Защо социално-емоционалните умения са важни?

Социално-емоционалните умения, а не математиката, са ключът към успеха на децата! Съмнявате се? Тогава нека проверим!

Всеки учител се е сблъсквал с неуправляема класна стая. Сигурна съм, че знаете за какво говоря. Класна стая, в която на последните чинове звучи музика, някой си припява, в средната редица се играе белот, на първия чин до стената някой се гримира, а пред вратата се разразява скандал. И общо взето, никой от присъстващите не е забелязал кога е влязъл учителят.

Да, това е класна стая, в която се случва всичко друго, но не и учене. Това е класна стая, от която учителят си тръгва изтощен, обезверен и неудовлетворен. Класна стая, която учениците напускат демотивирани и напълно объркани за своето бъдеще и перспективи. Класна стая, от която те излизат напълно неподготвени за реалността извън училище и често не могат да отговорят на потребностите на пазара на труда.

Всъщност всичко това може да бъде предотвратено. Как? Когато в класната стая има социално-емоционално учене.

Какво е социално-емоционално учене?

Накратко, социално-емоционалното учене е развиването на умения у учениците, които да им помогнат:

• да разбират емоциите си и да ги управлят;
• да познават себе си, силните и слабите си страни;
• да общуват пълноценно с останалите;
• да успяват да си поставят краткосрочни и дългосрочни цели;
• да проследяват напредъка към целите си.

Ако искате да разберете повече за това какво представляват социално-емоционалните умения, прочетете нашата статия “Социално-емоционално учене – какво е това?”

Социално-емоционалните умения са онези универсални умения, които ни позволяват да фукционираме в социална среда. Те са причината някои ученици да не прибягват до физическа саморазправа, когато се почувстват обидени. Помагат им да не слагат етикети на своите съученици и да не сочат с пръст тези, които са различни от тях. Да не снимат видеа как някой техен съученик бива унижен, а да потърсят помощ, когато са свидетели на подобни картини. Това са уменията, които позволяват на децата ни да държат фокуса си върху важните и приоритетни неща. Например да пропусна убиването на зомбита с приятелите си онлайн, когато имам контролно по математика; да се подготвя за кандидат-студентския си изпит, вместо да ровя из социалните мрежи.  Това са същите онези умения, които им позволяват да си поставят цели, свързани с напредъка им в училище, да чертаят път за постигането им и да осъзнават в коя точка на този път се намират.

Именно развиването на социално-емоционални умения у учениците е ключът към създаването на позитивна класна стая, в която те са фокусирани върху личностния и академичния си напредък. Да, точно онази класна стая, от която всеки учител би искал да е част.

Социалните и емоционалните умения – ключът към училищния успех? Наистина ли?

Може би сте скептични към тази пряка връзка между развиването на социални и емоционални умения в час и училищния успех. Това е добър знак, защото преди да се доверим на нещо, трябва внимателно да го проучим и изследваме. Нека видим какво казва науката по въпроса.

 Социалните и емоционалните умения в час – два възможни сценария

Дурлак и неговите научни сътрудници откриват, че социалните и емоционалните компетенции позволяват на учениците активно и ефективно да участват в ситуации, които да доведат до натрупване на нови знания. (1) Какво означава това? Представете си, че давате групов проект за извънкласна работа на своите ученици. Участието в този проект ще им позволи да научат какво е приложението на Питагоровата теорема в реалния живот. Можем да разгледаме два различни сценария за протичане на извънкласната задача.

Първи сценарий

В първия сценарий учениците не успяват да спазят крайния срок за предаване на задачата. Нямат уменията да разделят задачата на “по-малки хапки” и да ги разпределят помежду си. Не знаят как да създадат план за работа, за да могат да спазят поставения срок. Освен това, уменията им за общуване не позволяват да управляват добре конфликтите и напрежението. Скарват се и изобщо не завършват задачата. В резултат от всичко това, освен емоционалните щети, които са понесли, те не са усвоили така ценното знание за приложението на Питагоровата теорема в реалния живот. Тоест, недобре развитата емоционална интелигентност е довела до изоставане и в учебния материал.

Втори сценарий

Във втория сценарий учениците веднага разпределят индивидуални задачи помежду си. Определят си срок, до който трябва да приключат с тях и среща, на която да видят кой какво е свършил до този момент. По време на тази среща се оказва, че един от членовете на екипа е имал здравословни проблеми и не е успял да приключи със своята част от задачата. Тъй като крайният срок наближа, се създава напрежение дали екипът ще приключи навреме. Но вместо да изпаднат във взаимни обвинения или паника, нивото на емоционална интелигентност на децата позволява те да се поставят на мястото на своя съученик и да му предложат помощ. Разпределят помежду си недовършената част от работата и предават задачата си навреме. Получават отлични оценки. Не само са тренирали своите социални и емоционални умения в реална ситуация, но и са изследвали приложението на Питагоровата теорема в живота. Сега за тях това знание не е просто поредната абстракция, а нещо, което разбират, умеят и прилагат. Учителят е постигнал целите си. Това е един успешен учител.

Кой от двата сценария избирате за учениците си?

Изследователите в областта на образованието и детското развитие откриват силни доказателства, че в класните стаи, в които учителят интегрира развиването на социалните и емоционалните умения в учебния материал, учениците овладяват учебното съдържание и напредват повече. (2) Това не е учудващо. Когато учениците развиват социално-емоционалните си компетенции в клас, тяхната мотивация е повишена, по-малко вероятно е да избухнат в час и да нарушат учебния процес, както и да бъдат изключени от училище или да изостанат. (3)

Изследванията показват, че за разлика от своите връстници, учениците, които са включени в училищни програми за развитие на социални и емоционални компетенции:

• повишават успеха си;
• подобряват социално-емоционалните си умения и емоционалната си интелигентност;
• подобряват отношението си към себе си и другите;
• проявяват повече позитвни поведения в социална среда (помагат, настроени са приятелски и др.);
• се сблъскват с по-малко съпътстващи проблеми и емоционален стрес.

И не, това не се отнася само за малките или пък само за големите ученици! Описаните подобрения се наблюдават независимо от това дали децата са в начален етап, в прогимназия или в гимназиален етап; независимо дали учат в квартални училища, такива в селски райони или в големите градове и независимо от преобладаващата етническа група в самото училище.

Кой трябва да развива емоционалните и социалните умения на децата – родителите или учителите?

Често учителите са фрустрирани от това, че трябва да “вършат работата на родителите”. И наистина – родителите са първите хора, които започват да развиват социалните и емоционални комптетенции на своите деца. Но те далеч не са единствените. Нереалистично е да смятаме, че учителите не влият на развитието на тези умения у учениците.

Всъщност първата социална среда и социални норми, с които човек се сблъсква, са именно в детската градина и училище в лицето на неговите учители! Когато децата постъпят в училище, те не знаят как точно трябва да се държат с учителя си. Да му говорят ли на “Вие”? Да го помолят ли за помощ? Какво да направят, ако допуснат грешка? Да му кажат ли, ако друго дете ги тормози?

Децата не се раждат научени как да взаимодействат с учителите и съучениците си в класната стая. Не са сигурни как могат да обсъждат учебния материал с учителя си и по какъв начин да споделят затрудненията или успехите си. Не разбират как емоциите се отразяват на случващото се в класната стая. (4) Например за тях невинаги е ясно, че причината да са толкова притеснени или ядосани е, че не се справят достатъчно добре с учебния материал.

Това са напълно нормални и валидни ситуации, с които децата се сблъскват, прекрачвайки прага на класната стая. И как учителят ще подходи към тези ситуации пряко влияе на формирането на социалните и емоционални компетенции на учениците, с които работи.

Учителят е важен!

Всеки от нас може да си спомни за поне един любим учител, който го е вдъхновил, мотивирал и вероятно е оказал огромно влияние върху избора на професия. Толкова голямо влияние, колкото и самите родители, а понякога дори и повече. Освен това, в периода на училищна възраст, децата са особено подвластни на социалната среда, а техните учители са огромна част от тази социална среда. Така че може би без дори да си давате сметка за това, вие като учители влияете изключително силно върху учениците си. Всеки ден с всяка реплика или жест, с всяка задача вие всъщност оформяте техните емоционални и социални умения.

А след като социално-емоционалните умения могат да помогнат толкова много на учебния процес и на самия учител, то защо целенасочената работа върху тях да не стане част от вашата успешна и завладяваща класна стая?

Използвана литература:

1. Durlak, J. A., Weissberg, R. P., Dymnicki, A. B., Taylor, R. D., & Schellinger, K. B. (2011). The impact of enhancing students’ social and emotional learning: A meta-analysis of school-based universal interventions. Child Development, 82, 405–432.
2. Elias, M. J. (2006). The connection between academic and social-emotional learning. In M. J. Elias & H. Arnold (Eds.), The educator’s guide to emotional intelligence and academic achievement (pp. 4–14). Thousand Oaks, CA: Corwin Press.
3. Zins, J. E., Payton, J. W., Weissberg, R. P., & O’Brien, M. U. (2007). Social and emotional learning for successful school performance. In J. E. Zins, J. W. Payton, R. P. Weissberg, M. U. O’Brien, G. Matthews, M. Zeidner, & R. D. Roberts (Eds.), The science of emotional intelligence: Knowns and unknowns (pp. 376–395). New York: Oxford University Press
4. Osher, D., Sprague, J., Weissberg, R. P., Axelrod, J., Keenan, S., Kendziora, K., & Zins, J. E. (2008). A comprehensive approach to promoting social, emotional, and academic growth in contemporary schools. In A. Thomas & J. Grimes (Eds.) Best practices in school psychology, Vol. 4 (pp. 1263–1278). Bethesda, MD: National Association of School Psychologists
5. Yoder, N., 2014. Teaching The Whole Child. American Institute for Research.