Академичната саморегулация обхваща целенасочени действия от страна на учениците за регулиране на емоциите, познанието и поведението. В това отношение самодисциплината играе ключова роля, доколкото помага на учениците да се придържат към определен режим на учене или начин на действие за постигане на образователните цели.
По същество тя се изразява във вътрешен локус на контрол, водещ до прояви на постоянство, концентрация, контрол на емоциите, самомотивация, ангажираност, съзнателни усилия и упорита работа за изпълнението на учебните задачи, независимо от възприеманата трудност, важност, интерес и предпочитания. Уменията за самодисциплина са особено важни за процесите на саморегулация, свързани с целеполагането, формулирането и изпълнението на планове за учене, регулирането на усилията и самооценката на ефективността на действията.
Самодисциплината има съществено значение за ефективното управление на когнитивните процеси и за контрола на емоциите, мотивацията, поведението и средата за учене. Учениците с високо ниво на самодисциплина са способни да поемат отговорност за собственото си учене и проявяват устойчивост и упоритост при преследването на целите си. Те са склонни да използват вече усвоени умения при придобиването на нови, да участват активно в работата в класната стая, демонстрират по-голяма гъвкавост и внимание, както и по-добро представяне и по-високи резултати. Обратно, учениците с ниска самодисциплина са склонни да се разсейват, не балансират добре усилията си, лесно се отказват, когато се сблъскат със затруднения и са склонни бързо да се разочароват, когато не постигат бързи и видими резултати.
Как да интегрираме в часовете?
1. Създайте образователна среда, която подпомага самодисциплината.
Например предоставянето на възможности за провеждане на открит и ясен разговор за предизвикателствата и предимствата на вътрешния локус на контрол помага на учениците да осъзнаят нуждите си и да моделират поведението си. В същото време класни стаи, които намаляват вероятността от негативен афекти (напр. стрес, неудовлетвореност) и да увеличават вероятността от положителен афект (например удовлетворение, гордост), увеличават вероятността учениците да полагат усилия за контролиране на своето поведение, емоции и когнитивни процеси.
2. Задавайте ясни и последователни очаквания за поведението на учениците в класната стая.
3. Насърчавайте учениците да наблюдават системно поведението си в класната стая.
Например можете да въведете проста система за наблюдение и водене на записки на собственото им поведение по време на Вашите часове. Изследванията показват, че процедурите, предназначени да стимулират ученика да следи собственото си поведение, често водят до подобряване на тяхната самодисциплина и до по-чести прояви на желаното поведение. Друг често препоръчван метод за стимулиране на вътрешния локус на контрол е да накарате учениците да направят списък с всички възможни начини на действие при изпълнението на определена задача, да ги приложат и след това да ги оценят. В този процес учениците често имат възможност да осъзнаят какво могат да контролират и какво не могат.
4. Давайте позитивна обратна връзка за проявите на самодисциплина.
Посочвайте примерите за добро поведение, които искате да виждате по-често. Поощрявайте проявите на самодисциплина от страна на учениците
Как изглежда един час посветен на умението?
Цел на часа: Учениците да разберат значението на самодисциплината и да научат конкретни стратегии за нейното прилагане.
Въведение (5 минути)
- Обяснение на самодисциплината: Обяснете какво означава самодисциплина и защо е важна за успеха в училище и извън него.
- Кратка дискусия: Попитайте учениците дали са се сблъсквали с моменти, когато е трябвало да покажат самодисциплина (например, да учат за тест вместо да играят видеоигри).
Основна част (30 минути)
- Създаване на образователна среда за самодисциплина (10 минути)
-
- Пример: Разкажете история за ученик, който поставя цели и работи упорито, за да ги постигне.
- Упражнение: Накарайте учениците да създадат списък с лични учебни цели за следващия месец и да обмислят как ще постигнат тези цели.
- Ясни очаквания и наблюдение на поведението (10 минути)
- Пример: Обяснете как учителите могат да задават ясни очаквания за поведението и как учениците могат да следят дали ги спазват.
- Упражнение: Раздайте дневници или листове, на които учениците да записват своите действия и мисли за една учебна седмица. Нека отбелязват моменти на добра и слаба самодисциплина.
- Даване на позитивна обратна връзка (10 минути)
- Пример: Споделете история за ученик, който получава похвала за усилията си и как това го мотивира допълнително.
- Упражнение: Организирайте ролеви игри, в които учениците дават позитивна обратна връзка един на друг за постигнатите успехи. Нека споделят примери, когато са проявили самодисциплина и да поощряват един друг.
Заключение (5 минути)
- Обобщение: Обобщете ключовите точки от урока и подчертайте важността на самодисциплината.
- Домашна работа: Помолете учениците да попълнят дневника си за самодисциплина за следващата седмица и да донесат записите на следващия час.
Допълнителни съвети за учителите:
- Поддържайте ангажираността: Използвайте интерактивни методи и примери, за да задържите вниманието на учениците.
- Наблюдавайте и адаптирайте: Внимателно следете реакциите на учениците и адаптирайте подхода си, ако е необходимо.
- Положителна подкрепа: Постоянно поощрявайте и подкрепяйте усилията на учениците за самодисциплина, за да изградите тяхната увереност и мотивация.
За какво да внимаваме:
Ангажираност и интерес: Уверете се, че всички ученици са ангажирани и заинтересовани. Използвайте разнообразни методи като истории, ролеви игри и дискусии, за да задържите вниманието им и да направите урока интерактивен.
Ясни инструкции и подкрепа: Предоставяйте ясни и последователни инструкции. Бъдете готови да помогнете на учениците, които имат затруднения, и давайте положителна обратна връзка, за да подкрепите усилията им.
Проследяване на напредъка: Редовно проверявайте и анализирайте дневниците за самодисциплина, които учениците водят. Обсъждайте резултатите с тях, за да им помогнете да осъзнаят напредъка си и областите за подобрение.
Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.
