През 2015 година китайските учени Фучун Лин и Хао Леи публикуват свое изследване, проведено с две групи хора на възраст до 19 години. Чрез техника за невро изображения те са направили сравнение между структурата на мозъка на младежите, които използват дигитални технологии над 10 часа дневно и тази на младежите, които ограничават престоя пред екран до 4 часа. Оказало се, че структурни изменения има и то значителни.
На първо място плътността на сивото вещество намалява и се проявяват редица промени в работата и устройството на важни дялове на мозъка. За съжаление, през следващите няколко години тези резултати са потвърдени по целия свят и дори се оказва, че щетите могат да бъдат много по-големи, отколкото сме предполагали.
Какви опасности крият дигиталните технологии
Звучи малко сложно, но опитайте да си представите невроните в различните части на мозъка като малки телефони. При младежите с интернет зависимост телефоните не могат да се свържат и да установят контакт, за да се предаде информацията. Нещо повече – една част от центровете за емоционална реакция и изпитването на емпатия се свързват с останалите центрове по съвсем различен начин. Тези младежи сякаш се изключват от реалността, за което много помага и възможността, сърфирайки да оставаш анонимен.
Като следствие в емоционален план се повишава рискът от депресия, ниска самооценка, нереалистична представа за себе си и живота, чувство на изолация, самота и проблеми с комуникацията.
Когнитивните промени, които се отразяват и на обучителните резултати, са проблеми с концентрацията, трудности за дългосрочно запаметяване на информация и дори проблеми с осмислянето и анализирането на текст. А проблемът е дори още по-голям, ако стигнем до решаването на сложни математически задачи в горните класове.
Във физически план са застрашени зрението, правилната стойка, развитието на мускулатурата, дихателните органи и сърцето.
Съвременният живот е такъв, че дори ние възрастните не сме застрашени от подобни изменения в работата на нашия мозък. Ако работим пред компютър, а в свободното си време обичаме да следим социалните мрежи, то неминуемо ще останем в дигиталния свят над тези десет часа. И това ще ни се отрази.
Как упражненията за релаксация и осъзнатост помагат да избегнем тези опасности
Не бихме могли да си представим света без екраните навсякъде около нас. Може би дори те ще стават все повече. Можем ли да направим нещо, за да не навредят дигиталните технологии необратимо на учениците и на нас като учители, които свързват поне половината от деня си с работата на компютър?
Разбира се, на първо време най-добрият и важен антидот са различните физически активности. Най-подходящи са упражненията за осъзнатост, защото се активират точно тези мозъчни центрове, които са с нарушени функции по време на работа с компютър или сърфиране в мрежата. Хубавата новина е, че с времето упражненията за осъзнатост ни правят дори още по-голяма услуга – способностите за фокусиране и обработване на информация се повишават, включват се центровете на емпатия, емоционалните се активират и хармонизират все повече, а през това време ние постигаме така мечтания емоционален баланс.
Упражненията за релаксация и осъзнатост са много подходящи и за деца, така че колкото по-рано се опитате да поговорите с учениците си за тях и да им покажете няколко прости метода, толкова по-добре. Ето стъпките за едно от най-лесните упражнения, наречено “квадратно дишане”, което може да опитате в час по физическо:
- нека децата да са седнали на стол с опора на гърба и крака поставени на пода (важно е тялото да е спокойно и отпуснато, за да позволи свобода на дихателните упражнения);
- започнете бавно с издишване на целия въздух;
- след това бавно и внимателно вдишвайте през носа като броите до 4;
- задръжте дъха си, броейки до 4;
- след това бавно издишвайте през устата като отново броите до 4;
- направете пауза и задръжте дъха си за 4 секунди;
- повторете упражнението поне 20 пъти, за да има осезателен ефект.
Вероятно за по-малките ученици някои упражнения за релаксация и осъзнатост могат да се окажат трудни, най-вече заради енергията, която те нямат търпение да изразходят в по-динамични упражнения. За тях може да опитате само с кратки релаксации преди края на часа. Ето и една примерна релаксация:
- нека децата седнат удобно или ако има възможност, нека легнат върху мека повърхност
- накарайте ги да мислят за стъпалата и долната част на краката си – как те докосват земята и какво усещат с кожата си
- преместете вниманието им върху горната част на краката
- накарайте ги да релаксират максимално, да отпуснат всичките си мускули на краката и прасците
- след това нека стегнат мускулите, колкото силно успеят
- редувайте отпускане и стягане на мускулите няколко пъти
- преместете вниманието на децата последователно към ръцете, раменете, врата и гърба
- накарайте ги отново да почувстват кожата и повърхностите, които докосват с нея в съответната зона
- повторете отпускането и стягането на мускулите
- накрая останете отпуснати за няколко минути и приключете упражнението
Може да направите това упражнение още по-ефективно като започнете релаксацията от главата към краката – първо инструктирате децата да стягат съответните групи мускули, а след това да ги отпускат. При този вариант усещането за релаксация е много по-интензивно и приятно, а и тялото се чувства много по-отпочинало.
Тези две техники не са трудни и вероятно ще са доста интересни за учениците, защото едва ли досега са опитвали нещо подобно. Струва си да ги изпробвате на практика, особено след като вече знаете, че ще спечелите много и ще успеете да неутрализирате вредните ефекти, които дигиталните технологии могат да окажат на учениците, а и на самите вас като учители.
Източници:
- Мърфи, Шели, “Как да насърчим осъзнатост при децата”, Noble Star Books
