Растеж и развитие на животните, които снасят яйца

Винаги влизам в час добре подготвена за работа с учениците и не разчитам на импровизацията, въпреки достатъчния брой години натрупан опит като учител. Учениците са претенциозна и специална аудитория, към която подхождам с внимание, огромна отговорност и много любов. Доставя ми удоволствие да превръщам всеки урок в спектакъл, който провокира емоции, предизвиква въпроси, носи радост и завършва с усмивки и нетърпение за следващата среща. Преподавам човекът и природата на три паралелки четвъртокласници, които са толкова различни като темперамент, че почти винаги е невъзможно да приложа едни и същи форми на работа и организация на урока. Гастролирам на три сцени и грижливо пиша сценарии за уроци. Споделям с вас един такъв, който се пръкна от яйце, носеше топло и малко сърце и достигна до всяко дете.

Етапи на урока:

  • Предварителна подготовка

Интернет пространството е богато на снимков материал на различни животни, които се размножават чрез яйца. Отпечатах цветни изображения на различни насекоми, риби, птици, влечуги и подредих в кабинета своеобразна изложба. Подбрах подходяща музика със звуци от природата за фон на изложбата, докато учениците я разглеждат. Организирах физическата среда в класната стая за работа по групи, като оформих четири работни зони – насекоми, риби, влечуги и птици. Предварително подготвих материали (снимки, текст, схеми) за жизнения цикъл за всяка от зоните с основните характеристики на групата, вкл. за зародишния и следзародишния период на животните. За всяка група изработих карта за презентация, която включваше следните въпроси:

  • Кои са частите на яйцето и за какво служи всяка от тях?
  • Какво се излюпва от яйцето?
  • Кои са етапите в развитието на насекомите/рибите/влечугите/птиците?
  • Къде възрастните животни снасят яйцата си и полагат ли грижи за потомството си?

За разделянето на класа за работа по групи използвах листчета в четири цвята: зелено – за насекоми, синьо – за риби, жълто – за влечуги и бяло – за птици. На всяко листче написах представител на животно от съответната група, за което учениците получават персонална задача за домашна работа.

  • Същинска част

Междучасието преди часа прекарах в кабинета, защото исках да се убедя, че всичко, замислено от мен е заело правилното си място. Мислено преминах през целия урок, за да се уверя, че планираните дейности са логически свързани и ще доведат до крайната цел, която си бях поставила, а именно – учене чрез изследване в творческа обстановка. Пуснах музиката и бях готова да посрещна учениците.

Поканих ги да разгледат импровизираната изложба. В началото бяха шумни, но не се намесих. Някак естествено започнаха да ме следват в редица, притихнаха и пристъпваха от снимка на снимка. Насладих се на този момент и когато усетих, че въздухът се насища с любопитство за предстоящото, започнах с откъс от “Ние врабчетата” на Йордан Радичков: „Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава - само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките. Казах в началото, че всеки на тоя свят се появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава господ да живееш в яйце. Вътре тъмно, ни прозорец има, ни врата има, на това отгоре и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето.“

Учениците бяха много впечатлени от моето словесно изпълнение на Радичков и докато бяха още под въздействие на чутото, представих дейностите, които ни предстоят. Разделиха се бързо на отбори с помощта на цветните листчета и дори нямаше протестиращи и оспорващи процеса. Имах усещането, че класната стая е голямо яйце, в което 26 смели врабци са готови за юначни подвизи. Дадох указания и зададох време за работа. И....блаженство, радост за очите и сърцето на учителя. Учениците изпълняваха с желание поставените задачи и групово достигаха до отговорите на поставените въпроси. Коментираха, допълваха се, съгласяваха се и приемаха с удоволствие моите насърчителни препоръки. Истинска творческа наслада с жълтъци.

Когато настъпи моментът за презентиране на работата на всяка група, припомнихме въведените правила в класа за изслушване. Учениците бяха изпълнили успешно задачата и поставиха аргументирана самооценка на работата си. Коментираха както пълнотата на отговорите си, така и художественото оформление на презентацията си. 

В края на часа обърнах внимание, че в учебника могат да прочетат любопитна информация за дървесната жаба. За домашната работа поставих разработването на самостоятелен проект за страница от албум на класа за животните, които снасят яйца. Всеки ученик имаше различен вид животно на цветното листче, с което извърших разделянето на групите. Предоставих обратна връзка за работата на класа и благодарих на учениците за чудесната работа.

Равносметката:

  • предварителна подготовка – приблизително 4 – 5 часа;
  • разглеждане на импровизираната изложба и поставяне на темата – 10 минути; 
  • работа по творческата задача в група – 20 минути;
  • представяне на работа по групи и обратна връзка – 10 минути.

Няма по-голяма наслада и сладка умора от тази, пожелавайки приятен ден на учениците, да видиш 52 броя очи вперили поглед в теб да питат „А какво ще правим следващия час?“ Какво ли? Предстои да разберете. Сигурно някое ново чудо. Светът е пълен с чудеса и всяко трябва да бъде представено на сцена по подобаващ начин.