Как да приложим СТЕМ обучението на практика?

Това е втората част на статията за STEM обучението в детската градина. В първа част разгледахме какво всъщност представлява STEM като философия на преподаване, защо предучилищната възраст е критичният период за изграждане на изследователско мислене и защо инвестицията в тези умения има дългосрочна възвръщаемост. Ако още не сте я чели, препоръчваме да започнете оттам.

Ако вече сте наясно със „защо", време е да разберете и „как". В тази част ще намерите конкретни отговори — как да организирате STEM средата в групата си, откъде идват идеите за проекти и как се провеждат, както и каква е вашата роля като учител в целия процес.

4. Как да организираме STEM среда в групата?

Физическата среда в детската градина е "третият детски учител" на групата - тя изпраща послание за това какво е ценно и какво е позволено. Една от заблудите, които битуват сред учители и директори, е че за да се организират и провеждат ефективни STEM занимания, е необходимо специфично и скъпо оборудване, което изисква голям бюджет. Е, с риск да ви изненадаме, истината е, че да, оборудването и специфичната среда могат много да помогнат, но категорично те не са задължително условие за ефективна STEM работа. Всъщност, тя изисква преди всичко добро планиране и правилна организация на пространството.

Добрата СТЕМ среда в детската градина се изгражда около няколко основни принципа. Тя трябва да е достъпна — материалите да са наредени на нивото на детето, лесно достижими и визуално организирани така, че детето да може самостоятелно да избира с какво да работи. Тя трябва да е провокираща — да съдържа въпроси, предизвикателства и незавършени ситуации, които канят към изследване. И трябва да е безопасна по отношение на правото на децата да допускат грешки — пространство, в което една срутена кула не е провал, а данни за следващия опит.

Тук можете да откриете конкретни примери и идеи за това как да обособите различни тематични кътове във вашата група, за да започнете да използвате STEM преподаването още утре. 

5. Откъде идват идеите и как се провежда един STEM проект в детската градина?

Едно от най-големите притеснения на детските учители, когато чуят думата „проект", е че трябва предварително да измислят нещо сложно, да набавят специални материали и да отделят отделно „проектно" време. В действителност добрият STEM проект в детската градина почти никога не започва от учителя. Той започва от детето. Учителят е този, който фасилитира целия процес, направлява децата и следи всичко, което се случва, да следва рамката, поставена от Наредба 5. С други думи, ако изберете да интегрирате STEM преподаването в своята практика, няма да ви се налага да отделяте специално време за това, а просто да обедините онова, което вече е заложено да се усвои в дадена седмица, под шапката на обща тема, която децата припознават и харесват.

Откъде идват идеите?

Най-плодородният източник на проектни теми е самото ежедневие на групата. Дете, което пита „Защо дъждът пада надолу, а не нагоре?", поставя въпрос, достатъчен за цял седмичен проект за кръговрат на водата и промени с природата през различните сезони. Дете, което наблюдава как мравка влачи трошица хляб, може да стартира изследване за сила, тежест и машини. Разцъфтяването на растенията, животните в двора, строителният обект зад ъгъла — всичко това е основа за STEM проекти, стига учителят да е настроен да го забележи и да го улови.

Втори извор на идеи са тематичните единици, залегнали в годишното планиране. Темите „Есента", „Водата", „Аз и моето тяло", „Транспортът" имат естествено STEM измерение, което може да се разгърне в проектен формат. Вместо да разкажете на децата за водния цикъл, можете да ги поканите да изследват откъде идва водата в градинката, да построят прост дъждомер от пластмасова бутилка и да провеждат наблюдения в продължение на две седмици.

Трети, и нерядко подценяван, извор са случайните моменти. Паднало гнездо в двора, необичайно насекомо, счупена детска пейка, която може да се „ремонтира" — тези непланирани ситуации са сред най-мощните STEM провокации, защото са реални, непосредствени и вълнуват децата тук и сега.

Ако все пак имате нужда от допълнително вдъхновение, бихте могли да откриете няколко готови предложения, разпределени по възрасти, ето тук.

Как се структурира проектът?

Независимо от темата, добрият STEM проект в предучилищна възраст минава през четири основни фази, които не е нужно да са формализирани — те могат да протекат съвсем естествено в рамките на ежедневните дейности.

Първата фаза е провокацията, въведението в темата — момент или въпрос, който отваря работата по проекта. Това може да стане чрез снимка, предмет, посещение, книга или въпрос, зададен в понеделник сутрин, малко преди първата педагогическа ситуация. Целта е да се събуди любопитство и да се чуят първоначалните идеи и хипотези на децата: „Какво знаем? Какво искаме да разберем?"

Втората фаза е изследването — децата събират информация, правят опити, строят, наблюдават и сравняват. Тук учителят е фасилитатор: задава въпроси, предоставя материали, документира. Не дава отговори, а помага на децата да стигнат до тях сами. Разбира се, предварителната подготовка на педагога и структурираното предоставяне на различни парченца от информация на децата в точния момент, е от изключителна важност, но самото търсене на отговор, преминава през инициативата на децата, без готови формулировки.

Третата фаза е осмислянето — децата споделят откритията си, сравняват резултатите, обсъждат какво е потвърдило техните предположения и какво ги е изненадало. Тук се случва истинското учене: не в момента на опита, а в момента на разговора след него.

Четвъртата фаза е представянето — децата споделят проекта с външна аудитория: другата група от детската градина, родителите, директора. Дори кратка „изложба" от рисунки и снимки е достатъчна. Представянето изгражда увереност и дава смисъл на цялото усилие. Усещането, че децата са направили нещо голямо и значимо, което е достойно да бъде показано и уважено от техните другарчета и близки.

Каква да е продължителността?

Продължителността на работата по един STEM проект зависи от дълбочината на темата и интереса на децата — не от предварително зададен график. Практическият опит и на колеги, използващи този начин на работа в детски градини в България обаче показва, че оптималното време за работа върху една тема е една седмица. Пет дни, в които децата имат достатъчно време да се запознаят с темата, да се разпали тяхното любопитство, да научат повече информация, да изработят конкретен краен продукт и накрая да го представят пред публика. Разпределено по дни от седмицата, би изглеждало така:

• Понеделник – запознаване с темата.
• Вторник – изследване и запознаване с допълнителна информация.
• Сряда и Четвъртък – осмисляне на наученото и създаване на възможно решение (изработване на крайния продукт).
• Петък – представяне пред публика.

А за да ви улесним максимално при планирането, сме ви подготвили тази опростена и много структурирана бланка, която би могла да ви помогне бързо и лесно да структурирате своите идеи. Можете да изтеглите бланката от тук.

6. Ролята на учителя в STEM обучението

Може би една от най-предизвикателните промени, която използването на STEM подхода изисква от учителите да направят, е в тяхната роля в рамките на преподаването. В традиционното обучение учителят е главен източник на знания. В STEM обучението ролята се трансформира - учителят става фасилитатор, който провокира мисленето и партньор на децата в изследването. Всичко това може да ви се струва много предизвикателно или дори невъзможно - „Ама как така толкова малки деца просто ще бъдат направлявани?! Те все още не могат да се справят, имат нужда да им се покаже как да се справят!“.

Така е, но само донякъде. Наистина, децата в предучилищна възраст са в процес на усвояване на ключови базови умения, но това не ги прави неспособни да използват своето въображение, любопитство и сръчност. Разбира се, че ако забележите, че групата изпитва сериозни затруднения ще помогнете. Разбира се, че ако неуспешните опити станат повече от два, ще се включите да коригирате и да дадете посока, за да не се обезкуражат и да загубят мотивация малките изследователи. Но в общия план на цялостната работа по проекта, вие сте стабилната подкрепа, а не готовият отговор. 

Нека дадем пример от традиционната практика, който добре ще обрисува какво имаме предвид. Какво правите обикновено, когато искате децата да подготвят подарък за своите майки по повод 8 март? Показвате им готов шаблон на картичка или цвете от хартия, обяснявате им как да го направят и ако се затрудняват, прегъвате и режете вместо тях, за да се получи добре и красиво крайният продукт. В ролята си на фасилитатор, вие бихте попитали децата кой празник наближава. Бихте инициирали дискусия защо е важно да покажем уважение и обич към мама, и бихте провели кратка мозъчна буря за събиране на идеи какво може да подарим на мама, така че тя да се зарадва.

По естествен път биха се формирали различни групи – едни деца ще искат да направят картички и те ще получат бели листи и моливи. Други може да поискат да ѝ направят специална рисунка, трети – цветя от хартия и сламки. И дори някоя идея да ви се струва твърде амбициозна, или дори абсурдна, ще насочите внимателно детето към това да помисли за нещо друго, без крайни заключения: „Това е сложно, няма да се справиш!“. Да, в контекста на работата в детската градина, това понякога звучи много предизвикателно и трудно приложимо, но ви уверяваме, че тези малки на пръв поглед промени, правят чудеса с напредъка на децата.

Какво прави учителят, който фасилитира?

• Задава отворени въпроси:

Вместо "Правилно ли го направи?", питайте: "Какво забеляза? Какво мислиш, че ще се случи? Как стигна до този извод?" Отворените въпроси не просто проверяват знание - те изграждат мислене. Тук ще откриете малък помощник, който да ви насочва при формулирането на отворени въпроси.

• Приема грешките като част от пътя:

Когато кулата от кубчета падне, възкликвате: "Интересно! Нека помислим защо се случи това!" Неуспешните опити не са провал - те са информация. Именно така мислят учените. Вашата реакция определя дали детето ще опита отново или ще се откаже.

• Документира процеса:

Снимайте, записвайте коментари на децата, съхранявайте рисунките им. Събирането на данни за работата на деца и за пътя, който те извървяват, не просто показва на родителите какво се случва с децата и в детската градина, а помага на самите деца да осмислят своя опит и да го разкажат с думи.

• Свързва онова, което се учи с живия живот:

Един STEM проект не живее само в детската градина. Свържете дейностите с домашния опит на децата: "Твоят татко готвач ли е? Готвенето е химия!" Или: "Виждал ли си как чичо ти ремонтира колата? Той е инженер!" Тези връзки правят науката реална и достъпна за децата.

Как да започнете още утре?

Ако след прочитането на тази статия се чувствате вдъхновени, но и малко разтревожени от въпроса „Откъде да тръгна?", имаме добра новина: не трябва да започвате с перфектно организирани кътове, внимателно подбрани материали и детайлно планиран проект. Трябва да започнете с един въпрос.

Още утре, когато се срещнете с децата, можете да ги попитате нещо, което смятате, че може да им е интересно. Например: „Защо мислите, че листата пожълтяват през есента?" „Как си мислите, от какво е направен таванът над нас?" или  „Ако трябваше да построите мост от тук до прозореца, какво бихте използвали?". Не коригирайте, не допълвайте, не бързайте към обяснението. Просто слушайте и наблюдавайте.

В отговорите на децата ще намерите темата на следващия си STEM проект. В начина, по който реагирате на тези отговори, ще намерите отговор на въпроса дали сте готови да станете фасилитатор. И в собственото си любопитство — защото ще се изненадате колко бързо то ще се събуди — ще намерите най-важното условие за успешно STEM обучение.

Всичко останало идва с времето. Кътовете се обогатяват. Проектите стават по-структурирани. Увереността расте. Но тази първа сутрин, с един истински въпрос, е началото на всичко.

STEM обучението в детската градина не изисква скъпи ресурси, специализирани лаборатории или допълнителни учебни часове. То изисква любопитен учител, среда, в която въпросите са добре дошли, и готовност да бъдеш заедно с детето в неговото изследване - без да бързаш към отговора.

Когато оставите детето да разбере само защо ледът се топи, защо кулата пада или защо магнитът привлича, вие не просто го учите на наука. Вие го учите на едно от най-ценните умения на XXI век: да мисли. А мисленето, веднъж пробудено, не може да бъде спряно.