Нормално е на прага на новата учебна година учителите да изпитват вълнение, примесено с притеснение, за това дали ще отговорят на собствените си очаквания, както и на тези на учениците, родителите и директора. Всеки учител иска да даде най-доброто от себе си.

Управлението на класната стая е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени новите учители. Със сигурност е трудно да спечелиш бързо доверието на непознати и да ангажираш вниманието им за съвместни дейности.

В следващите редове вижте кои са най-често срещаните грешки при управлението на класната стая и какво можете да направите, за да ги избегнете.

1. Нереалистични очаквания

Преди старта на учебната година ви предлагам да направите едно упражнение. Намерете тихо място, където можете да разсъждавате на спокойствие. Представете си мечтаната класна стая и децата, които ще учат в нея. Как искате да изглеждат учениците, какво искате да правят, какви рутинни занимания предвиждате? Това са някои от най-важните въпроси, на които имате нужда да си отговорите. Те ще ви помогнат да се движите в правилната посока. Важно е да помислите дори за неща, които може да ви изглеждат незначителни като подредбата на чиновете, какви информационни табели и плакати ще има по стените, удобни ли са столовете и т.н. Представете си и различни ситуации. Как искате учениците да ви съобщават, че имат нужда да отидат до тоалетна, какви действия ще предприемете при спор, ако някой е тъжен или при семеен проблем?

Ясно е, че няма как да измислите предварително решения на все още несъществуващи проблеми. Ще се налага да мислите и в движение, но винаги е добра идея да сте поразсъждавали върху това какво може да се случи и как най-адекватно да постъпите.

Също така е много важно, когато мислите какви бихте искали да са учениците ви, да имате реалистични очаквания. Не може да очаквате деца в първи клас да стоят мирно часове наред или ученици от четвърти клас да разбират сложна терминология. Също така забравете и мантрата “те това вече са го учили в еди-кой-си клас”. Когато имате по-реалистичен поглед над нещата, ще бъдете доста по-спокойни и уверени.

2. Свръхнатоварване

В стремежа си да бъдат харесвани от учениците си и отдадени на професията, някои учители започват да се натоварват с прекалено много отговорности. Типично за тези учители е, че искат да опитат всяка нова стратегия за управление на класната стая с учениците си – домашни любимци на бюрото, индивидуални диаграми със стикери за различни настроения, табло за награди и др. По този начин има опасност учителят да загуби фокуса от основните си цели, а учениците да бъдат свръхстимулирани, което отново да доведе до объркване.

Вместо това изберете една стратегия, която да опитате за определен период от време (за да видите резултат, може би ще са необходими 3-4 седмици). Ето и няколко съвета, които ще ви улеснят:

стратегията, която изберете, трябва да е на първо място разбираема за вашите ученици – те да знаят точно какво се очаква от тях, а също и от вас;
визуални ефекти – представете стратегията визуално, така че да бъде лесно за вас и учениците да си я припомняте при нужда;
лесна поддръжка – стратегията за управление на класната стая трябва също да бъде лесна за проследяване във времето, за да имате бърз поглед върху резултатите, които очаквате;
споделена отговорност – още в началото на учебната година (първия месец) поговорете с учениците си и ЗАЕДНО решете каква ще е вашата цел и какви начини можете да измислите за реализирането ѝ (да се изслушвате по-добре, да имате повече време за опознаване, да не сте стресирани, когато чакате за обяд и т.н.).

Последната точка е най-необходима, защото учениците биха се придържали с желание и старание към стратегията ви за управление на класната стая, ако в нея виждат полза, припознават я като важна стъпка от развитието си в класа и в училищната общност като цяло и се чувстват емоционално въвлечени в екипната задача.

3. Не сте достатъчно последователни

Вие се отказвате от дадена стратегия и не сте последователни в изпълнението ѝ най-вече когато ви липсва увереност, уморени сте или не виждате смисъл в нея. Накратко – когато започнете да губите почва под краката си. Може да решите, че не е необходимо да мислите и планирате предварително различни ситуации и просто да се справяте в движение, но понякога това може да ви изиграе лоша шега.

Разбира се, изключително важно е да притежавате умения за адаптивност при работата с деца (а и по принцип), но често липсата на ясни очаквания към учениците се възприема от тях като липса на граници. Изведнъж по средата на учебната година може да се окажете с куп проблеми като надвикване и прекъсване, докато дискутирате дадена тема или пък да се стигне до физическа разправа, защото не сте забелязали заядливия тон или честите спорове между някои ученици.

Всеки човек, а най-вече подрастващият, има нужда от граници на поведението. Смисълът на границите не е само да ограничава определено поведение, но и да насърчава противоположното и така да вдъхва у децата сигурност и спокойствие. Може да ви е трудно да поставите граници, ако непрекъснато се притеснявате как ви приемат учениците, дали ви харесват и т.н. Тогава ще имате нужда да поработите върху самооценката си и да разберете, че понякога няма да бъдете харесвани в момента, но в бъдеще децата ще има за какво да ви благодарят. И не бързайте! Някои промени се случват по-бързо от други. Дайте си време.

4. Липсва ви адаптивност

Друга често срещана грешка е липсата на гъвкавост. Това означава да изберете една стратегия за управление на класната стая и да си мислите, че тя ще дава добри резултати и ще е подходяща за учениците през цялата година. На мен лично ми се е случвало целия първи срок да опитвам различни начини за подобряване на комуникацията между учениците или да търся възможности за развиване на емпатия.

Ще трябва да бъдете наблюдателни и отворени към нуждите на децата не само докато ги опознаете, а през цялото време. Това е така, защото децата непрекъснато търпят промяна в развитието си. Променят се техните възприятия, мечти, предпочитания. Затова е хубаво да бъдете адаптивни към средата, в която се намирате, за да може винаги да бъдете опора за учениците си и да виждате проблемите още в зародиш. Всъщност това може да бъде много лесен процес, тъй като ако се водите от нуждите на учениците си, ще постъпвате почти винаги по-най-правилния за тях начин.

5. Подценявате децата

Не забравяйте, че понякога вие ще сте в ролята на ученици, а децата ще бъдат вашите учители. Доста често ще ви предизвикват с въпроси, чиито отговори все още не знаете. Или ще ви изненадат с решение на проблем, за което не сте се сетили сами. Децата интуитивно усещат какво мислите за тях, за себе си, за училището. Бъдете максимално честни с тях, когато ситуацията позволява.

Обяснявайте на децата различни случки, реакции на хората около вас, процеси в природата, обяснявайте им всичко. Не си мислете, че те няма да разберат. Естествено, може да се постараете и да поднесете информацията по достъпен за тях начин, но те винаги ще разберат какво имате предвид, понякога дори само по погледа ви. Не се страхувайте да признаете грешките си, да споделите, че се чувствате също толкова притеснени, колкото тях, а понякога дори повече. Така няма да чувствате напрежение от това, че криете нещо и ще научите учениците си също да не страхуват или срамуват да споделят, когато нещо ги тревожи.

Надявам се да помислите и за още начини, по които можете да избегнете тези грешки. Най-важното все пак е да влезете в класната стая с добронамереност и отворено съзнание. Да уважавате личността на всяко едно дете и да не правите сравнения между учениците. Дръжте се към децата така, както бихте искали другите хора да се държат към вашето дете. Или както сте искали да се държат към вас, когато самите вие сте били дете.

Още по темата:

Стратегия за управление на класната стая

Наблюдават показатели за управление на класната стая

Как да създадем норми на класната стая съвместно с учениците

Как да изградим подкрепяща учебна среда

Погледнете и безплатния курс за Култура на класната стая.