Днес споделяме с вас текстове на ученици. Ще можете да се докоснете до размисли, интересни идеи и да се вдъхновите от младежите, които имат да ни разкажат много. Прочетете статията на Ясен Поцков, който ни споделя за практики, с които учителят може да подкрепи ученика и да създаде позитивна атмосфера в класната стая.
“Казвам се Ясен Поцков и съм 11-ти клас в Американския колеж в София. В хуманитарния профил съм и имам интерес към историята, музиката, природата, литературата, хората и отношенията между всички тях. Не съм конкретизирал какво искам да стана в бъдеще, но се надявам, че ще спомогна по някакъв начин за всеобщото благо, било като адвокат или социален работник.”, споделя ни Ясен за себе си.
Що е то “учител”?
Да си учител не е лесна задача. В класната стая седят безброй деца, всяко от което е с различни интереси и способности, но същевременно желае да се просвети и да продължи своето саморазвитие. Всеки ден преподавателят трябва да мисли за това какво, защо и как ученикът ще усвои най-пълноценно материала, който трябва да бъде преподаден. Поради тази причина отношенията между двете страни в образователния процес могат да се превърнат в чисто професионални – и дори хладнокръвни в крайните случаи, което води до смислово раздалечаване на ученика и неговия преподавател. В такива ситуации детето или юношата започва да губи интерес към предмета и образователният процес се осуетява.
Как да се избегне отдалечаването между учител и ученик?
Учителят отдавна не е просто проводник на информация от учебника и няма и как да бъде, тъй като задачата му в класната стая е коренно различна. Добрият учител намира как да свърже предмета с ученика и да създаде благоприятна, продуктивна атмосфера. До известна степен учителят е ролеви модел за детето, особено в ранните класове, затова е изключително важно отношенията им да са добронамерени и взаимноподкрепящи.
Има няколко начина, по които ученикът да бъде приобщен към училищното пространство – съществена стъпка за пълноценното му развитие и навлизане в социалния ред. В статията са описани най-ефективните:
Методи за разчупване на леда между учител и ученик
Все пак ученикът е човешко същество, което има нужда от внимание и приятелско отношение. За да може той да приеме пълноценно и да надгради върху предадения материал, трябва да се чувства оценен и като незаменима част от класната стая. Това не е лека задача за един учител, но има някои техники, които да помогнат за успешното изпълнение:
Лични консултации с детето
За да се почувства оценен и разпознат като принадлежащ към училищната среда, ученикът трябва да вижда преподавателя си като сътрудник и ключова подкрепа в академичните му успехи. За тази цел могат да се провеждат индивидуални срещи, целящи да затоплят и уравновесят отношенията помежду им.
Могат да бъдат провеждани онлайн или присъствено, както и през различен времеви период, който препоръчително не е по-дълъг от 1 месец.
Интерес към идеите на детето
За да се утвърди връзката е желателно преподавателят да проявява интерес към идеите, мненията, пречките и извънкласните занимания на ученика. По този начин се изгражда приятелска среда, в която не се опровергава авторитета на учителя, но не се и заражда страх или ненавист у учещия.
Като резултат, ученикът ще е по-отворен и решителен в часовете, тъй като знае, че неговият преподавател му мисли доброто и не го пренебрегва.
Възможност за изява
Съвсем естествено е ученикът да има желанието да се изяви пред обществото в училищната среда. Полето за изява е добре да бъде предоставено от самия преподавател, като допуска и личен избор като фактор в уроците си.
Като уроци могат да се избират теми, които да се харесат на учениците (ако е приложимо) и е желателно да се дават задачи, които да съвпадат с груповите интереси и предпочитания на класа.
Неуспехът – пречка или стъпало?
Децата са различни и с разностранни академични способности и наклонности. Не е реалистично да се очаква да са експерти във всеки предмет, а напрежението от преживян провал или трудност в дадена сфера могат да доведат до пълен отказ да се научи даден материал.
В такива ситуации трябва да се намеси Учител-Мен. Учител-Мен разбира учениците си, но знае, че знанията, които им предава, ще им помогнат в криволичещия и често предизвикателен живот за напред. Затова той излиза от обичайния си режим и се старае да разреши проблема с неуспешния ученик, тъй като знае, че може повече.
Учителят е ключова фигура в живота на подрастващия човек и като втората най-влиятелна такава е длъжен да помогне за успешния преход на детето в уреденото общество.
Още в седми клас разбрах колко важна е всъщност учителската подкрепа за един ученик и как липсата на такава води до безкрайни срещи с родителите и оплаквания до високопоставените административни лица. В часа по музика никой не пляскаше на тактовете и не научи кои точно са духовите инструменти, докато не смениха учителката с нова, която идваше до всеки един и му помагаше да чуе отделните тактове с потропване по чина, след което канеше целия клас да измерва ритъма заедно, единно и приятелски.
Заключения
Образованието в училище е двустранно – както ученикът приема информация от учителя, така и учителят гради и развива своя характер и познания чрез взаимодействието с класа си. За да се осигури благодатна и добронамерена учебна среда, хората в нея трябва да намерят баланса между съобразяването със социалната структура и взаимните приятелски отношения.
Понякога урокът не е най-важното в един час – човешкото отношение между учител и ученик е незаменим и решаващ елемент за едно благоразумно, съпричастно общество.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
