В контекста на саморегулираното учене автономността се разбира като самоуправление на ученика, породено от неговото усещане за ценност,воля и избор по отношение действията и поведението. Автономните ученици имат висока вътрешна мотивация за учене и възприемат поведението си като съответстващо на техните ценности, интереси, воля, желание и избор. Автономността обаче следва да се разграничава добре от независимостта. В определени ситуации учениците могат да бъдат автономно зависими, т.е. да се обръщат към друг (съученик, учител, родител) и доброволно да разчитат на него, когато се нуждаят от помощ за изпълнението на учебната задача.
Учениците с високо ниво на автономност обикновено проявяват по-голяма креативност при изпълнението на учебните задачи и по-висока ангажираност с ученето; отличават се с повече енергия и влагат повече усилия в училище. Тези ученици са по-склонни да обмислят своите ценности, чувства и потребности и да действат в съответствие с тях. Те са по-устойчиви на стрес и имат по-добри взаимоотношения със своите съученици и учители. От друга страна, учениците с по- ниско ниво на автономност са по-склонни да регулират усилията си в зависимост от външни влияния (например късмет, социален натиск, очаквания на родители и учители) и като цяло изпитват по-малко усещане за избор, интерес, удоволствие и полза от ученето.
Как да интегрираме в часовете?
1. Задавайте ясни и последователни очаквания към учениците.
Това създава среда, която насърчава тяхната автономност. Например предоставяйте ясна обосновка на задачите, изслушвайте и вземайте предвид гледната точка на учениците, предлагайте възможности за избор и т.н.
2. Предоставяйте на учениците възможности да направят смислен за тях избор.
Имайте предвид, че ключът към легитимното усещане за автономност не е просто наличието на възможности за избор, а възможностите за избор, които осмислят интересите, ценностите и предпочитанията на ученика.
3. Дискутирайте гледната точка на учениците: какво означава това, защо е важно, искам ли да го науча?
От една страна, така ще насърчите усещането за автономност на учениците. От друга страна, ще можете активно да следите потребностите, желанията, целите, приоритетите, предпочитанията и емоционалността на учениците и да предвидите потенциалните предизвикателства и затруднения, с които учениците могат да се сблъскат при автономното изпълнение на учебните задачи.
4. Ангажирайте учениците в съвместно формулиране на учебни цели и съвместно изготвяне на план за работа, насочен към постигане на тези цели.
Например, може да възложите проект, при който съвместно с учениците дефинирате целите, определяте съставните задачи, планирате график и междинни срокове за изпълнение и т.н., като делегирате значителни отговорности за планиране и контрол върху изпълнението на самите ученици.
Как изглежда един час посветен на умението?
Цел на урока: Учениците да разберат какво означава да бъдат автономни, защо това е важно и как могат да развиват своята автономност.
Въведение (5 минути)
- Приветствие и цел на урока: Обяснете на учениците, че днес ще говорите за това как могат да бъдат по-независими и самостоятелни в ученето.
- Кратка история: Разкажете история за ученик, който е поел отговорността за собственото си учене и е постигнал голям успех благодарение на своята автономност.
Обяснение на концепцията (10 минути)
- Какво е автономност: Обяснете с прости думи, че автономността означава ученикът сам да управлява своето учене, като взема решения и поема отговорност за тях.
- Защо е важно: Дайте примери като:
- Повече мотивация за учене, защото правят неща, които са важни за тях.
- По-добра способност да се справят със стреса и трудностите.
- По-добри отношения със съученици и учители.
Примери и техники за развиване на автономност (15 минути)
- Ясни очаквания и цели:
- Пример: Учителят задава ясни задачи и обяснява защо те са важни.
- Ученикът разбира как задачата ще му помогне и какво точно се очаква от него.
- Избор и участие:
- Пример: Дайте възможност на учениците да избират между различни проекти или теми за работа.
- Учениците сами избират какъв проект да направят, съобразно своите интереси.
- Дискусия и обратна връзка:
- Пример: Разговаряйте с учениците за техните предпочитания и чувства към дадена задача.
- Учениците споделят какво им харесва и какво не, и учителят взема предвид тяхната гледна точка.
- Съвместно формулиране на цели:
- Пример: При проекти, нека учениците сами да определят целите и планират как да ги постигнат.
- Учениците съставят план за работа и определят междинни срокове, като поемат отговорност за изпълнението им.
Практическо упражнение (5 минути)
- Кратко упражнение: Раздайте на учениците листове хартия и ги помолете да напишат една учебна цел, която искат да постигнат, и план как ще го направят.
- Обсъждане: Нека няколко ученици споделят целите си и плана си за тяхното постигане.
Заключение и въпроси (5 минути)
- Обобщение: Напомнете на учениците основните техники за развиване на автономност.
- Въпроси и отговори: Отделете време за въпроси от учениците и дайте допълнителни съвети, ако е необходимо.
Заключителна част (5 минути)
- Домашна задача: Помолете учениците да запишат в дневник своята учебна цел за следващата седмица и да следят напредъка си.
- Благодарности и насърчение: Благодарете на учениците за участието и ги насърчете да прилагат научените техники за автономност в ежедневието си.
Този план осигурява ясна структура за урока, включвайки обяснения, примери и практическо упражнение, които ще помогнат на учениците да разберат и приложат уменията за автономност.
За какво да внимавате:
Яснота и простота:
- Обяснявайте концепциите и термините с лесни за разбиране думи и примери, подходящи за възрастта на учениците (10-15 години).
Ангажиране и подкрепа на учениците:
- Поддържайте интереса чрез интерактивни елементи и активно участие. Насърчавайте позитивна обратна връзка и създавайте подкрепяща учебна среда.
Контрол върху времето и гъвкавост:
- Стриктно следете времето по време на урока и бъдете готови да адаптирате плана според динамиката на класа, като приоритизирате най-важните елементи.
Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.
