За всеки учител е истинско предизвикателство да овладява емоциите и ситуациите в клас, в които един или няколко ученици спонтанно или периодично проявяват агресия. Ако това ви се случва за първи път, преживяването ще ви се стори силно стресиращо. Ще си задавате редица въпроси: “Реагирах ли адекватно?”, “Как трябваше да постъпя?”, “Мога ли да помогна на този ученик?”. В настоящата статия ще опитаме да изведем практични насоки за справяне в подобни ситуации, за да бъдете по-уверени и спокойни в класната стая.

Най-важното е ситуациите на агресия или насилие в училище да бъдат посрещнати с въвеждане на незабавни, но неагресивни последствия.

Но защо това е толкова важно и как да приложим на практика една последователна и работеща стратегия за справяне с агресивното поведение?

Проявите на агресивно поведение, с които се сблъскват ученици и учители, могат сериозно да засегнат социалните, емоционалните и когнитивните области на живота и да се превърнат в травми. Ето защо в класната стая трябва да имаме разумни и разбираеми правила и да бъдем категорични, че нарушаването им ще бъде санкционирано, независимо дали става дума за вербална или за физическа агресия.

“Участието в агресивни антисоциални прояви не е добре за децата. Това не им помага да развият подходящото поведение, а вместо това увеличава вероятността от още повече агресивни прояви, от неправилно приспособяване, от социални и академични трудности.” (Кауфман, Мостард, Тренд и Халан, 1998).

Агресивните прояви трябва да бъдат посрещнати с незабавни, неагресивни последствия. Ако предполагаме, че детето просто ще “израстне” проявите на агресия ще сбъркаме, защото тези прояви няма да намалеят и няма да изчезнат от само себе си. Игнорирането на детската агресия не само че не е в услуга на въпросното дете, но е и съществен проблем на цялото ни общество.

Как да отговорим на агресията

Да, всички знаем, че не трябва да игнорираме агресивното поведение, но какво наистина трябва да направим като учители, ако се окажем в подобна ситуация? Различните специалисти предлагат различни решения, но всички се обединяват около мнението, че възрастните не бива на свой ред да навлизат в агресивната комуникация. Добре е да отговорят с напомняне какви са последствията, позовавайки се на зададените правила на класната стая. И най-вече - да ги въведат в изпълнение. 

Подходящи за една класна стая последствия могат да бъдат забележка в електронния дневник, намаляване на наградите, ограничаване достъпа до желана дейност, както и временна забрана за игра навън в двора.

Други специфични мерки за превенция или отговор на агресивно поведение могат да бъдат:

• поставяне на разумни норми и очаквания;
• използване на невербална комуникация и напомняне
• избягване на конфронтацията;
• ранна интервенция, за да не се стига до агресивна проява;
• ограничаване на състезателния елемент в класната стая;
• предвиждане на позитивни последствия при подходящо поведение;
• ограничаване контакта с възможни жертви на агресията;
• осигуряване на непрекъснато наблюдение и насоки за ученика.

Поставяне на разумни норми и очаквания

Правилата на класната стая трябва да бъдат във вид на функционални и реалистични очаквания, съобразени с възможностите на учениците. Ако в класа преобладават деца с агресивно поведение, обмислете правилата на класната стая още по-внимателно.

Цялата училищна политика по отношение на учениците с агресивни прояви трябва да бъде структурирана и да е насочена към повече индивидуално наблюдение. Също така е важно да отбележим, че това специално отношение трябва да бъде осигурено за по-дълги периоди от време, защото агресивното поведение и проявите на насилие са изключително резистивни на промяна1.

Използване на невербална комуникация и напомняне

Различни изследвания доказват, че учениците с агресивни прояви реагират добре при невербална комуникация с учителите си. Опитайте се да въведете движения с ръце, с които да обозначите прости команди като седни, игнорирай, спри или продължи. Тези указания е по-вероятно да бъдат изпълнени, докато вербалната комуникация по-скоро ще бъде посрещната със съпротива.

Избягване на конфронтацията

За учителите е важно по възможност да не влизат в конфронтация с агресивните ученици. Най-простата тактика е просто да откажете каквото и да е участие в публично пререкание, а вместо това да предложите индивидуален разговор по-късно. Не се стремете вашата дума да бъде последна, оставете наченките на конфронтация да висят във въздуха без отговор от ваша страна.

Ранна интервенция, за да не се достигне до агресивна проява

През 1995 г. екип от учени се опитва да разбере на какво се дължи антисоциалното поведение и каква би била най-добрата стратегия за справяне с него2. Според изградения от тях модел агресивните прояви в училище ескалират на фази като резултат на неефективното взаимодействие с учителите. Учените предлагат да се предприемат интервенции в ранните фази на ескалация на поведението, преди да се стигне до разрушителните етапи на агресията.

Тази ранна интервенция може да включва пренасочване на ученика към предпочитана от него дейност за кратко време, ангажиране на ученика в решаване на проблеми и намиране на алтернативни решения, ангажирането му с релаксиращи упражнения, позволение ученика да работи в някоя тиха зона на класната стая или предоставяне на повече време за изпълнение на дадена задача.

Ограничаване на състезателния елемент

Вероятно сте се интересували от това какво влияние върху учениците оказва надпреварата помежду им за постигане на успехи и печелене на одобрение. Един от възможните негативни ефекти на подобна състезателност е именно увеличаването на вероятността за агресия и конфликти. Елементът на съревнование в класната стая може да бъде ограничен по различни начини. Най-напред обърнете внимание, че всяко дете трябва да бъде сравнявано само и единствено с предишните си постижения, вместо с постиженията на другите деца в класа. Може да използвате практики за съвместно учене, за да покажете полезните страни на работата в екип. Най-лесно ще започнете да мислите в тази посока, ако си припомните разликата между отборните игри като баскетбол, футбол и волейбол и индивидуални спортове като тениса и плуването.

Осигуряване на награда при подходящо поведение

А. Бандура изследва човешкото поведение през целия си живот и през 1973 г. открива, че хората с агресивно поведение рядко получават похвали и реагират добре на конкретни награди3. Специално при юношите, които са променили агресивното си поведение, добра награда може да бъде посещение на уроци по китара, фитнес тренировка или индивидуален спорт. 

Тъй като предпочитанията на децата са различни, може да въведете точкова система за всеки вид дейност. От предварително зададено “меню” детето може да избере предпочитаната награда и да събира “цената” й в точки, за да я заслужи. Опитайте да обсъдите своите идеи за видове награди с директора и останалите колеги - те могат да станат ваши съмишленици в изграждането на подобна система на награди на територията на цялото училище.

Ограничаване на контакта с потенциалните жертви

Когато организираме екипна работа в час, може да се случи така, че да съберем в една група по-доминантните ученици с техните потенциални "жертви" и да задействаме серия от последващи конфликти. Ако установите, че се случва именно това, по-добре е да разпределите групите по нов начин. При ситуации, когато това не е възможно, осигурете поетапно излизане или участие на учениците, така че да имат минимален контакт помежду си. Намалете до минимум моментите, в които групите ще бъдат без наблюдение и дайте ясни инструкции как се очаква да премине груповата работа, за да се избегнат сблъсъци.

Осигуряване на непрекъснато наблюдение и насоки за ученика

“Златното правило” за учителите, които работят с агресивни ученици, е никога да не ги оставят без надзор или да се обръщат с гръб към тях. Постоянното наблюдение е абсолютно задължително. Целта е да предотвратите подстрекаването или окуражаването към актове на агресия. В същото време избягвайте агресивните наказания. Не пропускайте да насочите вниманието си и към "агитката", която окуражава склонните към агресия ученици. Ако е необходимо, извикайте охраната, за да изведете агресивния ученик от класната стая. 

Може да подготвите прости инструкции за отговорника на класа, за да знае какво да направи в случай на нужда.  Например ако се стигне до сбиване в клас, използвайте предварително уговорен сигнал, който указва на отговорника да излезе тихо и да повика на помощ охраната или директора. Добре е да съгласувате заедно с останалите колеги подходяща процедура за реакция в ситуации от този тип.

Практическите съвети в тази статия може и да ви се струват плашещи или преувеличени, но наистина е по-добре предварително да обмислите рисковете и да си създадете план за работа при подобни антисоциални прояви. Това ще ви даде допълнителната увереност, от която ще имате нужда при подобни неочаквани ситуации. Ефективното справяне ще създаде спокойна среда за всички ученици и учители, една важна част от работата на всеки педагог.

Използвана литература:

Guetzloe, E. (1992). Violent, aggressive, and antisocial students: What are we going to do with them? Preventing School Failure, 36, 4- 9;

Walker, H. M., Colvin, G., & Ramsey, E. (1995). Antisocial behavior in school: Strategies and best practices. Pacific Grove, CA: Brooks/Cole

Sprick, R. S., & Howard, L. M. (1995). The teacher’s encyclopedia of         behavior management. Longmont, CO: Sopris West

Bandura, A. (1973). Aggression-a social learning analysis. Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall

Статията е адаптирана от CYC-Online