Статията е част от рубриката ни “Гласът на ученика”. В нея споделяме с вас текстове на ученици, за да се докоснете до техните размисли, интересни идеи и да се вдъхновите. Прочетете текста на Анна-Мария Александрова, в който тя споделя личния си опит с рефлексията и добри практики и въпроси, за да я осъществим.
“Казвам се Анна-Мария и съм ученичка в 11. клас. Част съм от отбора по роботика в училище и мечтая да стана механоинженер в сферата на автомобилните или аерокосмическите технологии.”, споделя ни тя за себе си.
Твърде много пъти ми се е случвало да се чудя как дадено задание ми е полезно. Дали то ще бъде домашно по математика, или проект по география, който има за цел да анализира финансовото и социално състояние на северозападна България. Винаги, след като завърша задача, присъства момент на удовлетворение, което обаче понякога си тръгва бързо, след като си задам въпроса: “Това къде ще го видя извън училище?”. Преди да сте преминали нататък, искам да ви уверя, че тази статия няма за цел да упреква работата на училището, твърдеейки, че множеството от домашните са безполезни. Напротив, искам да докажа как дори тези “безполезни” на пръв поглед задачи помагат на ученика. Ключовият момент обаче е той сам да осъзнае, че допринасят за неговото цялостно развитие, дори да не среща косинусовата теорема при покупка на яйца от магазина.
Искам да се върна на гореспоменатия проект по география. В 10. клас за часа по география трябваше да направя обширно проучване на финансовото и социално състояние на северозападна България, като използвам данни от Националния статистически институт. Този проект ми отне твърде много време за недостатъчно на пръв поглед постижение. За мен времето изглеждаше използвано непълноценно, даже загубено. Последната подточка от проекта гласеше да се разпише какво съм научила от проекта и какво според мен можех да изпълня по-добре.
Веднъж когато разписах тази персонална рефлексия, задачата по география се превърна в многокомпонентна такава. На пръв поглед забелязах, че упражнявам уменията си по писане и то в научната сфера. От друга страна, се оказа, че съм практикувала проучването и анализирането на статистически данни. Макар че проектът все още ми се струваше досаден за часовете, които ми отне да го напиша, разбрах, че все пак ме е научил на нещо. Обсъждайки със съученици, забелязах, че в рефлексията на всеки един присъстват различни умения. Една приятелка беше споделила, че проектът по география я е научил да си разпределя времето по-добре, а друга – да изпълнява дълги задачи по-концентрирано.
С моето преживяване по география искам да докажа важността на метода на рефлексията. Той помага както на учениците да следят собственото си развитие, така и на учителите да го наблюдават, да разберат емоционалната им нагласа и да усъвършенстват методите си на преподаване.
Как да извършим персонална рефлексия?
Рефлексията може да бъде ефикасно осъществена както под формата на дискусия, така и под писмена форма. Двете обаче имат различни цели. Обсъждайки на глас, рефлексията се превръща в групова, тоест ще се следи груповото развитие и учениците ще имат възможността да наблюдават оценката на връстниците си. Под писмен вид обаче всеки ученик би изразил личната си позиция без да бъде притеснен от мнението на съучениците си. В този случай, рефлексията ще бъде изцяло съсредоточена върху това какво “аз” мога и как “аз” ще подобря себе си.
Въпроси, които могат да бъдат включени в персоналната рефлексия са следните:
- Какво научих и как ще приложа тези знания в/извън училище?
- Какво можех да направя по-добре и как ще го постигна?
- Коя ми беше любимата част от заданието?
- Кое не ми достави удоволствие?
- Къде приложих креативност?
- Ако бях учител, какво щях да променя в начина на задаване на работата?
- Какви идеи или въпроси възникнаха у мен след края на задачата?
- Какви решения взех, за да направя проекта по-ефективен или оригинален?
- Каква е оценката ми относно комуникацията и сътрудничеството в групата? (при групова работа)
- Как допринесох за екипната работа? (при групова работа)
Невинаги учениците ще намерят отговор на тези въпроси. Важно е обаче те да се практикуват след всяко основно задание – тест, проект, групова работа. Размишляването по въпросите е както решаването на задачи от еднакъв тип – колкото повече човек се самоанализира, толкова по-лесно ще става с времето, като впоследствие ще опознае себе си в академичната среда и ще намери отговор на любимия въпрос – “А това къде ще го използвам?”.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
