Британският философ, математик и интелектуалец Бъртранд Ръсел нарича учителите повече от всяка друга група пазители на цивилизацията . Според Ръсел учителят е този, който може да предпази човечеството от жестокост и със своите знания и безпристрастен поглед към реалността да предаде на учениците си цивилизационните знания и умения, необходими за постигане на международен мир и просперитет (Imran, 2020).
Вдъхновени от неговите мисли, в тази статия искаме да обърнем внимание на някои по-значими роли на учителя, които сякаш остават извън формалните изисквания, образователните стандарти и наредбите. Да отправим поглед към учителя като носител на ценности, пазител на ценностите и общностния интегритет и пътеводител в ценностния и цивилизационния избор на своите ученици.
Учителят – носител на ценности
Освен носител на знания и опит, учителят е носител и на ценности. Въпреки че той може да не ги преподава директно и целенасочено, те се проявяват в поведението му, в начина на говорене, в чувството за справедливост, в ежедневните постъпки. Учениците го уважават, когато откриват в него пример за подражание и проява на важни за тях качества и добродетели. Независимо от възрастовите, социалните и ценностите различия, които могат да съществуват в отношенията между учителя и учениците, учителят е този, от когото зависи да намери път към тях, да провокира любовта им към знанието, да спечели доверието им и да ги обедини около едни и същи ценности, които да отстояват заедно. В този процес е важно взаимното уважение, а то се постига, когато учителят проявява уважение към личността, мнението и чувствата на всеки от учениците си и ги учи те да проявяват уважение към себе си, към съучениците и учителите си.
Изследване, проведено в Оксфордския университет, показва, че когато учителите пре(по)дават ценности на учениците си, те стават и по-осъзнати. Отделят повече време за саморефлексия и споделяне на причините и принципите, които стоят зад техните действия, решения и оценки. Така те оказват силно въздействие върху учениците си и им помагат да осъзнаят връзката между това, което казват и онова, което правят. Учителите са по-истински, когато признават пред учениците си, че (както и всички останали хора) имат импулси, че могат да бъдат погълнати от негативна емоция (например гняв) и че това понякога води до неприемлива реплика или действие (Hawkes, 2005). Но осъзнатостта и самокритичността на учителя би трябвало да извеждат на преден план прояви на разбиране, състрадание, прошка или строгост, когато е необходимо, така че той да бъде уважаван и да бъде модел за подражание на ценностите, които са избрали да отстояват.
Важно е училищата да имат споделени ценности като част от общата визия за развитие на училищния екип. Но по начало учителите са различни и трябва да бъдат свободни при избора на ценностите, които стоят в основата на тяхното преподаване. Независимо дали тези ценности са точност и трудолюбие, творческа свобода и самостоятелност в мисленето или взаимопомощ и работа в екип, важното е те да бъдат споделени с учениците. Подрастващите трябва да знаят защо те са водещи за самия учител и защо е добре да бъдат водещи и за тях.
Като носители на ценности и инициатори на диалога за ценностите в работата, в отношенията в класа, в училище и в обществото, от учителите се очаква да бъдат честни и откровени с учениците си, да признават грешките и слабостите си, да спазват обещанията си и да избягват думата никога, ако тя би се превърнала в някога.
Учителите, които акцентират върху предаването на ценности и насърчат учениците да развиват социално-емоционалната си интелигентност, осигуряват време и пространство на учениците си да се фокусират върху мислите, чувствата и поведението си, за да могат да ги осъзнаят и контролират. Обикновено рефлексията или споделянето в кръг (на столове, или на земята в стаята или на двора) подпомага този процес. Може да започнете просто с мълчаливо седене, но също да включите насочващи въпроси, да поставите по-конкретни или по-абстрактни теми за обсъждане, свързани с ценностите. Ако организирането на пространство в кръг не е вашето нещо, може да организирате дискусии, събития и състезания, да обсъждате казуси или тематични филми, които да подпомогнат така важния и необходим диалог за това какви са и какви искаме да бъдат ценностите в нашия свят.
Учителят – пазител на ценностите и на общностния интегритет
За да бъде сплотено едно общество, то трябва да споделя едни и същи ценности, които да се променят в открит и честен разговор между поколенията (Hawkes, 2005). Затова според психолозите една от основните функции на учителя е да осигури приемственост между поколенията и да подпомогне социализацията на младите хора и тяхната ефективна реализация в съвременния свят (Пенчева, 2006: 15). Това може да се осъществи чрез включването на младежите като наследници на традицията, новатори в развитието на технологията, критици на логиката, по която функционира обществото, а също и като бунтари, които да откриват празнини и несъвършенства в досегашния житейски опит (Erikson, 1968).
От една страна, на практика ролята на учителя за опазване на ценностите и интегритета на общността се състои в инициирането на диалог за преходните и непреходните ценности в обществото, за ценното и безценното в живота вчера, днес и утре. А от друга страна – в откриването и запознаването на учениците с личности, които да бъдат реален пример за подражание. Тук е важна и подкрепата от родители, работодатели и представители на институции извън училище, които биха могли да насърчат избрания ценностен модел и да подпомогнат пълноценното включване на младите хора в обществото.
Организирането на учениците в обществено полезни дейности и запознаването им с хора, които работят в местната служба по пожарна безопасност, в горското стопанство, с местни работодатели, с лекари или с хора, които предоставят социални услуги, би помогнало за интеграцията на младите хора в различните професионални общности. Така желаното от много младежи поприще на независим и креативен фрийлансър също може да подобри самоконтрола и мотивацията за учене, когато бъде представено чрез среща на учениците с подходящи хора за пример.
По време на всяка от тези срещи е важно да се постави акцент върху общия интерес и необходимостта от споделени ценности в съответната професионална общност, а след това да се обсъдят впечатленията на учениците. Възможно е те да са видели или разбрали нещо съвсем различно от това, което ние сме искали да им покажем, затова осигуряването на време и пространство за дискусия е от съществено значение.
Учителят – пътеводител на ученическия стопаджия
Обществото ни преминава през процеси на ценностна трансформация и от учителите се очаква да познават и представят пред следващото поколение тези процеси така, че те да бъдат осъзнати и през тях да се премине възможно най-безболезнено. Още през 90-те години на XX век доклад на ЮНЕСКО посочва започналата промяна в ценностния модел на глобално ниво. В условията на глобализация тези промени протичат с различни темпове навсякъде по света:
- От локално към глобално по отношение на общуване, работа, пътуване;
- От универсално към индивидуално (персонализирано) – от образование за всички към образование за всеки;
- От традиционни към модерни методи на преподаване с и чрез новите технологии и дори изкуствен интелект;
- От конкуренция към равнопоставеност или от съперничество към сътрудничество чрез обединяване на различни знания и опит с акцент върху добрата комуникация и социални умения.
Всичко това се случва в условия на ускорено нарастване на познанието и научните достижения, което от своя страна поражда несигурност дали човешките същества ще съхранят превъзходството си спрямо технологиите при вземането на решения за бъдещото развитие на цивилизацията (UNESCO, 1996).
Учителят като пътеводител на младите хора има важната задача да ги подготви за настъпващите промени, да ги направи компетентни и уверени, да им предаде отговорността за научното и техническото развитие на света. Въпреки че в ситуацията от последните години практическият опит сякаш измества знанията, формата често заема по-важно място от съдържанието, а материалното като че ли взима превес над духовното, придържането към ценностите ни дава надежда, че ще запазим привилегията на естествения пред изкуствения интелект и ще намерим баланс в съвместното ни съществуване.
За да провокираме днешните младежи, които израстват с технологиите, трябва да насочим вниманието им към това как да ги използват за добро. Чудесен пример е историята на Боян Слат срещу пластмасовата супа в океаните, която показва на учениците как с помощта на научното познание и новите технологии могат да се разрешават екологични проблеми. Възможности за провокация и дискусия за етичните въпроси, свързани с технологиите на бъдещето, предлага статията за 10-те интересни открития на XXI век, а за да разширите познанията на учениците си по английски език, препоръчваме и статията на BBC: Бъдещите технологии: 22 идеи за промяна на нашия свят.
Приемайки думите на Ръсел, че учителите са наистина пазители на цивилизацията, за финал отправяме още две негови послания:
- Цивилизацията касае вътрешното – духовното, а не външното натрупване на материални богатства и удоволствия. Тя се изразява в постигането на вътрешен мир на ума чрез уравновесено интелектуално помирение на конструктивното знание и емоциите (Imran, 2020);
- Никой човек не може да бъде добър учител, освен ако няма чувство на топла привързаност към своите ученици и истинско желание да им предаде това, което смята за ценно (Russell, 2009);
Приемете нашите пожелания да предадете истински важните и ценни неща на своите ученици.
Ако статията ви е харесала или провокирала, не пропускайте да се запишете за участие в:
- Проучването „Ценности и училищно образование“, което е част от индивидуалния проект „Ценностни противоречия в българското общество в контекста на училищните иновации“ на автора на статията Веселина Качакова, гл. асистент към ИФС при БАН.
- Конференция „Учителят – пазител на цивилизацията“, която ще се състои на 2 ноември 2022, в Големия салон на БАН, на ул. “15 Ноември”, гр. София. Ето и поканата.
