Интердисциплинарните проекти имат огромен потенциал за покриване на голям обем информация, демонстриране на междупредметни връзки и поставяне на фокус върху сътрудничеството, както между учениците, така и между учителите. “Как да помогнем на Христофор Колумб да стигне по-бързо и безопасно до Америка” е проект, в който усилия обединяват учителите Величка Гонева (информационни технологии), Георги Кънчев (история и цивилизации), Силвия Богданова (география и икономика, технологии и предприемачество) и Йорданка Виделова (физика и астрономия).
Четиримата учители от Обединено училище “Христо Ботев”, с. Дълго поле, разполагат с вътрешна мотивация и вдъхновение – основните съставки на успешните проекти. Но какво прави един учебен проект успешен? Детайлното планиране, ефективното сътрудничество, завладяващите задачи и мотивираните ученици със сигурност са част от този въпрос, който няма един единствен верен отговор.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
“Как да помогнем на Христофор Колумб да стигне по-бързо и безопасно до Америка” е проект, в който са интегрирани пет учебни предмета – история и цивилизации, география и икономика, физика и истрономия, информационни технологии и технологии и предприемачество. В рамките на един месец учениците от 8. клас изпълняват различни по сложност задачи, работят в екип и усвояват много нови знания и умения. Нека разгледаме как, стъпка по стъпка, една идея се превръща във вдъхновяваща реалност.
Първа стъпка – Планиране
Идеята за проектно-базираното обучение “Как да помогнем на Христофор Колумб да стигне по-бързо и безопасно до Америка” се появява още в началото на учебната година, когато всички учители, по традиция, планираме. През септември четиримата преподаватели – Георги Кънчев, Силвия Богданова, Величка Гонева и Йорданка Виделова – се обединяват в екип. Така започва всичко.
Следващите им стъпки са внимателно да изследват учебното съдържание, за да открият пресечни точки; да изберат тема на проекта и да обсъдят какво ще бъде съдържанието на му – задача и крайни продукти. На дневен ред стоят и въпросите свързани с преструктуриране на учебното съдържание, за да се синхронизират всички пет учебни предмета, и откриване на часове от учебната програма, подходящи за съвместно преподаване.
“Тук имахме късмет, тъй като аз правя програмата и я наредих така, че да има дни, в които учениците имат часове само с нас. По този начин децата имаха по един цял ден работа единствено по проекта”, споделя г-жа Гонева.
Преподавателите организират една работна среща, в която планират и изготвят график с крайни срокове към всяка задача за учители и ученици, а след това в неформални срещи, в общи часове и с помощта на споделени документи обсъждат прогреса на осмокласниците и необходимостта от адаптация на плана.
Втора стъпка: Етап 1
За един учебен час учениците имат за задача да изгледат видеоклип за пътешествията на Христофор Колумб. Видеото е с продължителност около 9 минути, а след него преподавателят надгражда знанията на учениците, като им разказва за трудностите, които великият изследовател среща по пътя си към Америка.
На база новото знание, осмокласниците се включват активно в дискусия на тема: „Как биха могли да бъдат намалени жертвите от тежкото пътуване, ако можем да им помогнем?“
Трета стъпка: Етап 2
В продължение на два учебни часа по история и цивилизации учениците имат за задача да направят проучване и да съберат необходимата им информация.
В първия учебен час осмокласниците търсят из собствените си знания. Чрез преговор на темата „Откриването на новия свят“ учениците дискутират какво е необходимо на мореплавателите, за да пропътуват успешно от Европа до Америка. За да бъде обсъждането ефективно, г-н Кънчев разделя класа на две групи, които работят в режим „брейнсторминг“ и анализират всички възможни аспекти на корабоплаването и свързаните с него въпроси.
Вторият учебен час е посветен на обобщение. Преподавателят споделя резултатите, постигнати от двете групи, заедно извличат ключова информация и съставят „пътна карта“ за всички въпроси. С помощта на платформата EON-XR, която е предшественик на дигиталната раница, учителите интегрират технологиите в часовете. Заедно с учениците те използват платформата, за да гледат допълнителни видеа, да създават тестове и други образователни ресурси.
Четвърта стъпка: Етап 3
В блок от два учебни часа по физика и астрономия учениците разглеждат темите за движение, механика, равновесие на телата и закон на Паскал през призмата на корабоплаването. Заедно с инженер – експерт по корабоплаване те изследват въпроси като:
- Пред какви предизвикателства са изправени Христофор Колумб и екипажът му?
- От какво се нуждаят моряците? (От кораби, които са достатъчно здрави, за да издържат на бури и да оцелеят в дългия път.)
- Какъв е товарът на корабите? (Те са препълнени с пътници, техните вещи и дори добитък.)
- Какви са характеристиките на един кораб, който ще осъществи безопасно дългото пътуване?
- Как да проектираме кораб, който да е устойчив, да не пропуска вода и да е комфортен за пътниците, побирайки необходимия товар?
- С какви навигационни инструменти и карти е необходимо да бъде оборудван?
- Какво трябва да се знае за корабостроенето и какво кара кораба да плава?
- Как може да бъде проектиран кораб така, че да пътува по-бързо?
Двата учебни часа завършват с краен продукт – чертеж или скица на кораб, с включени характеристики.
В следващ учебен час, този път по география и икономика, учениците са изправени пред ново предизвикателство – Христофор Колумб не знае къде отива! Задачата на децата е да направят точна географска карта на Атлантическия океан, а след това да напишат инструкция за използването ѝ. Те включват информация като:
- Каква е формата на Земята?
- Кои са основните географски понятия – паралел, меридиан и други.
- Как се използват навигационните уреди за правилна ориентация и точност на курса (на кораба)?
Този учебен час също завършва с краен продукт. Разделени на екипи, осмокласниците изработват презентация на тема „Виртуално пътешествие до Америка“, включвайки информация за експедициите на Колумб.
Един блок от два учебни часа по технологии и предприемачество е посветен на конструиране на кораб. За да се справят с тази нелека задача, учениците разполагат с 3D пъзел, който сглобяват, първоначално разделени на групи.
Но къде са информационните технологии? Навярно се досетихте, че те са навсякъде. В дигиталния свят, в който живеем, компютрите, различните образователни платформи и приложения са ежедневие за много ученици. По тази причина и г-жа Гонева често посещава часовете по история, география и предприемачество, за да подкрепя учениците в изработката на дигиталните инструменти – продукти в EON-XR, презентации, работа с 3D принтер и т.н.
“Всички ученици се включиха активно в проекта, независимо от произхода, религията или възможностите им. Водещото тук беше единствено желанието им за работа. А ние, учителите, сме хората, които трябва да покажем, че не делим хората на групи, а им показваме пътя!”, разказва преподавателката по информационни технологии.
Допълнителни задания:
- Заедно с г-жа Виделова, учениците правят оригами корабчета, с които организират състезание на голямата чешма в училищния двор.
- В часа по география за изработка на карта учениците използват 3D принтер.
Възможни адаптации:
Величка Гонева разказва, че тя открива възможност за разширяване на мултидисциплинарността на проекта чрез включване на изобразително изкуство. Част от заданията, които ще помогнат на учениците да изживеят учебния процес като едно цяло, са:
- Рисуване на кораби в различен стил
- Изработка на макети на кораби от различни материали – кашони, пръчки и други.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Доказано от опита е, че проектно-базираното обучение “Как да помогнем на Христофор Колумб да стигне по-бързо и безопасно до Америка” довежда до редица положителни промени в училищния живот.
На първо място ПБО оказва благоприятно влияние на мотивацията на учениците. Чрез разнообразните задачи и подчертаването на междупредметните връзки, младежите преоткриват учебния материал като нещо интересно и откриват в себе си стремеж към високи постижения.
Умението за работа в екип също се развива, тъй като всяка задача провокира учениците да си сътрудничат. Стратегически четиримата учители избират децата да работят в различен екип по всеки предмет и задача. Те групират осмокласниците на различен принцип, а това от своя страна развива отделни компоненти на умението, като например всеки ученик да е готов да работи с всеки, ефективно разпределение на ролите и отговорностите и т.н.
Една от силните страни на проектно-базираните обучения като цяло е, че поставят ясен фокус върху ученика и той заема централно място в класна стая. Тази закономерност се потвърждава и от супер учителите от Дълго поле, които откриват, че след проекта учениците са станали “по-отговорни за ученето си”.
И не на последно място, проектът е чудесен и за професионалното развитие на учителите, които понякога влизат в самотен работен режим, а рутината не им позволява да погледнат извън стените на класната стая. Избирайки това или друго ПБО, всеки учител си гарантира високи дози експериментаторство, новаторство и удовлетворение от съвместната работа с колегите.
А вашите ученици на кой мореплавател ще помогнат?
