Тази статия беше създадена в сътрудничество с г-жа Диана Йолова-Варджиева от ОУ “Антон Страшимиров” в с. Бохот, община Плевен.
Емоционалната интелигентност е ключова за това да бъдем щастливи и удовлетворени във взаимоотношенията си, да постигаме академичен и професионален успех, да разбираме себе си. Развитието на емоционалната интелигентност започва още от кърмаческа възраст, а уменията в тази област се надграждат и обогатяват в периода на детската градина и училище. Емоционалната интелигентност включва набор от умения, без които децата не биха могли да участват в училищния живот и да напредват академично.
Затова учителите, които работят за развитието на цялостната личност на учениците си, често се концентрират върху формирането на емоционална интелигентност у децата. Стратегиите за развиване на емоционална интелигентност са приложими в часовете по всеки предмет и могат да са полезни на всички ученици, независимо от класа.
Г-жа Диана Йолова-Варджиева от ОУ “Антон Страшимиров” в с. Бохот, община Плевен, ни разказва как часът по немски език е повече от подходящ за обогатяване на емоционалната интелигентност на учениците.
ОУ “Антон Страшимиров” в с. Бохот е част от училищата, одобрени за участие в проекта FIERST по програма Еразъм +, в сътрудничество със “Заедно в час”. През учебната 2019-2020 година работата на учителите от 18-те училища, участващи в проекта, беше фокусирана върху уменията на 21 век. Екипът на ОУ “Антон Страшимиров” в с. Бохот насочи своите усилия към развиване на емоционална интелигентност.
“Емоционален автопортрет” или как да развием емоционалната интелигентност на учениците в час по немски?
В началото на часа г-жа Йолова-Варджиева моли учениците си да нарисуват своето моментно емоционално състояние заедно с животно, с което се идентифицират. Провеждат кратка дискусия на тази тема.
След това учениците “откриват” подобие на своето емоционално изображение в учебника по немски език. Обсъждат приликите и разликите със своите емоции.
Примерна инструкция:
Моля всеки от вас да нарисува лице, което изразява как се чувствате в момента. Добавете и животно, с което се идентифицирате точно в този момент.
Как животното, което нарисувахте е свързано с моментната ви емоция? А какво бихте могли да направите, за да почувствате положителна емоция?
Сега нека разгледаме изображенията в учебника. Кое изображение е най-близко до нарисуваното от вас? Защо? Това как ви кара да се чувствате?
Как тази практика развива емоционалната интелигентност?
Основната цел на тази практика е да помогне на учениците да:
- Разпознават и назовават емоциите си и да идентифицират собственото си емоционално състояние;
- Идентифицират емоционалното състояние на другите;
- Откриват разнообразието от положителни емоции, които могат да изпитват в ежедневието;
- Осъзнаят, че положителното им емоционално състояние зависи до голяма степен от собствените им действия.
Изобразяването на емоционалното състояние помага на учениците да осъзнаят и назоват емоциите си. А визуализирането на емоциите чрез рисуването на конкретно животно им помага да споделят по-открито и да анализират по-добре своето емоционално състояние.
Във втората част на задачата учениците разглеждат снимки на техни връстници, изпитващи разнообразни емоции. Така те наблюдават, сравняват и оценяват емоционалното състояние на ученици от Германия. Съпоставяйки себе си с изображенията, децата осъзнават, че емоциите са универсални и “човешки”.
Освен, че развива емоционалната интелигентност на учениците, това упражнение:
- актуализира и обогатява лексиката, свързана с разнообразни емоционални състояния;
- актуализира и обогатява лексиката, свързана с животинския свят;
- подкрепя учениците да се изразяват на немски език в дискусионна форма.
Кои са предимствата на тази практика за развиване на емоционална интелигентност?
Според г-жа Йолова-Варджиева емоционалната интелигентност повишава шансовете за успех в учебната дейност и помага за изграждането на удовлетворяващи взаимоотношения.
“Разпознаването и осъзнаването на собственото емоционално състояние ще помогне на учениците да преминат към следващото ниво – овладяване и контрол на емоциите.”
За какво да внимаваме?
Г-жа Йолова-Варджиева отбелязва, че е възможно някои деца да се притесняват, че не могат да рисуват добре. Също така, ако учителят отдели повече време за тази дейност, има опасност учениците да започнат да се разсейват и да се отклонят от поставената задача.
Затова тя препоръчва практиката да се направи на тих музикален фон, като отбелязва, че музиката трябва да е различна от тази, която децата обичайно слушат. И не забравяйте, че ясната инструкция ще помогне да се избегнат евентуалните “подводни камъни” на тази практика.
Предизвикайте себе си!
Ние от prepodavame.bg смятаме, че тази практика е подходяща не само за часовете по немски, но и по всички други чужди езици. Затова ви предизвикваме да я изпробвате във вашата класна стая! Ще се радваме да ни споделите какво се е получило!
Повече за проекта FIERST
From Inclusive Education to Real Scale Transfer (FIERST) е тригодишен проект, финансиран от програма Еразъм +, Ключова дейност 3. В консорциума, воден от „Заедно в час“, участват общо 7 партньора от България, Естония, Румъния, Великобритания и Швеция.
Целта на FIERST е да популяризира добри практики за приобщаващо образование чрез развиване на умения на 21-ви век у учениците и създаване на професионални учебни общности (ПУО) в училищата. В България партньори по проекта са “Заедно в час”, Министерството на образованието и науката и Нов български университет, а Синдикатът на българските учители е асоцииран партньор.
