Като учители знаем колко големи са ползите за децата от ефективното общуване между нас и техните родители. Със сигурност обаче сме се сблъсквали с усещането, че избраният канал за комуникация просто не е достатъчно ефективен за конкретния случай!
В две поредни статии ще се спрем на начините, по които общуваме с родителите, ще обърнем внимание на някои от техните основни предимства и недостатъци и ще ви дадем идеи как да използвате тези канали по-продуктивно.
Изследване на Асоциация “Родители”1 изброява следните типични форми на взаимодействие между учители и родители:
- родителски срещи;
- телефонни обаждания;
- лични срещи;
- водене/взимане на децата от училище;
- интернет-базирано общуване;
Към списъка ще добавим още обикновената писмена кореспонденция и заседанията на Училищните настоятелства/Обществените съвети към училищата.
Родителски срещи
Родителските срещи са класическа форма на взаимодействие между семейство и училище. Те са уредени нормативно и се провеждат регулярно, имат групов характер и са насочени главно към организационни и административни въпроси.
Плюсове: Родителските срещи са задължителни и в масовия случай родителите ще присъстват. Това позволява на посланието ви да достигне едновременно до наистина голяма част от тях, без да е необходимо да разговаряте със всеки индивидуално.
Минуси: Учителите рядко си позволяват да говорят индивидуално за учениците пред всички родители. В още по-редки случаи родителите имат възможност да вземат решения или да дават предложения. Често участниците в тези срещи имат усещането за неясна задължителност или загубено време:
„Викат ни на родителски срещи например, два-три пъти в годината. Но как да кажа, един вид формалност.“ (родител, малко населено място)
Идеи, съвети и добри примери: Може би този съвет ще ви се стори банален, но… направете си план! Не отивайте неподготвени – обмислете какво наистина е важно да чуят родителите и преценете колко време ще отнеме това. Добре е в началото на срещата да представите на родителите дневния ред, за да знаят какво да очакват. Не превръщайте срещата в лекция – включете присъстващите и им дайте възможност да споделят своите виждания, като модерирате дискусията.
Съвсем не е задължително първата родителска среща да протича в изчитане на правилника на училището! Присъствах на родителска среща, на която класният ръководител започна с няколко активности за създаване на групова кохезия. Също добра практика са т.нар. “тематични родителски срещи”: срещи за сплотяване на общността с добавена стойност, протичащи като тренинги, обучения, или дискусии. По време на такива срещи учителите и родителите могат да обсъждат различни теми или проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата (например: “Какви промени очакват децата ни в 5. клас”, “Да кажем “СТОП” на агресията в училище”, “Здравословен начин на живот за децата ни” и т.н.).
Телефонни обаждания
Може би най-често родителите и учителите общуват помежду си по телефона.
Плюсове: бърз и директен контакт, при който двете страни могат да обменят информация, мнение и да се разберат за следващи действия от разстояние.
“Най-често по телефона си говорим. Или аз звъня, или те ме търсят… Така е най-лесно и бързо, не е на живо, но пък има личен контакт.” (родител, голямо населено място)
Минуси: когато не виждате събеседника си, не винаги можете да прецените дали той ви слуша внимателно и как възприема това, което му казвате. Родителите понякога се обаждат в неподходящ момент, звънят прекалено често или пък са неоткриваеми по телефона.
Идеи, съвети и добри примери: предварително обсъдете с родителите кога и в какви случаи да ви търсят по телефона. Някои учители определят специален часови диапазон в определени дни от седмицата, в който са на линия за подробна обратна връзка по телефона. Ако оставите за връзка личния си номер, подчертайте, че дори учителите имат работно време и че не е желателно да ви безпокоят през почивните дни. Когато вие сте активната страна в телефонното обаждане, съобразявайте се по същия начин! Обмислете добре какво е удачно да обсъдите с тях по телефона и в кои случаи е по-добре да говорите на живо.
Водене или взимане на детето от училище
Друг типичен начин за контакт са срещите при воденето или взимането на детето от училище, особено при учениците в начален етап.
Плюсове: тази форма на общуване е особено подходяща за бързо информиране и консултация. Осъществява се почти ежедневно и това дава възможност за бърза реакция, в случай, че някоя от страните забележи тревожна тенденция при детето.
Минуси: общуването да протича в много кратки интервали и времето обикновено едва стига да се разменят няколко думи. Учителят обикновено губи от поглед случващото се в класната стая или пък е разсеян по време на разговора с родителя.
Идеи, съвети и добри примери: Ако ползвате някакъв вид тракер за поведение/академичен напредък, залепете го на вратата. По този начин родителят ще може лесно да се информира, без да отнема твърде много от времето ви. Ако класът има нужда от вниманието ви, просто бъдете откровени с родителя – обяснете, че в момента нямате възможност да дадете подробна обратна връзка за детето му.
Лични срещи
Личните форми на общуване се считат за най-ефективни и са предпочитани от голяма част от учителите и родителите у нас. По неписано правило индивидуалните срещи между учители и родители обикновено са свързани с опит за разрешаване на проблемна ситуация:
“Зависи от ситуацията. Обикновено, когато ситуацията е тревожна, защото има натрупани отсъствия или има натрупани забележки, тогава те се възползват от такъв тип лични срещи.” (професионалист, голямо населено място)
Плюсове: тъй като при общуване голяма част от информацията се предава вербално, учителят има възможност много добре да проследи ответната реакция у родителя и при нужда да промени подхода си:
“Но има значение и дали контактуваме лично, очи в очи – тогава въздействието на класния е различно. Някак по добре се получава и по-истински.” (професионалист, голямо населено място)
Минуси: организацията на личните срещи е трудоемка и понякога, докато се намери удобен за двете страни ден и час, ситуацията, наложила срещата, вече не е актуална. Родителят трябва да предвиди за повече време, за да се придвижи до училището, а ако е в работно време, да съгласува закъснението/отсъствието с работодателя си, в някои случаи да уреди кой да се грижи за другите деца в семейството и т.н. За учителя пък личните срещи обикновено са свързани с оставане след края на работния ден или идване преди началото.
Идеи, съвети и добри примери: тематичният фокус върху проблемите не означава непременно, че личните срещи трябва да са винаги конфронтационни или пък задължително да се провеждат на училищна територия! Ако не можете да убедите родителите да дойдат в училище, отидете вие до дома им. Когато разговаряте, не подхождайте с обвинение – те са ваши партньори и с тях споделяте обща цел.
Добра практика са и регулярните срещи за обратна връзка и споделяне на напредъка. В някои училища учителите и родителите се срещат и просто за да отбележат заедно някой празник, например 8 март или 24 май. Такова общуване със сигурност скъсява дистанцията, създава и поддържа усещането за общност.
Прочетете още канали и ефективни начини за комуникация с родителите.
_______
Източник: 1 Йосифов, Й., Михайлов, Н., Лазаров, С., Петров, Д., “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители (Доклад в резултат на изследователско задание по договор No Д01-188/26.10.2018 между Министерството на Образованието и Науката и Асоциация Родители”, София, май 2019
