Вече сме говорили за силната връзка между четенето за удоволствие и академичния успех в училище. Добре развитата четивна грамотност не само помага на учениците да се справят с материала по всички учебни предмети, но и в значителна степен определя качеството им на живот.
Кои са естествените предпоставки в ежедневието на учениците, които събуждат у тях интерес към четенето?
За да бъдем максимално полезни на нашите ученици, имаме за задача да проучим тяхното читателското поведение, да го насърчим и развием в желаната посока. Използването на потребностите от личностен характер като мотиви за учене би следвало да бъде част от стратегията на учителя за управление на мотивацията за учене.
Подкрепа за четене в ранна детска възраст
Разбира се, идеалният вариант е четенето да навлезе в живота на децата още от съвсем ранна възраст, далеч преди постъпването им в училище. Основна роля в този процес играе семейството.
Любовта към книгите се възпитава в семейството и преди всичко от родителите, които четат на децата си и заедно с тях участват в различни други дейности:
- разглеждане на красиви илюстровани издания;
- съвместно четене на книги;
- разговори за книги;
- посещения на литературни представяния;
- посещения на книжни панаири, книжарници, библиотеки и др.
В изследването на PISA отговорите на въпроса „Колко книги имате в дома си?“ се възприемат като индикатор за подкрепата за четене, която децата получават от родителите в дома си. Странно или не, самото физическо наличие на материали за четене очевидно се явява добра предпоставка за развиване на четивната грамотност у децата.
Тъжно е, че около ¼ от всички близо половин милион ученици, участвали в изследването, имат по-малко от 10 книги в дома си. Те постигат и значително по-ниски средни резултати по четене. Под средното равнище са и учениците, посочили, че имат между 11 и 25 книги вкъщи. Едва 9% от учениците посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но точно те са с много висок среден резултат в областта на четивната грамотност.
Наред със семейството, детската градина е следващото място, което дава на децата добри основи за развиване на четивната грамотност. Това се посочва и в Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността.
Зависимостта между постиженията на децата и продължителността на посещение на предучилищна подготовка е ясно изразена на графиката по-долу, представяща резултатите от международно изследване на грамотността PIRLS 2011.
При това, както се вижда, в България предучилищната подготовка има по-голямо значение, отколкото в другите участвали в изследването държави. Ето защо е изключително важно всички деца на възраст от 4 години до постъпването им в първи клас да бъдат обхванати от предучилищна подготовка!
Вътрешна мотивация
Със сигурност има случаи на деца, отгледани от “книголюбиви” родители, посещавали редовно предучилищна подготовка, които просто не обичат да четат! Като фактор тук трябва да отбележим и вътрешната мотивация за четене.
За мотивацията е писано много и в научната литература се давани множество дефиниции. Една от най-известните теории е тази за йерархията на потребностите на Е. Маслоу. При това мотивацията за четене се нарежда в горните етажи на неговата пирамида, защото тя удовлетворява потребностите от обвързаност, себеуважение и себеутвърждаване.
Специално внимание на мотивацията за четене са отделили от Института за изследвания в образованието в доклада “Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България”. Докладът се позовава на данни, събрани от Програмата за международно оценяване на учениците – PISA, чийто акцент през 2018 г. беше поставен именно върху четивната грамотност. В изследването се включиха 6900 български ученици на възраст 15-16 години.
Както посочват авторите на доклада, без да навлизат в подробности, мотивацията за четене се предопределя от различни фактори, като сред основните от тях са:
- любопитство;
- участие;
- конкуренция;
- признание;
- оценки;
- съобразяване с изискванията.
Множество изследвания демонстрират силен позитивен принос на вътрешната мотивация за четене върху читателското поведение, количеството на четенето за удоволствие и четивната грамотност. В същото време, налаганата външна мотивация за четене оказва много по-малко или дори отрицателно влияние върху количеството на четенето и четивната грамотност (фиг. 6).
Важно е да разпознаваме и използваме факторите, които оказват най-силно влияние върху мотивацията на нашите ученици. Децата са любопитни по природа, имат нужда от усещането за близост и общност, от сигурност и позитивни емоции – все неща, които четенето може да им осигури.
И нека не забравяме, че четенето за удоволствие не трябва да се случва насила! Конкретни предложения за това как ние като учители можем да го насърчим, независимо какъв предмет преподаваме може да намерите ТУК.
Източници:
1 Минчева, Р. МОТИВАЦИЯТА ЗА ЧЕТЕНЕ – “КЛЮЧ” ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ, Педагогическо списание на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Брой 1, 2015
