Много често в учителската практика си задаваме едни и същи въпроси и се срещаме със сходни проблеми при учениците. Всеки учител се е сблъсквал с трудностите в преподаването, които идват не от степента на сложност на преподавания материал, а от липсата на мотивация от страна на учениците и липсата на убеденост, че знанията, усвоени в училище, могат да са им полезни в живота.
Как да накараме учениците да повярват, че от тях зависи да направят света по-добро място? Как да се справим с предизвикателното поведение и агресията в прогимназиален етап? Как заедно с ученици, колеги и родители да направим училищната общност по-добро място? Отговорът на всички тези въпроси открих в две думи: обща кауза.
Какъв точно е проблемът?
В часовете си по управление на маркетинга с 11. клас често срещах у младежите нагласата, че каквото и да се случва, светът е лошо място и никаква промяна не е възможна – нещо повече: мислеха, че те самите не могат да влияят на средата около себе си, така че да я променят към добро. И не разбираха как могат, учейки маркетинг, да подобрят своя живот или този на другите.
В същото време в часовете с 6. клас срещах сериозни предизвикателства, свързани с културата на класната стая. Нито една от познатите ми стратегии за развиване на умения за сътрудничество и работа в екип не работеше, и често се сблъсквах с разединение и пълен отказ за съдействие от страна на учениците.
За щастие, в СУ “Св. св. Кирил и Методий” – гр. Пордим харесваме иновативните решения!
Подготовка и планиране
Моите лични убеждения като учител са, че развиването на социално-емоционални умения стои в основата за доброто усвояване на академичното знание.
Затова вместо повече уроци, избрах да обединя двата класа в извънкласна дейност: великденски благотворителен базар, чрез който да съберем средства и да ги дарим за благородна кауза.
След като получих разрешение за действие от директора, стартирах подготовката с определяне на цели за развиване на социално-емоционални умения и тяхното ясно формулиране. Разглеждайки рамката за Цели на социоемоционалното учене Стъпка по Стъпка и анализирайки нуждите на моите ученици, прецених, че ще включа три основни цели:
- развиване на уменията за самоосъзнатост
- изграждане на умения за сътрудничество
- развиване на отговорност и лична ангажираност
Важно е целите да са измерими, с ясно формулирани очаквани резултати.
Съществена част от подготовката беше да убедя децата, че ще успеем да повлияем положително на себе си и на общността си, ако се обединим. Както и да ги мотивирам да работят заедно: по-големите ученици имаха резерви към уменията на по-малките, а малките не можеха напълно да разберат причините, поради които искам да ги накарам да “работят извънредно”. Точно тогава “дойде” каузата, която обедини всички: тригодишно детенце от общността имаше нужда от операция, за да проходи, тъй като беше родено с ортопедичен проблем.
Емпатията, която предизвика представянето на този случай като кауза за събиране на средства, пробуди чувството за социална отговорност на учениците. Успяхме да привлечем и други колеги, както и други класове от начален етап.
Проектът се превърна в обединяваща кауза за цялата общност от родители, учители и ученици.
Следващата важна стъпка в подготовката беше прецизното планиране на бюджета.
Ако се затруднявате да намерите финансиране, винаги може да се обърнете към малкия бизнес в общността или да използвате подръчни материали с минимална стойност.
След това подробно обсъдих с останалите колеги, които пожелаха да се включат, какви продукти за продажба имат уменията и желанието да изработят заедно със своите ученици.
Направих списък с необходимите материали и проучих цените им. Съставих бюджет и подробен план за организиране на работилница “Градинарство”. По време на тази работилница всеки клас сам си избира дейности – някои от учениците правят венци от цветя, други садят цветя…
С децата организирахме и декупажна работилница, където рисувахме и правихме декупаж на саксии. Дейностите и за двата класа се случваха в часовете за занимания по интереси.
Междувременно делегирах на единадесетокласниците задълженията по организацията: бяха преки участници в планирането на бюджета, изготвянето на информационен афиш за каузата, подреждането на щандовете и самата продажба. Освен това направиха проучване за необходимата документация за организиране на базар, както и реда и условията за събиране на средствата.
В осъществяването на пролетния базар се включиха още много учители с материални дарения, ученици, които участваха в продажбите, както и родители.
За какво да внимаваме?
Въпреки общия положителен заряд на събитието, както и позитивното послание, което се стремите да отправите, има вероятност да се появи недоволство и съпротива у някои деца или дори колеги. Затова е важно да запазите ясното послание до всички, че участието в работата и организацията са по желание и да използвате силата на колективния позитивизъм и емпатия, за да движите процеса през цялото време.
Не се изкушавайте да включвате нови идеи и изработка на нови изделия в процеса на реализация. Това може да доведе до объркване на организацията и крие риск да се забавите във времето и да не успеете да изпълните основните си цели. Придържайте се към първоначалния план за действие и първоначалния планиран бюджет.
Разбира се, всяко допълнително дарение – парично или предметно, е добре дошло.
В крайна сметка, ние успяхме да съберем немалка сума, която дарихме и скоро след това детето получи нужното лечение, а към днешна дата подобрението му е значително и вече дори може да кара колело.
Колко време отнема подготовката и реализацията?
Времето за подготовка и реализация е различно и може да варира според това колко участници ще привлечете към каузата. Все пак поставете определени граници, като реалистичното време за планирането на цели и бюджет, подготовката, както и самият базар е между три и четири седмици.
Какви са резултатите?
Резултатите, които измерих чрез провеждане на рефлексии в началото и в края на проекта, показаха подобрение в нагласите и на двете групи ученици, чиито нужди адресирах. За рефлексията ви съветвам да използвате инструмента Емпатични интервюта – Съвети и въпроси.
Регистрирах повишени нива на просоциално поведение и емпатия при шестокласниците, а единадесетокласниците споделиха, че са променили вярванията си и вече смятат, че повече неща в живота им са подвластни на промяна, която те самите са способни да реализират: “Каквото и да правим, нищо няма да се промени” прерасна във “Вече видяхме, че дори неща, които изглеждат невъзможни, могат да се получат, ако се потрудим.”
В класната стая учениците изглеждаха по-спокойни и започнаха да изпълняват с повече интерес заданията си, свързани с учебния материал.
Организирането на това събитие повлия положително на сплотеността на цялата училищна общност.
