Емоционалната интелигентност е вид глобална интелигентност и включва уменията ни да разпознаваме, назоваваме и управляваме собствените си емоции, както и тези на другите. Комплексният набор от умения на XXI век се оказва с по-малко значение от нивото на IQ за личностното развитие и постиженията в живота на всеки един човек. Емоционалната интелигентност стои в основата на успеха в личния живот и в кариерата, затова е важно да бъде развивана от най-ранна възраст. В процеса на учене в училище чрез игри за емоционалната интелигентност учениците усвояват по-лесно предметното знание.
Защо са важни игрите за емоционална интелигентност?
Ученето чрез игра е един от най-ефективните начини за дълготрайно запаметяване на преподавания материал в училище. Игрите за емоционална интелигентност лесно и увлекателно развиват у децата уменията да разпознават видовете емоции и управляват чувствата си и чрез тях това се случва по лесен, достъпен и забавен начин.
Ако искате да имате емоционално интелигентни ученици, които имат висока култура на учене, нагласа за развитие и добри академични резултати, можете да опитате тези
ТРИ ПОЛЕЗНИ И ЗАБАВНИ ИГРИ ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Когато са в класната стая, децата обикновено са настроени за поредния ден на писане, учене и оценяване, което в повечето случаи не винаги води до добро настроение. Тези три примерни игри за емоционална интелигентност предлагат възможност за разчупване на атмосферата и водят до положителни резултати по отношение на личностното развитие на децата и културата на класната стая.
1. Разходи се в моите обувки
Тази ролева игра за емоционална интелигентност е всъщност един своеобразен урок по емпатия, който е подходящ за начален и прогимназиален етап. Може да се проведе по време на час на класа или в часовете по занимания по интереси през цялата учебна година.
Цел: развиване на емпатия
Очаквани резултати: разпознаване на собствените емоции и тези на другите; поставяне на мястото на другия
Необходими материали:
- Шест кутии (например кутии за обувки);
- Лист с работни сценарии: “Разходи се в моите обувки”;
Предварителна подготовка: намерете шест празни кутии за обувки в различни размери и цветове, изрежете всеки един от работните сценарии от листа Разходи се в моите обувки и го залепете от вътрешната страна на капака на всяка от кутиите. Може да поставите истински обувки в кутиите или да принтирате и изрежете цветни обувки от хартия, които да оставите вътре, вместо истински.
Тази игра за емоционална интелигентност се провежда в два етапа. Първият етап започва с кратка дискусия за това какво е емпатия и защо е важно да можем да се поставим на мястото на другите. Записваме на дъската и обсъждаме два въпроса, които е важно да си зададем, когато искаме да се поставим на мястото на някого:
- Какви чувства изпитва този човек? Как ние бихме се чувствали, ако сме в ситуацията, в която той е попаднал?
- Какво този човек би искал или от какво се нуждае? От какво бихте се нуждаели вие или какво бихте искали от околните в тази ситуация?
Може да направим паралел с английския идиоматичен израз “Walk a mile in my shoes” (в буквален превод “Разходи се в моите обувки”, тоест, има се предвид човек да се постави на мястото на другия и да опита да разбере как се чувства той в дадена ситуация). Да им обясним, че да се поставиш на мястото на другия може да значи наистина да почувстваш какво е да ходиш, докато си обул обувките на друг човек и да виждаш нещата и хората през неговите очи. Добре е да подчертаем, че така бихме могли дори да почувстваме неговите чувства.
Вторият етап на играта за емоционална интелигентност започва с представяне пред децата на шестте кутии за обувки. Във всяка от тях е залепен по един от шестте работни сценария от списъка Разходи се в моите обувки.
Учителят посочва няколко смели доброволци, които да излязат отпред и да изберат по една от поставените пред всички кутии за обувки. Докато децата прочитат ситуацията, залепена от вътрешната страна на кутията, учителят или друг доброволец, държи чифтът обувки или принтираната снимка на обувки.
След като прочетат сценариите, доброволците трябва да последват двете стъпки на емпатия (да отговорят последователно и подробно на двата въпроса от първата част). Задачата на останалите ученици от класа е да изслушат техните отговори и да дадат обратна връзка – да споделят дали са съгласни с тях или несъгласни с тях и да ги надградят и допълнят.
Полезен съвет: внимавайте децата да следват точно стъпките по двата въпроса, вместо да започнат да предлагат решения на проблема. Идеята е да се отразят чувствата на героите от сценариите и да проявят емпатия, а не да търсят решение на проблем, което е различно умение.
2. Благопожелания към приятел
Тази игра за развиване на емоционална интелигентност може да се използва в начален и прогимназиален етап, за начало или край на часа, в час на класа, часовете по занимания по интереси или в случаите, когато учениците са напрегнати или изпитват тревожност.
Цел: контрол над емоциите
Предварителна подготовка и планиране: за провеждането на тази игра не са необходими специални материали. Като подготовка бихте могли вие самите да отделите няколко минути на тихо и спокойно място и да помислите какви благопожелания бихте отправили към близките и приятелите си
Провеждане: при възможност, подредете децата в кръгче или ги разделете по групи. В зависимост от спецификата на групата или класа ви, можете да ги разделите и по двойки, като в разновъзрастови групи можете да съберете по-големи деца с по-малки.
Поканете ги да поемат няколко пъти дълбоко дъх и да затворят и отворят очи. След това нека със затворени очи помислят за свой приятел, близък, съученик или дори непознат, когото са видели на улицата и на когото искат да отправят благопожелания. Кажете на учениците, че в този час ще се упражнят да насочват мислите си от себе си към другите. Попитайте ги дали някога им се е случвало да отправят добро пожелание към себе си или към някой друг, какви точно неща са си казали на ум и как са се почувствали, когато са отправили тези пожелания от сърце.
Тази игра за емоционална интелигентност включва няколко етапа в същинската си част. Това е тяхната поредност и инструкциите, които можете да използвате.
- Изпратете благопожелание към себе си:
- седнете удобно и комфортно, изправете гърба и поемете дълбоко дъх навън и навътре;
- помислете за едно мило пожелание, което искате да изпратите до себе си; това може да бъде мир, любов, кураж, надежда или друго;
- вдишайте дълбоко и си представете как това мило пожелание влиза дълбоко заедно с дъха ви в сърцето и после бавно издишайте;
- Споделете благопожелания един с друг:
- сега отворете очи и се обърнете към човека до вас;
- помислете за едно мило нещо, което бихте му казали;
- един по един си кажете добрите пожелания, които сте си намислили (ако сте групирали по-големи с по-малки ученици, нека първи да изкажат благопожеланията си по-големите);
- сега заедно поемете дълбоко дъх и заедно бавно го изпуснете;
- Благопожелания за повече добрина:
- поемете дълбоко дъх навътре и навън;
- помислете за момент за мило пожелание, което да изпратите към някой, който се нуждае от любов; може да е някой възрастен, учител или просто някой човек в нужда;
- вдигнете ръка, ако искате да споделите вашето благопожелание с останалите в групата (бихте могли да запишете тези благопожелания на дъската, за да имат по-дълбоко въздействие над децата);
- Групово благопожелание към света:
- всички заедно поемете дълбоко дъх;
- вдишвайки си представете, че всички добри неща и пожелания, които казахме и написахме, влизат в сърцето ви;
- сега издишайте силно всички заедно и изпратете всички тези добрини към класната стая и света навън;
За финал: след последния етап, задайте на учениците въпроси за рефлексия. Попитайте ги какво мислят за тази игра, как ги е накарала да се почувстват, кога пак биха могли да я изиграят и защо.
3. Автореклама
Това е идея за съвсем простичка игра, която може да се използва в час на класа, както и за начало или за край на часа или в часовете за занимания по интереси. Служи за развитие на аз-концепция при учениците и им помага да осъзнаят кои са онези положителни техни черти, които ги правят неповторими и различни.
Ето и как се провежда тази игра за развиване на емоционална интелигентност:
- Избира се един ученик, който играе ролята на водещ (това може да бъде и учителят);
- На всяко дете се дава малко листче и молив или химикалка;
- Всеки участник си прави автореклама, като написва на един лист свои положителни качества;
- Водещият събира всички листове. Прочита пред участниците всяка автореклама, а те трябва да познаят коя на кого е.
Ролевите игри за развиване на емоционална интелигентност са чудесен начин да помогнем на учениците си да придобият и надграждат ключовите за техния бъдещ успех умения за просоциално поведение, емпатия и самооценка, както и да подкрепим тяхното емоционално развитие. Проучвания показват, че развиването на тези умения в дългосрочен план повлиява положително академичните резултати на учениците, а и ги прави по-харесвани от своите съученици.
