Да помогнем на учениците да вземат дисциплината в свои ръце – цялостна стратегия за разрешаване на конфликти в клас

Влошената дисциплина и конфликтите в класната стая са предизвикателство, с което всеки преподавател рано или късно се сблъсква. Най-разпространеният начин за справяне с проявите на лоша дисциплина е свързан с налагане на наказание – било то забележка, мъмрене или отстраняване от час. Учителят е този, който контролира и управлява поведението на учениците, който наблюдава учениците и санкционира тези от тях, които нарушават правилата.

Макар и работещи, методите, свързани с наказания, внушават на класа, че единствено учителят разполага с властта в класната стая и че налагането на дисциплина зависи от него. Колкото и добри да сме в упражняването на контрол над учениците, по този начин ние ги лишаваме от възможността да проявят самоотговорност и да упражнят саморегулация – умения, необходими за ефективното разрешаване на конфликти у дома, в училище и на работа. Ето защо изместването на фокуса (и отговорността) от учителя върху учениците е много добра идея.  

Защо умението за саморегулация е важно?

Саморегулацията е способността да действаме по социално приемлив начин, дори когато сме сами и няма външни наблюдатели или критерии за поведение, които да следваме (повече за самоконтрола и как да развивате умението във вашата класна стая може да научите тук).

Предложеният в тази статия метод за разрешаване на конфликти директно подкрепя развитието на саморегулацията, като предоставя на учениците инструменти и умения за справяне с конфликтни ситуации по продуктивен и зрял начин. Това позволява на учителите да се фокусират по-малко върху контрола над децата и повече върху академичния напредък и качественото преподаване.

Разрешаване на конфликти в класната стая в няколко стъпки

Предложеният метод съдейства на учениците да водят преговори и да бъдат медиатори при разрешаване на конфликти в класната стая.

Стъпка 1: Как да водим преговори

Воденето на преговори учи децата да използват думите не като автоматични реакции, резултат от навиците и импулсите им, а като съзнателно избрани средства, които са в тясна връзка с това, което чувстват и искат.

Първата стъпка е да научите учениците как спокойно да водят преговори при възникнал конфликт. Демонстрирайте им как да формулират своите искания, чувства и молби и как да изслушват събеседника.  Нека се упражняват, следвайки модела:

1. Кажете какво искате:  „Искам да използвам книгата сега.“
2. Без да обвинявате другия, споделете как се чувствате: „Притеснен съм.“
3. Посочете причините за вашите чувства и желания: „Виждам, че ти използваш книгата вече един час, и нямаш намерение да я върнеш. Ако не прочета откъса сега, няма да мога да предам работата си навреме. Притеснен съм, защото искам да имам отлична оценка”.
4. Повторете какво иска другият човек, как се чувства и причините, които той е посочил. Покажете, че разбирате и че ви е грижа: “Разбирам, че имаш нужда от книгата и че ти е трудно и на теб”.
5. Заедно измислете възможни варианти за разрешаване на конфликта.
6. Изберете един вариант, с който всички са съгласни и си стиснете ръцете.

Съвети: Съдействайте на учениците да упражнят структурата на модела при ежедневни ситуации и в безопасна среда, когато не се чувстват твърде емоционални или напрегнати. Нека този начин на комуникация се превърне в рутина за тях, преди изобщо да се наложи да я използват за разрешаване на реални конфликти. 

Как да адаптираме за най-малките ученици? 

• направете постер или табло с ключови фрази и стъпки за водене на преговори. Включете възможно най-много примери, за да подпомогнете разбирането;
• измислете пиеса за герои, които имат конфликт и заедно с учениците създайте сценарий с диалог, който да следва структурата за водене на преговори;
• дайте на учениците съвети за овладяване на силните емоции – напомнете им да дишат дълбоко, когато са напрегнати или да броят до десет, за да се успокоят;
• стартирайте часа с кръг за споделяне на емоциите – така за учениците ще бъде по-лесно да споделят как се чувстват, когато възникне конфликт;
• редовно окуражавайте учениците да бъдат честни и мили едни с други; дайте им примери за добри постъпки, които откривате в учебното съдържание;
• съдействайте им при взимането на финално решение на проблема – попитайте учениците как смятат да разрешат конфликта и бъдете техен партньор. 

Стъпка 2: Как да бъдем медиатори при конфликти

Медиацията е доброволна и цели да открие решение на конфликта, което да е приемливо и за двете страни. Медиаторът изслушва страните и им съдейства да преговарят, без да взима финално решение вместо тях. По това медиацията съществено се различава от арбитража, при който третата страна (учител или директор) изслушва и взема еднолично и окончателно решение за разрешаване на конфликта.

Съдействайте на учениците да бъдат медиатори и да помагат за взимането на добри решения при конфликт между съученици:

1. Редно е медиаторът да попита страните дали имат нужда от съдействие за решаване на проблема – медиацията е възможна единствено при съгласие от двете страни.  
2. Медиаторът напомня, че той е неутрален и че няма да вземе страна в спора.  
3. Всеки има възможност да изрази своето виждане за конфликта без прекъсване.

Правилата за разговор са следните:

• Не прибягвайте до обиди;
• Не прекъсвайте;
• Бъдете честни;
• Ако се съгласите с дадено решение на проблема, трябва да го спазите думата си, без да се отмятате;
• Всичко, казано по време на медиацията, е поверително.

Съвети: Разрешаването на конфликти по този начин е умение, чието усвояване изисква време – бъдете търпеливи. Това, че предоставяте на учениците ролята на медиатори в класната стая, не означава, че не ви е грижа за възникналите конфликти. Припомнете на децата, че във ваше лице винаги могат да намерят арбитър, който да даде финално решение на проблема.

Как да адаптираме за най-малките ученици?

• помогнете на най-малките ученици да бъдат медиатори, използвайки ролеви игри и казуси – разиграйте хипотетични ситуации или пиеса, следвайки диалога за посредничество и водене на преговори;
• давайте на учениците ясни инструкции относно това какво могат и не могат да правят в ролята на медиатори; 
• уточнете при кои ситуации могат да се намесят и в кои случаи е необходимо да потърсят съдействие от учител или друг възрастен;
• не очаквайте от учениците веднага да влязат в ролята на успешни медиатори. Упражнявайте умението и редовно припомняйте правилата за медиация.

Стъпка 3: Приложение на стратегията

Запознаете класа с уменията за преговори и посредничество и проведете тренинг или обучение по темата, преди да приложите стратегията на практика. След това изберете двама ученици, които да поемат ролята на медиатори за определен период от време (учениците ще се сменят, така че всеки един да поеме ролята за период от време). 

Съвети: използвайте стратегията през цялата учебна година и бъдете постоянни.

За по-висока ефективност, предложете на училищното ръководство методът да се прилага за всички класове в училището; 

Как стратегията помага на учениците?

Умението за водене на преговори и посредничество позволява на учениците да вземат решения относно проблеми, които засягат собствения им живот. Стратегията помага за:

• Развиване на емпатия и толерантност – медиаторите често са на възрастта на участниците в спора. В много случаи те могат да се поставят на мястото на съучениците си и да разберат притесненията и емоциите им по-добре от възрастния арбитър;
• Изграждане на доверие – децата могат да се чувстват по-комфортно, когато обсъждат своите конфликти с връстници, отколкото с възрастни. Медиаторите създават безопасна среда, в която децата открито да изразят себе си;
• Развиване на социално-емоционалните умения – учениците усвояват умения за водене на преговори, идентифициране на емоции, за активно изслушване и саморегулация;
• Заемане на активна роля във вземането на решение – стратегията поощрява учениците да участват активно в търсенето на решения;
• Нормализиране на ситуацията – медиацията учи децата, че конфликтите са естествена част от взаимоотношенията ни, както и че могат да бъдат разрешени по мирен начин.  Това схващане би могло да намали безпокойството около конфликтите и да предотврати тяхното ескалиране;
• Изграждане на общност –  взаимното решаване на проблеми и конфликти може да съдейства за създаването на общност и положителна атмосфера на доверие в училище.