Предвид настоящата ми професия на учител, вероятно не е твърде изненадващ фактът, че като ученичка винаги съм се стремяла да бъда отличничка. Успехите ми в училище съставляваха солидна част от самооценката ми и съответно бях мотивирана да полагам значителни усилия за тях. Спомням си обаче един период от гимназията, когато преживявах лична драма и в продължение на няколко месеца бях силно депресирана. В училище мислите ми бяха заети с обстоятелствата около личната ми драма, а извън училище непрекъснато проливах сълзи и нямах сили дори за съвсем елементарни ежедневни задачи. В този период успехът ми осезаемо се понижи, дори и по предмети, в които бях традиционно силна. Просто не можех да възприемам и уча нормално, защото трайно се чувствах зле.
Допускам, че много от вас са имали подобно преживяване, независимо дали като деца или като възрастни. Психологическите състояния като депресия, повишена тревожност и силен стрес не са просто временни неразположения, в които няма нужда да се вторачваме. Те са компонент от здравето ни и оказват силно влияние върху всички житейски аспекти.
Световната здравна организация определя здравето като „състояние на пълно физическо, психологическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг”. Тази статия предлага по-детайлен поглед към психологическото благополучие на учениците и неговото значение и предоставя практически инструмент за измерването му. Целта ѝ е да ви помогне да разберете повече за преживяванията на всяко едно от децата в класната ви стая и да осигурите последователна персонализирана подкрепа там, където е нужна. Това е особено важно в контекста на повишените нива на стрес и тревожност при учениците в цялата страна заради негативните ефекти от Ковид пандемията, действащата война в Украйна и очакването хиляди деца-бежанци да бъдат приети в българските училища.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ?
До края на миналия век възприятието за психологическо благополучие се е изчерпвало с липсата на рисково поведение или психическо заболяване. През последните две десетилетия обаче представителите на позитивната психология го предефинират като положителни преживявания, мисли и чувства, които подсигуряват човешкото благоденствие и разцвет.
Въпреки че съществуват някои обективни фактори, от които зависи благополучието – сън, физическа активност, подслон – то до голяма степен се предопределя и от личните преживявания на учениците – как интерпретират своята реалност, как възприемат живота си. Дали ежедневието им е изпълнено с моменти на самота и тревожност или по-скоро с вълнение и щастие? Чувстват ли се в безопасност, имат ли подкрепата на доверени приятели, семейни близки и учители в училище? Ето защо предоставянето на възможност на учениците да споделят какво преживяват е ключово за определянето на психологическото им благополучие.
ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ИЗМЕРВАМЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ РЕГУЛЯРНО?
- Психологическото благополучие на учениците е важен фактор, въз основа на който могат да се предвидят резултати в най-различни сфери: постижения в училище, икономически просперитет, здравословни връзки с околните. Проследявайки го, учителите могат да съберат данни с практическо значение, които да им помогнат да окажат ефективна емоционална и социална подкрепа.
- Чрез измерване на благополучието на учениците, училищният персонал може да допринесе за повишаване на осъзнатостта относно важността на психическото здраве от страна на родителите и самите деца. Също така събраната информация може да помогне за фокусиране на ограничените ресурси за подкрепа от психолог, ресурсен учител или педагогически съветник към най-нуждаещите се ученици.
- Насърчаването на децата да рефлектират върху благополучието си им осигурява възможност да споделят своите стремежи и вътрешни борби. Това не само увеличава доверието им в учителите, но и повишава мотивацията им да съдействат за подобряване на изключително ценното за самите тях лично щастие.
- Когато учениците регулярно насочват вниманието си към вътрешните си преживявания и се стараят да ги опишат, те постепенно развиват много съществено социално-емоционално умение, а именно своята самоосъзнатост, която включва разпознаване, назоваване и анализ на емоции, определяне на факторите, които ги предизвикват и идентифициране на потребности и ценности.
- Измерването на психологическото благополучие на учениците има ключова роля при избора на стратегии за справяне и преодоляване на негативните явления по време на криза. Все още неотминалата Ковид пандемия постави особено трудни предизвикателства пред педагози и ученици. Войната в Украйна, от една страна, генерира силен обществен дистрес, който неизменно се отрази и на най-малките, а от друга – принуди десетки хиляди бежанци, голяма част от които деца, да потърсят убежище в страната ни. В този контекст проверката на благополучието на учениците – редовна и последователна – е критично важна за изграждането на безопасна и подкрепяща учебна среда, която да посрещне належащите им нужди.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ИЗМЕРВАНЕТО?
- Инструментът за измерване на психологическото благополучие съдържа 31 въпроса, от които 25 са с предварително зададени опции за отговор, а 6 дават възможност за отговор в свободен текст. По ваша преценка можете да добавяте, премахвате или сменяте реда на въпросите.
- Въпросите в анкетното проучване са подходящи за ученици с разнообразен социално-икономически произход на възраст 3-12 клас, като някои от тях са по-скоро насочени към 6-12 клас (което е отбелязано в самия въпросник). Те предоставят информация относно позитивните и предизвикателните емоции на учениците и доколко те чувстват подкрепа в отношенията си с другите.
- Препоръчително е измерването да се провежда веднъж на две седмици или по-рядко, но по ваша преценка или с оглед на кризисната ситуация в момента, можете да го провеждате и по-често. Добре е да подбирате от 2 до 5 въпроса за конкретно измерване и да ги сменяте при всяко следващо, докато не изчерпате пълния списък. Така учениците ще трябва да отделят само около 2 минути за попълването.
- Когато интерпретирате получените данни, е от съществена важност да вземете предвид как конкретни ситуации или системни тенденции оформят преживяванията на учениците и съзнателно да избягвате риска от неволно проявление на стереотипно мислене. Ако например ученик изпитва самота, това може да е уместен отговор на предизвикателна житейска ситуация или пък завишеният гняв може да е отклик на етническа дискриминация. Не бива да поставяме етикети „гневен” или „самотен” на такива ученици или да предполагаме, че самите те са отговорни за страданието си.
КАК ДА ИЗМЕРИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ?
- Прегледайте целия въпросник и изберете 2-5 въпроса, които искате да зададете в конкретния момент. Ако учениците ви имат достъп до интернет, е добра идея да използвате Google Формуляри за създаване на анкетата. При липса на такава възможност, подгответе хартиен вариант на въпросите.
- Определете с кои ученици искате да проведете измерването – то може да обхване само конкретни ученици, определена малка група в класа, целия клас, целия випуск или цялото училище.
- Изпратете формуляра чрез URL на всеки от избраните ученици или раздайте хартиените носители в края на часа.
- След като всички ученици са попълнили въпросника, прегледайте резултатите и обобщете информацията. Google Формуляри предлага готови графични обобщения и прекрасни възможности за анализ на получените данни от различни гледни точки.
- Въз основа на обобщението и анализа, можете да планирате стратегии за адресиране на проблеми на конкретни ученици или малки групи, както и да планирате по-цялостни практики и програми на училищно и регионално равнище.
- При всяко следващо измерване можете да проследите промените в психологическото благополучие на учениците си, да оцените ефективността от взетите мерки и при нужда да адаптирате планираните стратегии за намеса.
Днес, повече от всякога, е нужно да използваме всички достъпни начини, за да създадем атмосфера на сигурност, спокойствие, предвидимост и приемане в класната стая. Измерването на психологическото благополучие е мощен инструмент за регулярното чуване на гласа на учениците, както и за идентифицирането на онези от тях, които точно сега имат остра нужда от допълнителна помощ в академичен, емоционален и социален аспект.
Вие сте на ход!
Пълният въпросник можете да свалите тук.
Тази статия е адаптирана от Panorama Education. User Guide Panorama Well-Being Survey.
Въпросникът за измерване на психологическото благополучие на учениците е адаптиран от Panorama Education, (2021). Question Bank: Student Check-ins 80 Questions Across Well-Being, SEL Skills, Relationships, and Classroom Feedback.
Допълнителни източници:
