Как да стимулираме мотивацията основана на цели: насоки за учители

Едно от измеренията на мотивацията за учене се проявява като стремеж да се усвоят знания и умения, да се демонстрира разбиране, академична компетентност, да се постигнат високи академични резултати. Ориентацията към постигане на академични цели е пряко свързана с интереса и възприеманата значимост на ученето.

Ориентацията към постигане на определени цели се смята за един от основните двигатели на ученето, защото могат да доведат до различни мотивационни, когнитивни, афективни и поведенчески резултати. Съгласно социално-когнитивния модел, конкретните цели, които учениците преследват по време на изпълнението на учебните задачи, формират техните реакции към успеха и неуспеха и влияят върху качеството на учене. 

Следва да се отбележи, че макар да са взаимообвързани и често да се използват като синоними, има известни разлики между потребност, цел и ориентация към цели. Потребността се отнася до вътрешния стремеж за постигане или избягване на даден резултат; целта представлява поведение или резултат, който индивидът съзнателно се опитва да постигне. Потребностите и целите са основни елементи от мотивацията на учениците, защото ги насочват към определена посока на действие (или избягване на определени действия). Когато учениците не се ангажират с постигането на дадена цел, те могат да проявяват безразличие към работата в клас и да не се чувстват ефективни. 

Ориентацията към цели се отнася до причините, поради които учениците искат да постигнат дадена цел и се ангажират с участие в конкретни учебни дейности или изпълнение на учебни задачи.

Учениците рядко преследват само една цел. Те обикновено преследват множество цели, които са част от сложна конструкция от потребности, стремежи, желания и очаквания. Могат обаче да бъдат разграничени две основни групи цели, които формират мотивационните нагласи на учениците – цели за учене и цели за представяне.

Ориентацията към цели за учене е свързана с осъзнатия стремеж на ученика да разбере учебния материал и да постигне високо ниво на компетентност. Такъв ученик се фокусира върху ученето; опитва се да разбере учебния материал; изпълнява учебните задачи според собствените си стандарти; стреми се към самоусъвършенстване и развиване на нови умения или компетентности. Учениците, които се мотивират от стремежа си да (1) разберат и усвоят изучавания учебен материал; (2) обогатят знанията си, (3) овладеят определени умения и/или (4) постигнат високи резултати в съответствие с академични стандарти, които сами са си поставили, са склонни да възприемат всяка учебна ситуация като възможност за усъвършенстване; фокусират вниманието си върху учебните задачи; склонни са да влагат повече усилия и да се ангажират активно в учебния процес; използват по-адаптивни стратегии за саморегулиране и проявяват постоянство при изпълнението на задачите. Тези ученици осъзнават, че допускането на грешки е част от процеса на учене. Те внимателно планират подходящи учебни дейности, избират предизвикателни нива на трудност, които осигуряват оптимален напредък в обучението и по-често използват стратегии за задълбочено учене, които им позволяват активно да свързват новата информация със съществуващите структури на знанието.

Ориентацията към цели за представяне са свързани със стремежа на ученика да демонстрира своята компетентност, за да отговори на определени очаквания (например на очакванията на своите родители и/или учители) или да се впише в определена социална среда. Учениците, които преследват такива цели, обикновено се стремят да получат одобрение от значимите хора в своя социум; фокусират се върху това как способностите им ще бъдат оценени спрямо другите; стремят се да се справят по-добре от другите при изпълнението на дадена задача; опитват се да избягват ситуации, при които съществува риск да допуснат грешка, да получат ниска оценка или негативна обратна връзка.

Много автори разглеждат тази мотивация като външна за ученика и я свързват както с адаптивни, така и с неадаптивни модели на учене. Макар и да са мотивирани да учат, учениците, преследващи цели за представяне, са по-склонни да избягват ангажирането с предизвикателни задачи; често приписват неуспеха на външни неконтролируеми фактори; опитват се на всяка цена да избегнат провала и негативната оценка; по-често използват стратегии за по-повърхностно учене; демонстрират по-високо ниво на тревожност. 

В същото време социално-мотивационните процеси и стремежът към социализация в училище могат да изиграят критично важна роля за академичния успех на ученика. В тези случаи социалните цели насърчават академичните цели, които от своя страна водят до по-високи постижения, поради което ранното развитие на социалните цели и тяхното постигане са важни предшественици на развитието на академичните цели. 

Учениците, които постигат успехи в училище, са склонни да преследват множество цели. Те могат едновременно да се стремят да придобиват нови знания и умения, да постигат отлични оценки, да се сприятеляват, да се представят по-добре от останалите, да проявяват отговорност, да отговорят на очакванията на значимите възрастни, да получават одобрение и т.н. Едновременно с това много ученици успяват (или се опитват) да интегрират личните си цели и различни колективни цели – например, на класа, на групата при групова работа, на приятелския си кръг в училище и т.н.

Как да интегрираме в часовете? 

1. Поставяйте задачи, които предоставят възможност за постигане на лично значими цели.

Например на учениците, които демонстрират цели за принадлежност, задавайте по-често групови задачи, защото това ще им позволи да работят с други ученици и може да им помогне да постигнат целите си за създаване на приятелства. Използването на разнообразни задачи и дейности и предоставянето на учениците на различни възможности за тяхното изпълнение ще увеличи вероятността за активиране на лично значими цели. Подчертавайте значимите аспекти на учебните дейности в житейски аспект.

2. Помагайте на учениците да активират множество цели.

Можете например да обосновавате защо изпълнението на дадена задача е важно (напр. овладяване на конкретни умения; получаване на награда; чувство за удовлетвореност). По този начин ще създадете предпоставки поне една цел да бъде активирана у всеки ученик.

3. Предоставяйте на учениците възможност за избор и контрол върху учебните дейности и задачи.

Създайте възможности за индивидуализиране на работата в клас като предоставяте възможност на учениците да избират задачи или теми, по които да работят, като ги насочвате да работят върху областите, в които могат да се усъвършенстват.

4. Използвайте кооперативно учене за утвърждаване на групови цели.

Разделяйте учениците на малки групи да работят съвместно по даден проект. Груповата работа може да улесни мотивацията, когато учениците се обединяват около обща цел, свързана с ученето и всеки ученик в групата има определена отговорност за постигането ѝ. Опитвайте се да включвате в групите ученици с различни интереси, умения и таланти, свързани с изпълнението на задачата.

5. Старайте се да организирате оценяването и даването на обратна връзка така, че да не насърчавате сравненията и конкуренцията между учениците.

Помогнете на учениците да възприемат грешките като възможност за учене и развитие, а не като признак за липса на способности.

Как изглежда един час посветен на умението?

План за развитие на умението за ориентация към цели в учебен час от 40 минути за ученици на възраст 10-15 години

Цели на урока:

1. Учениците да разберат разликата между цели за учене и цели за представяне.
2. Учениците да идентифицират свои лични учебни цели.
3. Учениците да разработят план за постигане на избраните цели.

Необходими материали:

• Флипчарт или бяла дъска
• Маркери
• Разпечатки с примери на цели за учене и представяне
• Листове и химикали за учениците

Ход на урока:

• Въведение (5 минути)

• • Приветствие и цел на урока:
  • Учителят приветства учениците и обяснява, че днес ще говорят за целите и как те могат да им помогнат в ученето.
  • Кратка дискусия:
  • Учителят пита учениците какво разбират под „цел“ и защо е важно да имаме цели. Насърчава ги да споделят примери от личния си живот.Презентация (10 минути)

• Презентация (10 минути)

  • Разяснение на теоретичната част:
  • Учителят обяснява разликата между цели за учене и цели за представяне, използвайки примери:
  • Цели за учене: Стремеж да се разбере и усвои учебния материал, да се развият нови умения.
  • Цели за представяне: Стремеж да се получи одобрение, да се демонстрира компетентност пред другите.
  • Примери и дискусия:
  • Учителят дава конкретни примери за всяка от двете категории цели. Раздава разпечатки с примери и обсъжда с учениците кой пример към коя категория спада.

• Практическо упражнение (15 минути)

  • Идентифициране на лични цели:
  • Учителят раздава на учениците листове и химикали и ги моли да напишат две лични учебни цели за следващия месец. Една цел трябва да е за учене, а другата – за представяне.
  • Разработка на план за постигане на целите:
  • Учениците работят индивидуално или по групи, за да разработят кратък план за постигане на своите цели. Учителят дава насоки и помага при необходимост.
  • Възможности за избор: Учениците имат право да избират задачите или темите, по които да работят, като учителят ги насочва към области, в които могат да се усъвършенстват.
  • Активиране на множество цели:
  • Учителят обяснява важността на поставените цели: овладяване на конкретни умения, получаване на награда, чувство за удовлетвореност.

• Кооперативно учене и обратна връзка (5 минути)

  • Групова работа:
    • Учениците се разделят на малки групи, за да работят съвместно по даден проект. Всяка група има обща цел, свързана с ученето, и всеки ученик в групата има определена отговорност.
  • Споделяне:
    • Няколко доброволци споделят своите цели и планове пред класа.
  • Обратна връзка:
    • Учителят и съучениците дават конструктивна обратна връзка на доброволците, като акцентират на значимите аспекти на учебните дейности и как те могат да се постигнат.

• Заключение (5 минути)

  • Обобщение:
    • Учителят обобщава основните точки от урока, подчертавайки важността на целите за учене и представяне.
  • Домашна работа:
    • Учениците да наблюдават и записват прогреса си по постигането на поставените цели през следващата седмица. Учителят насърчава учениците да възприемат грешките като възможност за учене и развитие.

Допълнителни съвети за учителя:

• Поставяйте лично значими задачи: Осигурявайте задачи, които предоставят възможност за постигане на лично значими цели.
• Активиране на множество цели: Обосновавайте важността на задачите, за да създадете предпоставки поне една цел да бъде активирана у всеки ученик.
• Контрол върху учебните дейности: Дайте възможност на учениците за избор и контрол върху задачите, като ги насочвате към области за усъвършенстване.
• Използване на кооперативно учене: Разделяйте учениците на групи за съвместна работа по проекти, като включвате ученици с различни интереси и умения.
• Организация на оценяването: Избягвайте сравненията и конкуренцията между учениците, като помагате на учениците да възприемат грешките като възможност за учене и развитие.

Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.