Търсейки начини как да включим учениците си по-активно в училищния живот, можем да им предложим… да проведат родителска среща.

Какво би представлявала една такава среща? Тя ще се ръководи не от класния ръководител, а от самите ученици, а фокусът няма да бъде върху оценките по отделните предмети, а върху това какъв напредък показват децата, как го постигат, какво желаят да подобрят и как мислят да го направят.

Този тип срещи са подходящи за възлагане на по-големите ученици, тъй като те могат по-ясно да откроят и обосноват своите виждания и разбирания за проблемите в училищния живот.

Получавайки такава свобода, но и отговорност, учениците ще развият своите лидерски и комуникационни умения. Заедно с това ще добият самочувствие и ще усетят, че не са само безгласна страна, която учителите и родителите обсъждат.

Ето как да направим този тип родителски срещи по-ефективни:

Подготовка

Планирането на срещата е абсолютно задължително. То включва определяне на:

Цел на Родителската среща;
Дневен ред, придружен от “сценарий” за това как ще протече срещата;
Начален час и дата на провеждане;
Начините за уведомяване на родителите (имейл, телефон или др. тип комуникационни канали);
Същинско провеждане на срещата.

Като класен ръководител, а в случая и ментор, може да помогнете на учениците си, за да има успех тази среща по следните начини:

Обсъдете с учениците кого да поканите – освен родители на срещата може да присъстват и други лица, например директор или друг член на училищния екип, треньор, представител на партньорска организация по проект и т.н.;
Проследете дали има кой да отговаря за документите, необходими при подготовката на срещата;
Помогнете с изготвянето на график за времето, което ще отнеме цялата среща, както и всеки отделен компонент от нея;
Направете заедно с учениците матрица на въпросите и отговорите, които биха могли да бъдат зададени от родителите;
Уверете се, че различните задачи са разпределени между екипи от няколко ученици, така че да има възможност за реакция от страна на повече от един човек;
Помогнете на водещите на срещата да подготвят опорни точки, с които да си помагат по време на говоренето;
Опитайте се да обясните правилно ролята си в тази среща. Уверете децата, че вие ще сте там и че ако е необходимо, ще се включите, за да ги насочите и окуражите.

Добро начало

Дайте насоки за начало на родителската среща. Хубаво би било тя да започне с поздрав към присъстващите родители, към класния ръководител и към ръководството на училището, особено ако имаме присъстващ директор.

Ето и пример за добро и позитивно откриване на срещата:

“Здравейте! Добре дошли на нашата, а се надяваме да стане и вашата, любима среща, която ще ръководим ние – учениците от … клас. Благодарим Ви, че ни уважихте с присъствието си и че ни давате възможност да представим нашата гледна точка. Ще поговорим за целите, които постигнахме, за постиженията, към които се стремим, както и за това от какво и кого се нуждаем, за да имаме успех и занапред!”.

Същинска част

След като учениците, водещи на срещата, се представят, е добре да започнат със запознаване на присъстващите с успехите на класа през изминалите няколко месеца. Това включва участието им във състезания, конкурси, дискусии, проекти и др. Предварително подгответе учениците си да говорят убедително, така че да дадат ясна представа на родителите какво са постигнали и да заявят категорично, че искат да получават знания, които да прилагат успешно и в извънучилищни дейности.

Ако е необходимо да допълните нещо, се включете. Споделете с родителите как техните деца са си помагали един на друг и разкажете какво още искате да направите заедно и за училището. Обявете инициативите, които предстоят.

Ако е имало трудни моменти и ситуации, окуражете децата да не ги крият, а да споделят с родителите си как заедно сте преминали през тях и какво са научили, справяйки се с проблемите. Хубаво е да споменат хората, които са им помогнали със съвети, да споделят имат ли нужда от още някаква подкрепа и каква точно.

Въпроси от родителите

Важна част от всяка родителска среща е отговарянето на въпросите, зададени от родителите. Дори и да им е трудно, дайте възможност на децата да се опитат да отговорят максимално точно и ясно сами на родителските въпроси. Но ако усетите несигурност, им помогнете, за да продължат срещата уверено “по сценария”.

Ако родителите желаят да обсъдят конкретен проблем, свързан с учител по даден предмет, като класен ръководител се включете и дайте информация как да се свържат с преподавателя. Тази среща не се организира с цел да информира как върви учебният процес по предметите, а за да представи общо успехите, които класът е постигнали и иска да постигне в бъдеще.

Рефлексия

Една такава родителска среща винаги носи риск от провал. Ако усетим, че учениците ни се затрудняват по време на провеждането й, нека да се включим, но без да изземваме тяхната функция. “Намесвайки се” в някои ключови моменти, ще ги насочим и ще им покажем, че сме до тях, независимо от ситуацията.

Отделете време за рефлексия. Заедно с учениците си може да отбележете ключовите моменти от срещата, като всеки допълни по няколко думи към следните изречения:

Нещата минаха гладко по време на срещата, защото …;

Нещата можеха да вървят по-добре, ако …;

Едно нещо, което беше хубаво да се сподели с родителите, но пропуснахме, е …;

Едно нещо, което бяхме отбелязали да споделим, но пропуснахме, е …;

Най-хубавото на родителската среща, ръководена от нас, беше …;
Нещо друго, което би било хубаво да се включи при бъдещи такива срещи, е…

Заедно с учениците може предварително да изготвите анкета, която да дадете на родителите за попълване в края на срещата. Попитайте родителите:

дали децата са били подготвени за този различен формат на срещата;
дали оценяват по-добре усилията, които влага детето им в училище и успехите, които постига;
разбират ли по-ясно изпитанията, през които преминават децата им и от какво се нуждаят, когато им е трудно и др.

Дори и да не е минала по най-перфектния начин, тази различна по формат родителска среща е начин да работим за:

засилване на самочувствието на децата;

предоставяне на реална ситуация за развиване на лидерските и организационните способности на учениците;

рефлексия върху умението за саморегулирано учене (учениците отсяват кое е важно и съществено за тях по време на ученето);
изграждане на по-близка връзка в комуникацията между училището и родителите.

Предоставянето на отговорност на учениците да водят такава важна среща, да обсъждат открито с родителите си своите борби, стремежи и успехи, е път към сближаване и скъсяване на дистанцията между всички страни: училище-учител-ученик-родител. Струва си да опитаме!