Стивън Хокинг е един от най-бележитите физици на нашето време, благодарение на когото знаем със сигурност, че има черни дупки и (вероятно) дори има изход от тях. Освен забележителните си трудове по теоретична физика, той оставя за идните поколения и житейски уроци, с които е добре да се запознаем още в училище.
Не позволявайте на трудностите да прекършат крилете ви!
Може би това е едно от най-важните послания, които Хокинг ни оставя. Той няма и 30 години, когато му поставят диагнозата пълна мускулна атрофия или болест на Лу Герик. Животът му се променя напълно, но това, което го сполетява, се превръща в неговия шанс да насочи съзнанието си към непознатото и да създаде трудовете, с които е известен днес.
- Как да направим така, че да предадем енергията на този велик учен на съвременните деца?
Предлагаме ви едно упражнение, подходящо за прогимназиален и гимназиален етап. Започнете с кратка презентация за живота и работата на Хокинг. След това стимулирайте учениците да мислят върху проблем, да опитат да търсят решения. Поставете ги в обувките на Стивън Хокинг – дайте пример с болестта на Лу Герик или с някакъв друг лош сценарий. Задайте следния въпрос: “Как щяхте да постъпите?”. Нека хипотетичната ситуация е свързана с липса, може да е в най-различен аспект – здравословен, семеен, финансов.
Накарайте децата да си представят, че не по тяхно желание се налага да се преместят в друго училище или в друга държава, че от утре им се наложи да се издържат сами или да изкарват пари. А ако интернет спре да съществува или ни нападнат извънземни?
Целта на упражнението е да извадите учениците от зоната им на комфорт и да ги накарате да измислят план за действие. Светът, в който живеем, не е статичен, и такъв тип задачи ни провокират да си дадем сметка за това, че нищо не ни е дадено завинаги. Но ние можем да покажем, че сами сме ковачи на собствената си съдба.
Любопитството – дали е убило котката?
Чрез разгръщането на теорията на квантовата механика Стивън Хокинг успява да ни пренесе в света на черните дупки и бебетата вселени. Въпреки че е прикован към инвалиден стол, въпросите не спират да нахлуват в съзнанието му.
- Как да разпалим и подобен тип въображение и в нашите ученици?
Мисловните експерименти са много подходящи. Както вече споменахме, въпроси от типа “Какво би станало, ако?” също са наш верен помощник, независимо дали говорим за гражданско образование, география, математика, история или друго. “Човъркането” по тези теми възпитава критичното мислене и аналитичните умения.
Проведете дискусия, за която помолете учениците да се подготвят предварително. Формулирайте конкретен въпрос, например: “Какъв щеше да бъде светът, ако Германия беше спечелила Втората Световна война”? или “Какъв щеше да бъде светът, ако не беше измислено колелото?”.
Постер
След дискусията разделете класа по екипи и им възложете задачата да направят постер/табло, което да обобщава и визуализира разсъжденията им (може да им дадете да работят и върху вариации на основния въпрос).
Есе
Друг вариант за продължаване на дейността (или като задача за домашна работа) е да възложите на всеки ученик да напише кратко есе, в което да изложи аргументите си. Задайте следната структура:
- увод – тук учениците могат да представят кратко въведение към темата (в няколко изречения);
- теза – в тезата учениците трябва да изложат гледната си точка по проблема;
- аргументация – тук учениците следва да датат аргументите, в подкрепа на своите твърдения. Тази част на есето е най-дълга;
- заключение – в тази част учениците правят кратко обобщение. Достатъчни са няколко изречения.
В края на часа обсъдете с класа колко са важни любопитството и умението да се задават правилните въпроси. Попитайте учениците какво според тях може да се направи в училище, за да се стимулира любопитството.
Защо грешките са важни и как се учим от тях?
“Не питай старило, а питай патило”, гласи популярна българска поговорка. Като хора с повече опит ние често даваме на учениците си различни полезни съвети, но истината е, че най-много се учи от собствените грешки. Известната американска писателка, художничка, преподавателка и дизайнерка Лори Розенвалд издава книга на тема “Как да грешим целенасочено”, в която разглежда различните аспекти на изпълнението на задачи от машини и от човек. Защо човекът греши, а машината не?
- Как да подготвим учениците си да грешат и да не се страхуват от това?
Изгледайте това видео с класа. То е идеална прелюдия към темата за големите “грешки”, които е допуснал Стивън Хокинг, и затова как те са оформили кариерата му. Представете следната статия на учениците си. Разпределете ги да работят по двойки и им поставете следната задача: “Прочетете текста и открийте грешката на Стивън Хокинг. Анализирайте последствията от нея”. След това обсъдете с класа направените изводи.
За да завършите часа, пренесете дискусията на ”по-лично” ниво чрез допълнителни въпроси. След като грешките на един учен водят до такива резултати, как може това знание да ни е от полза при вземането на обикновени решения? Какви могат да бъдат изводите от малките грешки, които допускаме всеки ден? Насочете учениците си към това, че е важно направената грешка да бъде анализирана и да може да се създаде план за действие, с който да се вземе решение за нови стъпки.
Надяваме се с предложените упражнения да посеете семена на оптимизъм сред учениците си. Да ги заинтригувате и да насърчите критично им мислене, да ги вдъхновите по-осъзнато да модерират решенията и действията си.
