Доверието и подкрепата в учителската стая – невидимият двигател на успешното училище

Понеделник, 7:40, учителската стая. Млада учителка по математика е опитала групова работа в 6. клас и часът се е разпаднал. Иска да попита колегите какво е сбъркала, но не пита: на масата до нея се обсъжда предстоящата проверка, а последният, който си призна, че нещо не му се получава, още слуша шеги по свой адрес. В сряда тя ще се върне към диктовката и самостоятелната работа. Никой няма да разбере защо.

Говорим ли за съвременно образование, все по-често в центъра на разговора стоят промяната в нагласите и навиците на учениците, неизбежната дигитализация, интердисциплинарност и компетентностен модел като фундамент на преподаването, непрестанни иновации и нуждата от смислена квалификация за учителите. На заден план обаче понякога остава въпросът: при какви условия тези промени са възможни? Училището е сложна социална система, много повече от административна структура или сбор от самостоятелно действащи класни стаи, и нито една педагогическа реформа или нова методика не може да даде устойчив резултат, ако са внедрени в среда, белязана от тревожност, изолация или формализъм.

В основата на всяко истински подкрепящо и развиващо се училище стои позитивната училищна култура, а нейният гръбнак е психологическата безопасност, тоест доверието и подкрепата. За директорите и останалите училищни лидери тя е един от най-силните лостове за по-добро преподаване. Изследванията на училищното лидерство показват, че директорите влияят на ученето на учениците до голяма степен чрез климата и сътрудничеството, които изграждат в екипа (Bossert et al., 1982; Grissom, Egalite & Lindsay, 2021).

В среда на висок стрес и административен натиск психологическата безопасност е условие за всяко учене и развитие - и на учениците, и на възрастните. Когато един учител се страхува от грешки или от критична оценка, той трудно може да бъде подкрепящ в класната си стая, а още по-малко да бъде творец или новатор. В класическата пирамида на потребностите на Е. Маслоу (Maslow, 1943) нуждата от сигурност и безопасност е фундаментална.

Докато тази базова потребност не е задоволена поне отчасти, на човек му е много по-трудно да стигне до по-високите нива – признание, творчество, себеактуализация. Самият Маслоу пише, че йерархията не е строга и нивата се припокриват. Пренесено в училищния контекст, това показва, че учител, който не се чувства емоционално и професионално защитен, канализира енергията си в „самосъхранение“ и формално изпълнение на задълженията, а не в иновативно преподаване и стремеж към развитие.

Съгласно теорията на Маслоу след потребността от безопасност идва потребността от принадлежност. Усещането за безопасност и принадлежност сред учителите и качеството на взаимоотношенията в учителската стая са тясно свързани с атмосферата в класната стая. Изследванията свързват благополучието на учителите с благополучието на учениците. Когато екипът работи в доверие, се създават условия за устойчиво прилагане на компетентностния модел и развитие на уменията на 21. век.

Какво представлява психологическата безопасност в училищен контекст?

Според проф. Ейми Едмъндсън, която изследва психологическата безопасност в работните екипи от края на 90-те години (Edmondson, 1999), психологическата безопасност в дадена организация е споделеното вярване на членовете на екипа, че никой няма да бъде наказан, унижен или игнориран, ако изрази идея, зададе въпрос, сподели притеснение или признае грешка. В училищна среда тази безопасност се разгръща на две неделими нива:

Безопасност за учениците (учебен микроклимат): Учители, които работят в подкрепяща среда, естествено пренасят този модел в класната стая. Учениците се чувстват уверени да задават въпроси, да сгрешат на дъската, да изразят мнение и да поемат отговорност за собственото си учене.
Безопасност за учителите (професионален микроклимат): Когато учителите се чувстват зачетени, чути и подкрепени от своите лидери и колеги, нивото на професионален стрес намалява, а готовността за експериментиране и сътрудничество нараства.

Тази статия разглежда предимно втория аспект, който обаче е необходимо условие за съществуването на първия. Ето какво най-общо означава да има безопасност в учителския колектив:

Учителят да не се страхува да признае пред колегите си или пред ръководството, че даден подход в класа не работи и той/тя има нужда от помощ.
Учителят да може да предложи иновативна идея, без да бъде посрещнат с ирония или отхвърляне.
Откритият разговор за грешките да се възприема като източник на учене, без страх от наказание или по-ниска атестация.

За да разберете къде се намира Вашият колектив и какво пречи на доверието, можете да използвате този Въпросник за самооценка на нивото на психологическа безопасност в колектива.

Психологическата безопасност се измерва и с изследователски въпросници, например Psychological Safety Inventory (вж. „Feeling Safe at Work“ в „Други ресурси“).

С какво да започнем? 4 практически насоки за училищни лидери

Психологическата безопасност се изгражда всеки ден, с малки действия, които подхранват доверието (вж. „Как се изгражда култура на доверие в учителския екип“ в „Други ресурси“). Заповед или административно решение тук не помагат. Ето четири действия, които всеки лидер - формален или не - може да предприеме още днес:

Демонстрирайте уязвимост: Не се страхувайте да кажете пред екипа си: „Не съм сигурен кой е най-добрият подход в тази ситуация, нека го обмислим заедно“ или „Направих грешка при организацията на събитието, ето какво научих от нея“.
Превърнете въпросите в основен начин на работа: Заменете готовите инструкции с отворени въпроси: „Какви ресурси са ти нужни, за да се справиш?“, „Как мога да те подкрепя в тази задача?“.
Нормализирайте обратната връзка във всички посоки: Създайте поне два начина колегите да Ви казват какво мислят за решенията Ви. Например кратка анонимна онлайн форма след всеки педагогически съвет с два въпроса („Кое решение подкрепяте?“ и „Какво бихте направили различно?“) и последните 5 минути от оперативката, в които питате: „Какво да променя в начина, по който взехме това решение?“. На следващата среща кажете какво сте чули и какво променяте. Ако хората не виждат резултат, спират да попълват формата.
Защитете времето за сътрудничество: Осигурете регулярно време в графика на срещите, съвещанията и педагогическия съвет, в което учителите заедно да обсъждат преподаването и ученето. Например 20 минути от всяко месечно съвещание, в които няма нито една административна или организационна точка.

Изграждането на подобна култура е обща отговорност и изисква постоянство и осъзнатост относно собственото Ви поведение. За да проследявате доколко прилагате тези принципи в ежедневната си практика и кои могат да са следващите Ви стъпки, съставихме този Чеклист.

Три казуса от училищния живот

Ето три хипотетични казуса от училищния живот, в които тези принципи оживяват на практика. Във всеки от тях промяната в микроклимата помага на екипа да реши конкретен проблем.

Казус А: Изграждане на реално работеща професионална учеща общност (ПУО)

Предизвикателство: Ниска мотивация у учениците от прогимназиален етап по предметите от STEM спектъра.
Промяна в културата: Сформира се междупредметен екип от учители, който се среща ежемесечно в безопасна среда, за да анализира ученето чрез разглеждане на ученически работи, да подобрява заданията и критериите за оценяване, както и да планира интегрирани уроци.
Ефект: Повишава се качеството на учебните преживявания на учениците и се подобряват начините за оценяване на знанията и уменията, а за учителите - подобрено чувство на екипна принадлежност и споделена отговорност.

Казус Б: „Трибуна на споделения опит“ на Педагогически съвет

Предизвикателство: Педагогическите съвети са монотонни, главно с административен дневен ред, а новите или по-неопитни учители рядко вземат думата.
Промяна в културата: В началото на всеки съвет се отделят 15 минути за рубрика „Учители учат учители“. Всеки член на екипа (независимо от стажа и опита си) има възможност да сподели метод, който е изпробвал, включително такъв, който не е довел до желания резултат, но е донесъл ценни изводи. (Допълнителна идея: в следващите 3–4 минути колегите могат да предложат как методът да се развие.)
Ефект: Демитологизира се идеята за „безгрешния учител“. Изгражда се взаимно уважение между опитните и новоназначените педагогически специалисти.

Казус В: От “Проверка и контрол“ към „Подкрепа за развитието“

Предизвикателство: Учителите изпитват силен стрес от посещенията на ръководството в час, като ги възприемат като проверка за откриване на грешки. Резултатът е „показни“ часове, които не отразяват реалната ежедневна практика.
Промяна в културата: Ръководният екип се договаря с учителя предварително какво ще наблюдава (напр. „как учениците работят в екип“) и заменя констативния протокол с разговор за рефлексия. В него директорът/заместник-директорът първо пита учителя: „Какво според теб се получи най-добре и какво би променил следващия път?“.
Ефект: Намалява тревожността, учителите сами започват да канят ръководството и колегите си в часове, в които срещат затруднения, за да потърсят съвместно решение.

Тези казуси показват, че когато в училище има изградени ясни структури за сътрудничество и подкрепа, напрежението отстъпва място на професионалното израстване. Позитивната училищна култура е фундамент, върху който да изграждаме екип от здрави, мотивирани и развиващи се учители, които на свой ред да възпитават автономни, мислещи и уверени ученици. Времето, което вложите в доверието между колегите, стига и до учениците: през учители, които влизат в час по-спокойни и по-смели да опитват.

Три области, в които безопасността променя преподаването

Психологическата безопасност е част от позитивната училищна култура и влияе на преподаването поне в три области:

Подобна промяна в културата изисква последователна работа, визия и споделено училищно лидерство. Точно това е в основата на програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Чрез своя двугодишен лидерски курс програмата помага на екипите (директори и ключови учители) да въведат на практика точно такива подходи и структури – ефективно педагогическо лидерство, целенасочено наблюдение на часове, последвано от разговори за професионално развитие (рефлексии) и изграждане на култура на доверие и сътрудничество. Това подкрепя постигането на високи цели свързани с такова преподаване, което поставя ученика в центъра, ангажира го в учебния процес и развива богата гама от умения.

В този смисъл психологическата безопасност като ключов аспект от позитивната култура е мощен двигател по пътя към по-качествено преподаване. Тя засяга най-малко три ключови аспекта:

Как помага програма „Училища за пример“

Подобна промяна в културата изисква последователна работа, визия и споделено училищно лидерство. Точно това е в основата на програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Чрез своя двугодишен лидерски курс програмата помага на екипите (директори и водещи учители) да въведат на практика точно такива подходи и структури – ефективно педагогическо лидерство, целенасочено наблюдение на часове, последвано от разговори за професионално развитие (рефлексии) и изграждане на култура на доверие и сътрудничество. Това подкрепя постигането на високи цели, свързани с такова преподаване, което поставя ученика в центъра, ангажира го в учебния процес и развива богата гама от умения.

За да превърне педагогическото лидерство от сложна теоретична концепция в естествена част от натовареното ежедневие на училищните лидери, програма “Училища за пример” осигурява множество инструменти и ресурси, част от които са и т.нар. микропрактики. Стъпвайки на международни изследвания и опит от 172 български училища, микропрактиките спестяват време и помагат да се изгради култура на споделено учене чрез плавна промяна в културата – директно по време на ежедневната работа и регулярните оперативни дейности.

Ресурс 3: Микропрактики от Пътеводителя

Малки действия за всеки учител

Училищната култура се възпроизвежда ежедневно във всеки разговор край кафемашината, във всяка реакция след проведен час, във всяко стискане на ръце или споделена грижа в учителската стая. Ако никой не я подхранва съзнателно, тя пак се оформя, но тогава я оформят инерцията, формализмът, тревожността и професионалната изолация. Те лесно заличават постигнатото. Затова и най-малките действия на всеки член на екипа имат значение. Всеки възрастен в училище може още днес да приложи някое от тези малки действия:

Искрен въпрос вместо формален поздрав: Започнете деня с колега, като попитате не просто „Как си?“, а „Как си днес в действителност? Имаш ли нужда от подкрепа с онова предизвикателство в 7. клас?“.
Превръщане на уязвимостта и несъвършенството в източник на учене и опит: Не се страхувайте да споделите в учителската стая: „Днес изпробвах една нова активност, но не се получи според плана. Вие как справяте в подобна ситуация?“. Това дава „разрешение“ и на останалите да бъдат откровени.
Зачитане и благодарност: Отбележете публично усилията на колега: „Благодаря ти, че ми сподели този ресурс – свърши страхотна работа в моя час!“ или „Възхищавам се на търпението, с което реагира в онази ситуация.“.
Пренасочване на фокуса към „малките стъпки и малките победи“: В началото на междучасието заменете оплакването от напрежението със споделяне на поне едно позитивно нещо, което се е случило в часа Ви.

Ако трябва да изберете само едно нещо за следващия месец, нека е това: на най-близкия педагогически съвет отделете първите 15 минути, както в казус Б, за урок, който не се е получил, и за това какво е научил учителят от него. Започнете Вие, със собствен пример.

Източници: