Как да задаваме въпроси, така че да подкрепим децата билингви

Задаването на въпроси е неизменна част от работата ни в класната стая. Когато провокираме учениците да мислят по определена тема, правим проверка на разбирането или насочваме дискусията в часа, когато изпитваме. Както затворените, така и отворените въпроси имат важна функция в учебния процес. Ако работим с деца билингви обаче, възможно е често да не си даваме сметка колко по-трудно е за тях да отговарят на въпросите ни поради липсата на достатъчно добре изградени езикови умения, дори когато знаят отговора.

В настоящата статия ще намерите няколко полезни насоки за това как да окажете езикова подкрепа на децата билингви, когато им задавате въпроси.

Материалът е адаптиран от “Насоки и стратегии за прилагане на интегрирана езикова подкрепа” на д-р Анастасия Новикова и Вяра Михайлова, специалисти по ранно двуезично развитие. Помагалото е създадено като дейност по проекта “Да разбираш езика на училището”, който цели да подпомогне работата с деца билингви чрез създаване на диагностика и подходящи учебни материали за допълнително обучение по български език на ученици в начална степен. Проектът се осъществява от началото на 2020 г. от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt (през 2021 г. като партньор се присъединява “Тръст за социална алтернатива”).

Кой, кога, къде…

Като учители за нас е важно да се уверим, че ключовата информация от урока е достигнала до учениците, а ако имаме деца билингви в класа, то непременно трябва да проверим тяхното разбиране. Вече сме разказвали за метода “Киплинг”, който ще ви послужи добре както за устна, така и за писмена продукция. Задавайте на учениците класическите въпроси кой, какво, кога, къде, как и защо: 

• Кой извършва действието?
• Какво става?
• Кога се случва?
• Къде се случва?
• Как/по какъв начин?
• Защо се случва?

Ако сте планирали работа с текст, нека учениците да маркират отговорите с различни цветове/да ги препишат на различен цвят листчета или в табличка, за да свикнат да структурират информацията.

Планирайте въпросите си

Като цяло затворените въпроси са подходящи за активиране и проверка на знания, но в езиково отношение не са толкова полезни. Особено що се отнася до устното общуване, което предполага по-кратки отговори с по една дума или със словосъчетание.

Задавайте повече отворени въпроси! За да ги прилагате ефективно като стратегия за езикова подкрепа в часа, е важно да ги планирате предварително. Когато сте наясно каква езикова продукция очаквате от децата, ще можете да им подадете достатъчно илюстративен речеви материал – примери, ключови думи и подходящи езикови структури. Например ако искате учениците да отговорят на отворен въпрос „Защо …?“ със “Защото …”, то създайте им контекст, в който самите вие целенасочено повтаряте тази конструкция. Употребявайте желаните думи и изрази устно, наблягайте на съответните изречения в текстовете, с които работите, и т.н.

Ако сме добре подготвени, може да прилагаме ефективно отворени въпроси и при групова работа. Важно е дейността да завърши с представяне, за да дадем и съответна езикова обратна връзка, като консолидираме изказванията на учениците. Отговорите на отворените въпроси ни дават добра възможност за имплицитна корекция, чрез преформулиране и разширение на изказванията на учениците, като в същото време обогатяваме езиковия материал в часа.

Следете езика си

Инстинктивно учителите в хетерогенни класове опростяват езика си, защото мислят, че по този начин помагат на двуезичните си ученици. Точно обратното: по-високият езиков стил е за предпочитане. Дори повърхностно възприетите от учениците ви ежедневни изказвания могат да имат важен принос за усвояването на езика.

Затова внимавайте как говорите!

Устният език е граматически по-лесен от гледна точка на учебната граматика, защото често включва прости, непълни, а понякога и диалектно повлияни изречения. Но не е задължително да оставаме на това ниво – напротив, хубаво е да го надградим. За да сме в полза на децата билингви, езикът, който използваме, трябва да бъде достатъчно разнообразен и да представя различни форми.

Езикови заготовки

Осигурете на децата възможност да репетират отговорите си. Много често в училище се употребяват утвърдени формулировки и изрази – за аргументиране, обяснение и др. Покажете на децата, че очаквате да ги използват, когато отговарят, както на писмено, така и на устно зададени отворени въпроси.

За целта е важно да предоставите на учениците предварително необходимия репертоар от езикови „заготовки“, пригодени към специфичните учебни изисквания. Такива подпомагащи готови изрази и структури могат да бъдат например:

• От една страна …, от друга страна … .
• Не само …, а и … .
• Първо … , след това …, накрая … .
• Ако …, тогава … .
• Не само …, а и … .
• Аргументите за … са … .
• Освен това ….
• Аз съм на мнение, че … .
• Въпреки че …, … .
• В тази връзка … .
• От моя гледна точка … .
• От текста става ясно, че … .
• Можем да обобщим, че … .
• Ако …, тогава … .
• Основните характеристики на … са … .
• … е много важно, защото … .
• Интересно е, че … .

Добавете към тях и ключовите думи от темата, която обсъждате! 

Кръжец за разказване

Проф. дфн Пенка Ангелова дава полезни насоки за работа с деца билингви за придобиване на умения за разказване¹. Добра практика за насърчаване на тези умения е т.нар. кръжец за разказване. Учениците подреждат столовете си в кръг, така че всички да имат зрителен контакт помежду си (учителят също заема място в кръга). Разказвачът се определя от учителя според спецификата на групата/класа, като се сменя всяка седмица. Детето, което трябва да разказва, може да получи някакъв специален предмет (например топка), за да се знае, че честта да разказва е негова. Останалите трябва внимателно да го слушат и след като разказът завърши, имат право да му задават въпроси.

Може да предложите за разказване типични ежедневни ситуации, например спомен за нещо преживяно. Не е задължително импулсът за разказване да дойде от детето – подсетете го да разкаже някаква случка, чиято поанта сте обсъждали в класа предварително.

При по-малките деца или начинаещите в езика се налага на релевантни места да подпомагате разказването. Най-често помощта на „слушателя“ се изразява чрез въпроси от рода на „И после?“, „А след това?“.

Независимо дали сте начален учител, дали преподавате български език и литература или друг предмет, отделете време да работите с учениците за отговаряне на отворени въпроси. Резултатите няма да закъснеят, когато превърнем задаването на въпроси в стратегия за езикова подкрепа.

____________________

¹”ВТОРИ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА (РИЙДЪР ЗА УЧИТЕЛЯ). Записки, извадки, наблюдения”, 2018г.,

 Проф. дфн Пенка Ангелова