време и след тренировката.
  
• Физическата активност повишава самочувствието, усещането за контрол и способността за справяне с предизвикателства. Вследствие на редовните упражнения сме по-доволни от външния си вид, усещаме увеличаване на силата и издръжливостта си и успешно преодоляваме предизвикателства.
  
• Физическите упражнения предизвикват освобождаването на ендорфин и серотонин, чието влияние върху централната нервна система води до чувство на спокойствие и подобряване на настроението.
  
• Социалните взаимодействия са присъщи на физическата активност и осигуряват възможност за взаимна подкрепа и насърчаване в рамките на съвместната тренировка. Изграждането на позитивни вазимоотношения с другите несъмнено е предпоставка за емоционална и психологическа стабилност.
• Множество изследвания доказват, че регулярните физически упражнения намаляват тревожността и депресията. Физиологичните усещания при активно движение наподобяват симптомите на паника и тревога като учестено дишане и забързан сърдечен ритъм. Редовните упражнения повишават толерантността спрямо тези усещания и така засилват устойчивостта към негативните психологически състояния.

Безспорно положителните ефекти от физическите упражнения върху здравето и психологическото благополучие са много. Препоръчителното натоварване с активна дейност за подрастващите е 60 или повече минути на ден. Шансовете мнозинството от тях да достигнат тази цел са минимални. Как можете да промените това? Има различни начини да насърчите физическата активност сред учениците – по време на час, в междучасието и дори извън училище.

КАК ДА ИЗВЛЕЧЕТЕ МАКСИМАЛНА ПОЛЗА ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ В РАБОТАТА ВИ С УЧЕНИЦИТЕ?

• Изберете краткотрайни серии упражнения с ниска до средна интензивност. Те са напълно достатъчни за постигане на гореизброените положителни ефекти. Изследванията дори показват, че в някои случаи твърде интензивни или продължителни тренировки могат да имат обратен ефект както върху здравето, така и върху психологическото благополучие.
• Отделете конкретно време за упражненията в графика си, така че да осигурите редовното им провеждане. Регулярността е може би най-важният фактор за постигане на положителните въздействия.
  
• Въпреки че всяка физическа активност е полезна, най-максимален ефект реализират ритмичните упражнения като аеробика, тичане, ходене, танци каране на колело и т.н. Фокусирането върху такива активности ще ви гарантира най-съществени ползи.
  
• Направете проучване сред учениците си и подберете упражнения, които са им приятни и съответстват на първоначалната им физическа форма. Умерената трудност и позитивните съпътстващи емоции ще им помогнат да останат мотивирани.
• Увеличавайте натоварването постепенно и с малки стъпки. Проследявайте и коментирайте с учениците постигнатия прогрес, за да насърчите самочувствието и увереността им.
  
• Не правете едни и същи упражнения всеки път, изпробвайте различни комбинации, за да поддържате интереса на учениците. Допитвайте се и до тяхното мнение.
  
• Използвайте всяка възможност да провеждате упражненията на открито. Това води до повече жизненост, ентусиазъм и удоволствие от тренировката.

Средностатистическата физическата активност при българите е една от най-ниските в Европейския съюз. Този факт се свързва с негативни статистики за влошено здраве и намалена средна продължителност на живота. От друга страна, икономическата нестабилност и относително ниският жизнен стандарт обуславят занижено психологическо благополучие. В този смисъл и особено в контекста на настоящата кризисна ситуация, физическата активност е една от най-добрите инвестиции в бъдещето и ще облагодетелства както учениците ви, така и вас самите.

Следваща стъпка? Направете подробен план за съвместни физически упражнения с децата в класната ви стая и действайте!

Източници:

1. Младенова, М. (2022) Физически упражнения в час? 3 стратегии как да ги включим в час. Преподаваме.bg
2. Младенова, М. (2022). 9 физически активни игри, с които да осмислите междучасията. Преподаваме.bg
3. Младенова, М. (2022). До училище и обратно: 5 идеи за мисии по време на ходене. Преподаваме.bg
4. Wagner, K., (2015). Mental Health Benefits of Exercise in Children. Psychiatric Times, 32 (1). 
5. Better Health Channel, Exercise and mental health. 
6. Anderson, E., & Shivakumar, G. (2013). Effects of exercise and physical activity on anxiety. Frontiers in psychiatry, 4, 27. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2013.00027
7. Godman, H., (2014). Regular exercise changes the brain to improve memory, thinking skills. Harvard Health Publishing. Harvard Medical School.
8. PELUSO MAM et al. (2005). Physical activity and mental health: the association between exercise and mood. CLINICS 60 (1): 61-70, 2005.
9. Sharma, A., Madaan, V., & Petty, F. D. (2006). Exercise for mental health. Primary care companion to the Journal of clinical psychiatry, 8(2), 106. https://doi.org/10.4088/pcc.v08n0208a
10. Eurostat. (2017). How much do Europeans exercise?
11. Иванов, Ю., (2021). Песимистична теория за българското здраве. E-LECT.
12. Hillman CH, Pontifex MB, Castelli DM, et al. Effects of the FITKids randomized controlled trial on executive control and brain function. Pediatrics. 2014;134: e1063-e1071.