Г-жа Петинка Стаменова е начален учител в малкото Обединено училище “Христо Ботев” – с. Ивански. Учениците ѝ са предимно от ромски произход и от многодетни семейства, в които родителите са с ниско ниво на образование. Още миналата учебна година забелязва, че учениците ѝ не искат да работят заедно и често се сблъскват с проблеми, на които не откриват решение. Те трудно изразяват емоциите си един към друг.
“В живота си, ние непрекъснато преживяваме различни чувства. Усещането им предизвиква у нас дълбок отклик на физическо и психическо ниво. Не винаги обаче, ние осъзнаваме конкретната емоция, която ни е завладяла. Понякога реагираме спонтанно или не можем да изразим това, което усещаме.”, споделя г-жа Стаменова.
През миналия ноември, г-жа Стаменова се записва на обучение “Арт-педагогическо взаимодействие в началното училище”, което е пряко свързано с емоционалната интелигентност и арт-терапията. Запленена от идеята за “приказотерапия” и чувайки за ползите от изследване и разбиране на емоциите от учениците, тя решава да разгърне темата с тогавашните първокласници.
В следващите редове разказваме как една кратка приказка показва добрия пример и заразява учениците с добро.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Предварителна подготовка
Основните инструменти, които използва в часовете си г-жа Стаменова, са табло с емоциите и детски терапевтични приказки. Таблото трябва да е поставено на видно място, тъй като се използва в началото и в края на учебния ден.
“Реално с негова помощ се отговаря на въпросите:
- Как се чувстваш днес?
- А можеш ли да промениш това?
В таблото са посочени 4 емоционални състояния и техните възможни проявления.”, уточнява г-жа Стаменова
Стъпка 1.
Едва няколко седмици след обучението, г-жа Стаменова се заема с представянето на голямата тема пред първокласниците. Важно е да отбележим, че ролята на учителя е да създаде навика за работа с таблото на емоциите.
“Още първия учебен ден с учениците обсъдихме емоциите и ги свързахме с конкретна ситуация от живота. Тогава всички се определихме като щастливи. Всеки нарисува в тетрадката си кръгче, което отразява щастието. С търпение и постоянство продължихме всеки учебен ден. Идвайки на училище, започваме с определяне на това как се чувства всеки от нас. Учениците рисуват на един лист кръгче с цвета на съответната емоция. Още по време на първият час, докато учениците работят сами, аз поглеждам какъв цвят са нарисували.”, споделя г-жа Стаменова
Чрез тази ежедневна практика учениците все по-добре разбират и разпознават емоциите. Класният ръководител от своя страна, има възможност да поговори индивидуално с всеки ученик, който е отбелязал уплашен, тъжен, гневен и др.
Стъпка 2.
Втората стъпка се прилага от два до три пъти седмично или в “спешен случай” при възникнала непредвидена ситуация.
“Когато има преобладаващ цвят на неприятните емоции, намирам време в края на учебните часове да прочета приказка, която се използва в арт-терапията.”, разказва г-жа Стаменова. Всяка от приказките има определена тема, която е водеща. Ролята на учителя е да грабне вниманието с прочитането на приказката и учениците сами да достигнат до извода.
“Приказотерапия” е метод за работа с деца чрез използване на приказки и истории, с цел да се развие емоционалната интелигентност, креативността и социалните умения. Чрез приказките, които разглеждат различни емоционални ситуации, децата могат да се научат да разпознават и изразяват чувствата си. Примерни теми, които включват, са страха, радостта, приятелството и разочарованието. Обсъждането на тези теми ги учи на емпатия и подкрепа.”, споделя г-жа Стаменова.
Част от приказките са с отворен край. Учениците сами избират варианта за довършват. Те не са предназначени за последователно четене. “Чета само по една приказка, когато се налага. Избраните ситуации представят често срещани конфликти, на които не винаги знаем как да отговорим. При приказките с отворен край давам възможност на желаещите ученици да я досъчинят сами. Не ги коригирам и не уточнявам кой финал е добър.”, допълва г-жа Стаменова.
Г-жа Стаменова споделя две от приказките, които използва в класната си стая, които да тествате във вашите класни стаи.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практика “Добри с приказките” се провежда за втора поредна година. Първокласниците, вече второкласници, преразказват приказките на по-малките и по-големите си братя и сестри извън учебните часове. “В моя клас учениците са 100% роми и споделят, че много рядко вкъщи ги питат как са, освен ако не са болни.”, допълва г-жа Стаменова.
Приказките предлагат на децата безопасна среда, в която да изследват и разбират своите и чуждите емоции. Чрез идентифициране с героите децата научават как да управляват гнева, да преодоляват страха, да изразяват радостта и да съпреживяват с другите.
Чрез слушането и разказването на приказки учениците се запознават с нови думи и изрази, което обогатява техния речник. Освен това, те развиват уменията си за разказване и слушане, което е от съществено значение за успешното им учене и социализация. Това умение е от изключителна значимост за билингвите.
Класният ръководител забелязва и по-голяма активност у родителите, които два пъти годишно са гости в училище и четат любимите си приказки на второкласниците. Те подкрепят идеята и сами виждат успехите на децата си.
Добрата практика е подходяща изцяло за начален етап. Чрез приказките учениците спират да се страхуват от предизвикателства и от изразяване на своята емоционалност. “Забелязах, че в моя клас все по-лесно учениците започват да работят в екип и да си помагат, когато имат обща задача или проект. Все още се учат да споделят вещите си помежду си, учат се на търпение и смирение, но след всяка прочетена приказка, виждам малка промяна у тях.”, споделя г-жа Стаменова.
Когато децата се идентифицират с герои, които преодоляват трудности и постигат успех, те изграждат чувство за увереност в собствените си сили.
