Ранното детско развитие е ключов период от живота на всеки човек. Във все по-дигитализиращото се общество инвестицията в най-ценния капитал – човешкият, винаги се отплаща, макар и след години. Именно затова фокусът върху правата на децата в контекста на възпитанието и отглеждането на най-малките може да бъде основата за изграждане на работещо гражданско общество.

Основните области, които са засегнати в Конвенцията за права на децата, са свързани със

защита на децата и техните права;
принципите на развитие на потенциала на всяко дете;
идеята за участие на децата в цялостния живот.

По отношение на първото – правото на живот, име, религия, култура, достъп до здравеопазване – различните държави полагат усилия според възможностите си и подкрепата, която получават. Резултатите са най-лесно видими за всеки, защото често тези въпроси са част от всяко национално законодателство, а човечеството като цяло е много чувствително към тези права и има всеобщо разбиране за тяхната ценност.

Споделена отговорност

Когато говорим за детско развитие обаче, отговорността е поделена между множество хора, всеки от които с различно разбиране какво означава това. Повечето деца в началото на своя живот живеят в семейна среда и стилът на родителство, с който се срещат, е ключов за израстването им като личности. Напр. родителите, които имат високо развита емоционална интелигентност и емпатия, е много вероятно да отгледат спокойни и уверени деца. Грижата за децата в България се характеризира със споделена отговорност – на институциите, които подпомагат родителите за изграждане на родителски капацитет или ги заместват при нужда; на родителите, които трябва да опазват правата на децата, но и да полагат грижи да ги обучават в тях; на всички образователни институции, с които има досег детето – градина, ясла, дневни центрове, детски кътове, почасови занимания и т.н.

Право на игра

В Конвенцията е записано, че децата имат право на игра. Реално играта не е просто забавление, чрез нея малките деца научават нова информация и развиват социалните си умения, т.е. тя е основен фактор за качественото детско развитие. В големите градове упражняването на това право бива затруднено от липсата на време, която е породена от многото време за придвижване от и до дома, от шума, опасността от колите, състоянието на детските площадки. В рамките на това право децата имат и отговорност да уважават времето за игра на останалите деца и да полагат грижа за обществените пространства и тяхното съхранение за по-дълго време. Осъзнаването на тази отговорност минава през това какъв тип поведение наблюдават от страна на възрастните.

Участие и мнение

Третата голяма група права на децата са свързани с правото на участие и мнение. Като част от съвременно общество вероятно всеки от нас смята, че правата на децата са част от ежедневието ни, но истината е, че пълното осъзнаване и съблюдаване на детските права на всяко едно ниво на организация на обществото е нелека задача и далеч не е в завършен вид към днешна дата. Най-малкото ние културно носим наследството на време, в което децата са били ценност, но и също по-скоро обект на въздействие, вкл. грижа и образование, но много малко се е работило върху правото на участие и на мнение. В днешно време се очаква от хора, израснали без да упражняват тези права, да се превърнат в работещи за интегрирането на правата на децата в съвремието. Нормално е този процес да е труден.

Информиран избор

Правото на мнение е обвързано с достъпа до подходяща, т.е. адаптирана, информация и възпитаване на умение тя да се обработва и преценява. Това може да се случи само ако на децата наистина им се дава възможност ежедневно да правят избори. Тук е важно да уточним, че тези избори не е добре да са абсолютни, напр. не е редно децата да избират дали да закусят или не, но биха могли да изберат между две възможности за закуска. Още по-ценно би било, ако имат възможност и да аргументират защо това е техният избор. Неподходящият избор също е ценна възможност за учене, напр. може да позволите на дете да обуе чехли есенно време, само за да излезе и да види, че е силно неприятно. Детето трябва да има възможност след това да обуе топли обувки, защото здравето му е по-важно.

Светът през детските очи

Едно от най-ценните неща, които можем да направим, за да проверим дали като родители се грижим за правото на участие на децата е от една страна да следим колко често ги питаме за неща, свързани с тях или дома ни. От друга страна, вижте света през погледа на детето. Много малко хора правят промени в дома си, които са обвързани с възможността на детето само да взима решения за себе си, напр. гардероб, който е детски (т.е. нисък, лесен за отваряне, подреден, така че дете да може да вади и слага дрехи в него), а не ЗА детски дрехи (такъв, в който само родителите слагат/взимат дрехи).

Правата на децата в ранното детство са въпрос на национални политики и създаване на инфраструктура и организации, които да се грижат за тях; въпрос на родителски нагласи и създаване на възможности за упражняване на правата в защитена среда, въпрос на осъзнаване на обществото, че без малки деца, които познават и упражняват правата си, няма да имаме и възрастни, които го правят. Правата на децата не касаят само децата, те са свързани с цялостната среда, в която децата се развиват. Проследете как се развиват правата на детето във вашето училище, като прочетете 5-те признака, които се проявяват в клас.