Учениците са наясно с крайните срокове на задачите, които сте им възложили, но въпреки това не успяват да ги приключат навреме? Или пък знаят какви отговорности имат, но приоритизират по-маловажни неща и губят целите си от поглед? Понякога проблемът не е в управлението на времето, а в навика за отлагане на действията, който пречи на продуктивността и понижава увереността на учениците.
Навикът за отлагане се формира до голяма степен от емоциите. Погрешното регулиране на емоциите създава усещането, че ако отлагате изпълнението на задача, която предизвиква стрес у вас, ще се почувствате по-добре. Това явление има и биологична обосновка. Когато човек се чувства стресиран относно дадена задача, мозъчният център, който регулира емоциите и възприема заплахите – амигдалата – реагира, като изпраща сигнал на тялото да избягва ситуацията, която причинява безпокойство. По този начин отлагането осигурява укрепваща, положителна верига: стресираща задача – възприемана заплаха – избягване на стресиращата задача – усещане за спокойствие. Разбира се, спокойствието е краткотрайно, тъй като задачата за изпълнение все още съществува.
Предлагаме ви 6 начина, чрез които да помогнете на учениците да спрат да отлагат трудните или скучни задачи и да действат с ентузиазъм.
1. Без съдене и предубеждения
Ако виждате, че в класа ви има ученици, които непрекъснато отлагат изпълнението на задачите си и бягат от отговорност, не бързайте да си създавате мнение, че са мързеливи или незаинтересовани.
В повечето случаи учениците се интересуват от това, което имат да правят, и са искрено загрижени дали ще успеят. Много от тях се притесняват да поискат разяснение по дадена задача или да помолят за помощ, когато изпитват затруднения. Бъдете толерантни! Питайте често дали някой има въпроси по задачите и бъдете готови да отговорите, дори ако крайният срок е отминал, когато ученикът се е осмелил да ви потърси.
2. Голяма цел – малки стъпки
По-неуверените ученици възприемат всяка задача като сложна или трудна и отлагат изпълнението ѝ, защото не знаят как ще се справят с нея. Може да им помогнете, като разделите голямата задача на малки подзадачи. Нека учениците да запишат на лист голямата цел, която имат за изпълнение (за да не губят посоката си на действие), и под нея да запишат малките стъпки, които ги приближават до нея.
Например ако на учениците им предстои тест по история и трябва припомнят 20 урока, нека да определят с колко дни разполагат до теста и да преценят по колко урока могат да преговарят на ден. Ако на учениците им предстои да кандидатстват в гимназия, нека запишат 2 или 3 учебни предмета, към които проявяват силен интерес, да изброят няколко професии, свързани с въпросните дисциплини, а след това да запишат гимназиите, които предлагат интензивно обучение по въпросните предмети.
Целта е учениците да се фокусират върху малките стъпки и да действат, но и да мислят в перспектива и да не губят поглед от “голямата картина”.
3. Таймер и граници за почивка
Често отлагането се случва не поради неувереност или липса на възможности за справяне със задачите, а заради разсейване. Ученикът може да започне да учи, но да получи известие в социалните мрежи, да го погледне и да остане там още 30 минути. Или пък да се сети, че не е ял нищо за обяд, да остави задачата си, за да хапне набързо, но това да премине в разговор с близък и така да изгуби още час, след което вече да няма мотивация да продължи работата по изпълнение на задачата.
Предложете на учениците да си задават определено време за почивка, след което веднага да се връщат към задачата си. Може да използват алармата на телефона и да си подготвят забавен текст – “Хайде, бързо на работа!” или “Хей, аз съм учебникът по математика! Ще решаваш ли задачи или да отида да си полегна в шкафа?” Когато учениците видят веселите послания, със сигурност ще възприемат и задачата като за по-лека и приятна за изпълнение.
4. Награда за добре свършената работа
Когато хората правят нещо, което ги кара да се чувстват добре, мозъкът им отделя хормона допамин, който ги мотивира да повтарят действието.
Затова измислете награда за учениците си за всяка добре изпълнена задача. Това ще ги вдъхнови да продължат да работят усилено по целите си. Ако обичат да прекарват време навън в игри и забавления, предложете им след изпълнение на задачата да си направите пикник или да посетите известна забележителност в околността. Ако харесват електронни игри, поканете геймър, който е запознат с играта, която обичат, за да им даде трикове и съвети за по-добри резултати.
Наградите задължително трябва се определят от интересите на децата! Ако се затруднявате да разберете какво ги вълнува най-много, не се притеснявайте да ги попитате. При множество различни мнения и интереси в класа направете гласуване. Наградата ще е още по-впечатляваща, ако учениците сами са я избрали.
5. Сова или чучулига
Всеки има моменти от деня, в които му е по-лесно да се концентрира и е по-продуктивен при изпълнение на задачите си. Определете общото настроение на класа като проследите кога повечето ученици се справят по-добре с трудни задачи – сутрин, след като са обядвали, или следобед.
Някои родители споделят, че децата им учат само вечер, защото през деня ги оставят да играят. Моята практика показва, че същите тези деца на следващия ден в училище са видимо уморени, недоспали, тревожни или напрегнати. Има хора, които наистина са с най-висока енергия вечер и тогава работят най-ефективно, но все пак за подрастващите сънят е от съществено значение и не се препоръчва да изпълняват задачите си късно вечер.
По възможност предложете по-трудните стъпки от задачата, която имате за изпълнение, в тази част от деня, когато учениците са с най-голям тонус. Ако все пак доловите разконцентрирани погледи, прозявки, скука и други признаци за отегчение – въведете енерджайзер – кратък танц или бързо физическо раздвижване – за да “събудите” децата и да вдигнете нивото им на енергия.
6. Гъвкавост при непредвидени обстоятелства
Не забравяйте да проявявате съчувствие и подкрепа както към себе си, така и към учениците. Нека крайният срок за изпълнение не е на всяка цена. Всичко се случва!
Може да се разболеете и да не успеете да напътствате учениците в процеса на работа. Някой ученик може да отсъства при други непредвидени обстоятелства и това да забави изпълнението на задачата.
Проявете разбиране и ако крайният срок не търпи отлагане, помолете колега да ви помогне или преструктурирайте плана за изпълнение на задачата.
Може да си дадете като краен срок малко повече време от необходимото, а ако приключите по-рано, да се възнаградите за положените усилия и добрия ритъм на работа.
Понякога въпреки добрите ни намерения може да не постигнем положителен резултат. Най-добрият начин да въздействате на учениците е чрез личния пример, който давате. Старайте се самите вие да сте последователни в действията си и да вършите нещата в срок и с ентусиазъм.
Отделете време да говорите с учениците си и да ги попитате какви са причините за нежеланието им да изпълняват задачи. Споделете лични истории за задачи, от които сте се чувствали натоварени или които са ви били скучни, и обяснете, че често навикът да изпълнявате досадните задължение навреме ви е носил удовлетвореност по-късно.
Можете да представите и какви са били краткосрочните и дългосрочните ползи от решението ви да не отлагате действията си. Например: “След като реших още в събота сутринта да проверя тестовете, които направихте в петък, съботният ми следобед се освободи за разходка с приятелка, а в неделя имах време да почета книга или да гледам любимия си сериал. И изобщо не мислех за тестовете, защото вече си бях свършила работата.” или “В университета имах ужасно трудни моменти – понякога бях болна и нямах сили за нищо, друг път материала, който изучавахме, ми беше скучен или съседите вдигаха много шум и трудно успявах да се фокусирам върху задачата си. Но всеки ден си напомнях, че всяка малка стъпка от този път ме доближава до това да работя нещо, което обичам и да срещам деца като вас.”
Не си измисляйте истории, а наистина разкажете за случаите, в които сте губили мотивация и сте отлагали действията си (всички сме имали такива моменти). Често припомняйте на децата, че всяко нещо, което правят в живота си, изисква от тях да положат старание и да бъдат всеотдайни. Този е начинът да сбъдват мечтите си!
Източник: Jennifer Sullivan, Addressing the emotional roots of procrastination, edutopia.org
