Всеки ученик е една малка вселена. Основно предизвикателство за учителя е да спечели доверие и да бъде допуснат да стане част от нея. Пред него стои нелеката задача да съумее да преподава, зачитайки тези различни потребности, така че всички ученици да се чувстват равнопоставени и еднакво значими, обградени с внимание и емпатия, стимулирани да покажат най-доброто от себе си.

Когато сред множеството вселени от детски умове, чувства и взаимоотношения прибавим и един по-различен свят на ученика със специални образователни потребности, предизвикателството „многообразие“, с което се сблъскваме ежедневно, придобива по-различни измерения.

Настоящата статия е с фокус върху децата със специални образователни потребности (СОП) като част от многообразието в класната стая. Тя дава насоки за ефективно приобщаване на учениците със специални образователни потребности (СОП).

Предизвикателството

През последните години в общообразователното училище се обучават деца със СОП. Това включва различни състояния и разстройства като хиперактивност, интелектуална недостатъчност,  езиково-говорни нарушения и др. Тази утвърждаваща се тенденция изисква учителите да променят собствените си позиции и нагласи за работа в едни по-нови и предизвикателни условия. Всеки, който има в класа си такова дете, осъзнава, че му предстои сложно и отговорно начинание.

Голяма част от общообразователните учители са склонни да приемат позитивно приобщаващото образование, но сами признават, че нямат опит и умения да бъдат приобщаващи учители. Подкрепят тази  философия, но от дистанция. Когато се наложи да реализират приобщаване в класа си, става ясно, че са в затруднена ситуация, без налична подкрепа и насоки как да се справят с конкретната ситуация. Отново акцентът пада върху децата със СОП и несигурността, с която се сблъскват, опитвайки се да ги приемат в класната стая и да ги обучават и подкрепят.

Какво ни затруднява да бъдем приобщаващи учители?

Съществуват различни фактори, от които се повлияваме в опита си да приобщаваме децата с различни образователни потребности:

• Страх;
• Нагласи към различието;
• Липса на яснота;
• Наличие на много неизвестни относно по-специфичните потребности;
• Недостатъчна подготовка за работа с деца със СОП;
• Обемна документация;
• Допълнителна административна ангажираност.

Щом разберем, че в класа ни ще се обучава дете със СОП, веднага на преден план излиза страхът от неуспеха. Фактът, че това дете се нуждае от по-специфична подкрепа, ни кара да се притесняваме дали можем да му я предоставим. Опасяваме се, че нямаме опит в приобщаването на тези деца, че нямаме подготовката и готовността, което би довело до проблемни ситуации за конкретното дете, за останалите деца в класа, за самите нас.

Всички тези страхове и опасения водят до рамкиране на собствените ни нагласи към различието:

• Асоциативно започваме да свързваме СОП с трудности, ниска успеваемост, проблемни ситуации;
• Притесняваме се как другите деца в класа ще приемат детето със специфични потребности;
• Не знаем техните реакции към различието какъв отзвук ще намерят сред родителите;
• Страхуваме се дали ще успеем да приобщим конкретното дете към колектива на класа, така че то да се чувства прието, ценено и да има възможността да участва пълноценно в образователния процес.

Всичко това дава отражение върху мотивацията ни и хвърля оттенък върху конкретните дейности, които планираме в процеса на приобщаване.

Отражение върху нагласите ни дава и наличието на много неизвестни относно спецификата на потребностите. Общообразователният учител не се чувства достатъчно подготвен за работа с деца със специални образователни потребности. Не познавайки особеностите на различните категории деца със СОП, не бихме могли ефективно да ги подкрепяме и обучаваме.

На фона на многото неясноти около същността на специалните образователни потребности има един акцент, който се е наложил като неоспорим факт, а именно: свързваме обучението на дете със СОП с голям обем от документация. Наред с всичките други неизвестни допълнителната административна ангажираност съвсем утежнява ситуацията. Как можем да променим такава усложнена ситуация?

Основни стъпки в процеса на ефективно приобщаване на ученици със СОП:

• Запознайте се отблизо с всички особености за детето със специални образователни потребности: налична диагноза и специфика на здравословното състояние.
  
• Потърсете консултация от ресурсни специалисти – ресурсен учител, логопед, психолог, рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца с нарушено зрение, кинезитерапевт и други в зависимост от потребностите. Те ще ви насочат как да реагирате адекватно според потребностите на детето. Можете да потърсите методическа подкрепа от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование във вашата област.

• Проведете опознавателна среща с родителите. Създайте позитивна атмосфера на диалог с тях. Изградете доверие помежду си, като им покажете заинтересованост към проблема на детето и желание да му помагате и да го подкрепяте. Опитайте се да намалите притесненията на семейството, свързани с новата за детето им среда, като ги поканите съвместно да я променяте и адаптирате, така че да отговаря на неговите потребности.
• Съберете повече информация от тях за особености в поведението, общуването, потребностите на детето. Може да използвате предварително подготвен въпросник или анкета, която те да ви попълнят, за да я имате на разположение винаги, когато изникнат въпроси относно потребностите на детето.

Познавайки по-добре конкретните потребности, ще се чувствате по-сигурни и по-подготвени да приемете ученика със СОП и ефективно да го приобщите в класа. Ще сте наясно и с какви ситуации би се наложило да се справяте, което ще ви даде сигурност за адекватна реакция при възникнала необходимост. Много е важно да имате подкрепата на родителите. Такава ще получите само ако засвидетелствате пред тях топло  приемане на детето им такова, каквото е. А ето и няколко насоки за сътрудничество с останалите деца в класа, техните семейства, както и училищния колектив:

• Запознайте учениците в класа със специалните потребности на техния съученик. Подгответе ги да го приемат, да му помагат и да го подкрепят. Споделете с тях, че се нуждаете от тяхната помощ в приобщаването на по-различното дете. Гласувайки им доверие и отговорности, свързани с детето с различни потребности, ги мотивирате да го подкрепят и да му помагат. 
• Отделете време на родителска среща да разкажете за ученика със СОП в класа. Разкажете за неговите специфични потребности. Споделете за притесненията на семейството му относно това дали останалите деца в класа ще приемат детето им. Отправете съвет към родителите да поговорят вкъщи по теми като доброта, търпение, приемане, толерантност и др. 
• Запознайте директора с по-особените потребности на конкретния ученик. Информирайте го какво смятате, че е необходимо да се направи в посока ефективно приобщаване. 
• Организирайте работна среща с учителите, които преподават в класа ви. Запознайте ги със спецификата на здравословното състояние на ученика и с по-различните образователни потребности. Направете ги съпричастни с всичките притеснения на семейството. Покажете им и заедно обсъдете попълнените от родителите въпросници или анкети, съдържащи важна информация за ученика със СОП. 
• Не забравяйте своите лични нагласи към различието. Начинът, по който вие приемате различното дете се прехвърля върху вашите ученици. Желанието ви и силната мотивация да приобщите ученика със СОП към живота на класа и училището биха намерили последователи сред вашите колеги. Демонстрираната загриженост и човечност към него, би спечелила доверието не само на неговите родители, но и на родителите на всички останали ученици в класа.

Как да се справите с необходимата документация?

Документацията за подкрепа на ученик със СОП не е персонална отговорност. Обучението се реализира от екип за подкрепа за личностно развитие, сформиран със Заповед на директора на образователната институция. Всички педагогически специалисти, включени в този екип изготвят съвместно необходимата документация.

След сформирането на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ е необходимо ясно да бъдат разпредели отговорностите между участниците в него. Детето със специални потребности се нуждае от подкрепата на всеки един специалист. Важно в е екипа да има разбирателство и добро взаимодействие. Добре би било целите да се формират съвместно и пак съвместно да се реализират.

Процесът на приобщаване е процес на сътрудничество. В него не бива да се допуска надпревара. Акцентът не бива да е върху кой е по-добър, а да се внедри стремеж всеки участник в приобщаването да има своя индивидуален принос. Йерархията трябва да бъде разбита и да се превърне в сътрудничество.

Приобщаването е екипна съвкупност от индивидуални подходи на взаимодействие и подкрепа. Всеки специалист допринася за общата цел. Чрез своите компетентности подкрепя, консултира, насочва, взаимодейства, партнира и сътрудничи.

Всички педагогически специалисти от екипа заедно изготвят:

•       Доклади от извършена оценка;
•       Карта за оценка на образователните потребности на ученик със СОП;
•       Становище на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/;
•       Протоколи от проведени заседания на ЕПЛР;
•       План за подкрепа;
•       Индивидуален учебен план /при необходимост/;
•       Индивидуални учебни програми /при необходимост/;
•       Доклад за напредъка в развитието на ученика;
•       Доклад за дейността на ЕПЛР.

Когато отговорността е разпределена, натовареността намалява. При ефективно екипно взаимодействие изготвянето на документацията, необходима за обучението на ученик със СОП, спира да бъде предизвикателство и се превръща в поредната административна рутина, с която съвременният учител е свикнал да се справя.

Какво включва процесът на приобщаване на ученик със специални образователни потребности?

Приобщаването на ученик със СОП е дълъг и продължителен процес. Той зависи от спецификата на образователните потребности на конкретния ученик, но и от целия процес на социализация, адаптиране, предоставяне на подкрепа, отношение, приемане и други. Приобщаването може да бъде ефективно и неефективно.

При неефективното приобщаване ученикът със СОП присъства в часовете, но не участва. Той е просто мълчалив наблюдател на случващото се и често не е в състояние да го разбере в детайли. За ефективно приобщаване говорим, когато ученикът със СОП присъства, но и участва в учебните часове, т.е. той има равен достъп заедно със своите съученици. Създадена е подкрепяща среда. Учебното съдържание е адаптирано според неговите способности. Може и има предоставена възможност да  участва в часовете.

При някои ученици говорим за частично приобщаване. Това предполага, че за тях приоритетно се залага на социализацията им и овладяването на функционални умения, а не толкова на овладяване на академични знания и компетентности. Този процес също се определя като ефективен, тъй като спомага за цялостното функциониране на ученика, което се реализира в общообразователна среда  и не се налага изолация предвид наличните ограничения.

Приобщаването е гъвкав и непрестанен процес. То никога не може да бъде напълно завършено. Няма пълно или идеално ниво на приобщаване. По-важното е да има предоставена възможност и равен шанс за успех за всички деца.

Насоки за ефективно приобщаване

• Поднасяйте информацията чрез интерактивни начини на преподаване;
• Акцентирайте върху участието на учениците в учебните часове. Те трябва да активни в средата, в която са поставени. Участвайки, придобиват трайни знания и компетенции, които могат да прилагат и извън училището;
• Повишете мотивацията на учениците чрез участие;
• Провеждайте уроците си на различна скорост.

Вашите ученици имат редица общи черти, но и много различия помежду си. Всеки един от тях разполага с различни възможности. За да успеете да отговорите на тях и същевременно да постигате изискванията на учебната програма, е необходимо да приложите диференцирано преподаване. Темпото на работа в класа е многопластово и трябва да се съобразите с него. За целта се налага да обособите малки групи според потребностите, темпото на работа и нивото на успеваемост. Или казано по друг начин, в един час се налага да преподавате на няколко различни скорости. Вашият урок трябва да се реализира на различни скорости, за да успее да достигне до всички ученици в класа.

Създайте в своите ученици усещане за успех – когато детето не постига успех, тогава неговото ниво на мотивация намалява. Ако няма усещане за успех, то се отдръпва от средата и се превръща не в участник в нея, а в мълчалив присъстващ наблюдател. За учениците със СОП важи всичко казано дотук с акцент върху:

–       Налични възможности

–       Специфика на потребностите

Всичко трябва да бъде пречупено през призмата на индивидуалната успеваемост на детето. Целите и задачите трябва да са адаптирани към потенциалните възможности. Учебното съдържание трябва да е адаптирано спрямо наличните умения. Очакванията трябва да са реални и адекватни, плод на разумни цели, които могат да бъдат реализирани.

Приобщаването на ученици със СОП е предизвикателство за всички педагогически специалисти. Ефективност отчитаме, когато сме тръгнали от реалното ниво на налични възможности, върху които да градим нови умения, знания и компетенции.

Винаги е необходимо да адаптираме според потребностите. Всичко несъобразено с възможностите на конкретното дете ни вкарва в сценарий на фантастичен филм, герои в който не е желателно да бъдем. Приобщаването трябва да бъде факт, но не само на хартия. Усилията, които полагаме са много, но резултатите си заслужават. Измерваме ги по различен начин: от резултати при оценяване и налични постижения до сияещи детски  усмивки и  реализирани родителски надежди.

Статията е вдъхновена от личния опит на автора и е допълнена с информация от следните източници:

1. Дерменджиева, С. (2012) Как да работим с родители. София: РААБЕ.
2. Томлинсън, К. (2018) Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи. София: Център за приобщаващо образование
3. Наистина ли има място за всички деца в класната стая? 
4. Нагласи към приобщаващото образование