Замисляли ли сте се защо в едно училище атмосферата е спокойна, вдъхновяваща и всички работят като един отбор, без напрежение и излишни конфликти, а в друго – сякаш всеки „играе“ сам за себе си?
Често причината не е в ресурсите, методите или проектите, а в стила на лидерство на директора и екипа около него.
В тази статия ще ви запознаем с шест основни стила на училищно лидерство – как работят, кога дават най-добри резултати и какви предизвикателства крият. Ще се уверите, че няма един „вълшебен“ стил, който да е винаги правилният.
Силата на съвременния училищен лидер е в умението да преценява ситуацията и да „превключва“ между различни подходи, така че да вдъхновява, обединява и движи училището напред.
Преди да разгледаме шестте съвременни стила на училищно лидерство, е важно да се върнем малко назад и да си припомним откъде тръгва теорията за лидерските стилове. Социалният психолог Курт Левин и неговият екип още през 30-те години на XX век определят три основни модела, които и до днес се разглеждат като фундамент – авторитарен, демократичен и либерален.
Днешната практика обаче показва, че училищната среда е много по-сложна и динамична, отколкото преди десетилетия. От директора се очаква да може да „превключва“ между различни роли и подходи според ситуацията – от спешна криза до въвеждане на иновативен проект. В съвременната практика се разграничават още три стила, които помагат на училищния лидер да отговори на предизвикателствата на XXI век и очертават ролята на директора в съвременното училище.
Авторитарен стил – когато бързината и контролът са приоритет
При авторитарния стил решенията се взимат от лидера, а екипът има ограничено участие в процеса. В училищна среда това означава, че директорът определя правилата, разпределя задачите и следи стриктно тяхното изпълнение, без да допуска участието на учителите във вземането на решения.
Плюсове:
- Бърза и организирана реакция в кризисни ситуации;
- Ясни инструкции и минимално объркване;
- Подходящ при задачи с ясни правила и срокове.
Възможни недостатъци:
- Ограничена възможност за изразяване на идеи от екипа, споделяне на добри практики и участие в стратегията за развитие на училището;
- Може да се възприеме като прекалено строг и дистанциран подход, което с времето да доведе до демотивация в училителите;
- По-ниска ефективност при работа с висококвалифицирани педагогически специалисти, които предпочитат по-голяма автономност;
- Повишен риск от пропускане на важни оперативни цели, ако липсва ясна образователна визия или фокусът е единствено върху „голямата картина“.
Пример от практиката: В училище възниква авария в отоплителната система. Директорът реагира незабавно, като издава заповед за определяне ред и условия за протичане на учебния процес: кои класове да бъдат преместени, как да се преструктурират часовете и отговорни лица за комуникацията с родителите. Благодарение на стриктната организация, заповедта се изпълнява безпроблемно, а “хаосът” е сведен до минимум.
Демократичен стил – силата на екипа
Демократичният стил е като добре проведен педагогически съвет, в което гласът на всеки има значение. Тук директорът не е човекът с последната дума, а по-скоро модераторът, който насочва разговора и помага да се вземе общо решение.
В училище този стил работи чудесно, когато искаме да създадем нови проекти, да приложим иновации или да решим сложен проблем, за който няма едно очевидно решение. Учителите се чувстват чути, ангажирани и мотивирани да работят заедно, защото знаят, че тяхното мнение е важно и ще бъде чуто.
Плюсове:
- Дава голяма автономност, “поле за изява” като позволява на учителите да прилагат собствените си методи и подходи.
- Стимулира високо ниво на креативност и експериментиране.
- Повишава чувството за лична отговорност и принадлежност към резултата;
- Особено ефективен с опитни екипи, които не се нуждаят от постоянен контрол и даване на насоки.
Възможни недостатъци:
- Риск от забавяне на действията в кризисни ситуации, когато е нужна бърза реакция.
- Може да доведе до разногласия и конфликти, ако липсва ефективен модератор.
- Понякога най-доброто решение не се избира, ако целта е само постигане на консенсус.
Пример от практиката: Училището иска да въведе проектно-базирано обучение. Директорът организира серия от срещи и творчески работилници, на които предоставя възможност всеки учител да сподели своите идеи, притеснения и предложения. В крайна сметка се избира подход, който комбинира най-доброто от всички идеи, а екипът усеща, че е създал нещо заедно – чрез истинско сътрудничество и взаимна подкрепа.
Либерален стил – пълна свобода и доверие
Либералният стил, познат и като „laisser-faire“, е стилът, при който лидерът казва: „Вярвам ви – вие знаете как да го направите“. Тук директорът осигурява ресурсите и рамката, но оставя учителите да вземат решенията сами.
Този подход работи най-добре с екипи, които вече са мотивирани, имат силна вътрешна дисциплина и работят по творчески, иновативни и експериментални проекти. Той дава пространство за нови идеи и нестандартни решения.
Плюсове:
- Дава максимална свобода за вземане на решения и творческа изява в рамките на общите цели на училището.
- Създава среда, в която иновативните идеи могат да се реализират бързо и без излишни административни бариери.
Повишава мотивацията и инициативността на самодисциплинирани и опитни учители. - Подкрепя развитието на лидерски умения у членовете на екипа, тъй като те поемат пълната отговорност за планирането и изпълнението на своите дейности.
Възможни недостатъци:
- Може да затрудни нови или неопитни учители, които се нуждаят от по-ясни насоки, структуриране на работата и подкрепа чрез менторство.
- Риск от липса на единен подход, ако отделните учители работят твърде автономно и без координация помежду си.
- Може да доведе до забавяне на напредъка, ако няма ясно определени срокове и критерии за оценка.
- По-голяма вероятност за неравномерно качество на учебния процес между различните класове или предмети.
Пример от практиката: Учителите по природни науки решават да организират училищен STEM фестивал. Директорът осигурява материали, зала и време за подготовка, а след това им оставя пълната свобода да решат как да протече събитието. Учителите сами избират темите, разпределят задачите и определят участниците. В деня на фестивала атмосферата е заредена с ентусиазъм – всеки щанд носи личния почерк на учителите, а учениците се включват с искрено любопитство и радост.
Трансформационно лидерство – визия, която вдъхновява
Трансформационният лидер не гледа само какво трябва да се свърши днес, а мисли и за това накъде върви училището в следващите години. Той вижда „голямата картина“ и заразява екипа с ентусиазъм да работи за обща, смислена цел.
В училищна среда този стил означава, че директорът умее да вдъхновява, да показва нови възможности и да помага на учителите да надскочат рутината. Тук важен е не само резултатът, но и процесът – учителите се чувстват овластени, ценени и готови да изпробват нови подходи.
Трансформационното лидерство е особено ефективно, когато училището преминава през промяна – въвеждане на нови програми, дигитализация, STEM проекти или цялостна промяна в училищната култура.
Плюсове:
- Създава дългосрочна визия, която обединява и мотивира цялата училищна общност;
- Повишава ангажираността, защото учителите усещат, че са част от промяна;
- Стимулира личностното и професионално развитие на учителите чрез поемане на нови предизвикателства;
- Улеснява приемането на иновации, защото екипът вижда ясната връзка между нововъведенията и целите на училището.
Възможни недостатъци:
- Може да отнеме повече време за постигане на видими резултати, тъй като се работи по дългосрочни цели.
- При липса на добра оперативна организация, планът за изпълнение дейностите по стратегията за развитие може да остане само на хартия.
- Риск от прегряване на екипа, ако промените са прекалено много или се въвеждат твърде бързо.
Пример от практиката: Директор забелязва, че училищните клубове по Занимания по интереси губят популярност. Вместо просто да добави нови, той събира учители, ученици и родители в работни групи, за да измислят заедно какво би направило училищния живот по-вълнуващ. Резултатът – стартират инициативи като „Училищна телевизия“, „Зелена класна стая“ и „Ученици-ментори“. Всеки участник се чувства част от промяната и е горд с приноса си.
Бюрократично лидерство – стабилност чрез установени правила
Бюрократичното лидерство залага на ясни правила, процедури и запазване на утвърдения ред. Лидерът, който следва този стил, е склонен да изслуша колегите си и да оцени добрите им предложения, но ако те не се вписват в съществуващата рамка, трудно биха получили одобрение за реализация.
В училище този стил е особено полезен, когато е важна прецизна координация на задачите – например при организация на изпити от формат НВО/ДЗИ, работа с нормативни документи, подготовка за външни проверки или атестация на педагогически специалисти. Той създава усещане за сигурност и предвидимост, защото всеки знае точно какво, кога и как трябва да се свърши. Това е ценен подход в ситуации, при които грешките могат да имат сериозни последствия, а времето за реакция е ограничено.
Плюсове:
- Осигурява стабилност, предвидимост и ясен ред в работата на училището.
- Намалява риска от грешки в ситуации, където последствията могат да бъдат сериозни.
- Подходящ за работа с нормативни документи и дейности с висока отговорност.
- Ясните процедури улесняват новите членове на екипа, като им дават конкретни насоки.
Възможни недостатъци:
- Риск от потискане на креативността и иновациите, ако се прилага твърде стриктно.
- Може да създаде усещане за „твърда рамка“, която обезкуражава инициативността.
- По-малко ефективен в ситуации, изискващи бърза адаптация и гъвкавост.
- Ако липсва гъвкаво мислене от страна на ръководителя, може да доведе до чувство за прекомерна формалност и дистанция в екипа.
Пример от практиката: При подготовка за национално външно оценяване директорът прилага бюрократичен подход – изготвя подробен план, съгласно действащата нормативна уредба, насоките от РУО, Правилата за информационна сигурност, определя ясни отговорности и следи за стриктното им спазване. В резултат екипът работи спокойно, изпитът протича план без неприятни изненади.
Лидерство чрез подкрепа
Това е стилът, при който директорът не стои на пиедестал и не раздава заповеди от кабинета си, а е “рамо до рамо” с учителите – в класните стаи, в коридора, в учителската стая. Целта му е проста – да направи работата на учителите по-лесна и спокойна, за да могат да се чувстват максимално сигурни и подкрепени.
Той слуша активно какво споделят колегите му – и доброто, и трудното. Стреми се да премахва пречките, които ги възпрепятстват да работят пълноценно. Вместо да диктува готови решения, насърчава инициативността и дава свобода за изследване и експерименти. Учителите знаят, че той е до тях във всеки момент – и при предизвикателствата, и при успехите.
Плюсове:
- Създава вдъхновяваща атмосфера на доверие и взаимно уважение.
- Повишава мотивацията и увереността на учителите.
- Улеснява приемането на промени, тъй като персоналът се чувства подкрепен.
- Стимулира проактивното споделяне на идеи и работа в екип.
Възможни недостатъци:
- Риск от хаос и забавяне, ако липсват ясни срокове, цели и приоритети.
- Може да понижи ефективността, ако подкрепата не е съчетана с ефективен контрол.
- Фокусът върху индивидуалните нужди може да измести стратегическите цели.
- Опитните учители понякога могат да възприемат прекалената подкрепа като ненужна намеса.
Пример от практиката: Училището преминава към нов електронен дневник. Вместо да изпрати сухи инструкции по имейл, директорът кани колегите на среща, за да чуе какво ги притеснява и от какво имат нужда. Организира вътрешноинституционално обучение, водено от заместник-директор/ръководител ИКТ/учител по информатика и създава вътрешна група за взаимопомощ. Така преходът е плавен и без излишен стрес за колегите, които срещат затруднения при работата със съвременните технологии, а в крайна сметка всички се чувстват уверени и подкрепени.
Кой стил на училищно лидерство да изберем?
Няма единствено „правилен“ или „грешен“ стил – всичко зависи от момента и контекста. Успешният лидер познава силните и слабите страни на различните подходи и умее да ги съчетава според ситуацията. Понякога е нужна твърдост и бързо, самостоятелно решение, друг път – време да се спрем и да се вслушаме внимателно и с разбиране в хората около нас.
Силата на един училищен лидер е в умението да създава среда, в която учениците, учителите и родителите се чувстват ценени, значими и част от училищната общност.
А сега – време е да обърнете поглед към себе си. Замислете се: Кой стил на училищно лидерство използвате най-често? Още по-интересно е да откриете дали вашата самооценка съвпада с реалността. За целта може да използвате нашия кратък въпросник, който ще ви помогне да определите доминиращия ви стил.
След като видите резултата, помислете – има ли стил, който прилагате по-рядко, но би бил полезен в определени ситуации? Може би е време да експериментирате, да „превключвате“ между подходите и да обогатявате лидерския си инструментариум.
Споделете своя резултат и опит с колеги – защото именно чрез обмен на добри практики и истории растем заедно – като лидери и като общност.
Източници
Фъргюсън. А. (2016). Лидерът. Сиела
Graduate Programs. Leadership styles in education. Graduate Program
Indeed Editorial Team. Leadership and Management: 7 Key Differences You Need to Know
Пенчев, П., & Пенчева, И. (2002). Основи на управлението. Велико Търново: Абагар.
Prepodavame.bg. 5 ефективни стила на лидерство в образованието. Преподаваме.бг.
