В последните години все по-често говорим за многообразие от възможности в класната стая. Приобщаващото образование е факт в нашата образователна система и българското училище трябва да е гостоприемно за всички деца, независимо от техните разнородни потребности. Многообразието от възможности води след себе си и различни аспекти на нетипично поведение, с което трябва да сме подготвени да се справим.
Когато в класа има ученици с аутизъм трябва да сме особено внимателни, защото знаем, че много често тяхното поведение е трудно за разбиране от околните. То може да доведе до неочаквани реакции както от ваша страна, така и от страна на останалите ученици в класа. Ето защо е важно да знаем как да се справим с неочакваното поведение. Настоящата статия представя някои насоки за спокойно реагиране при различни неочаквани ситуации като поставя на фокус спецификата на потребности на деца от аутистичния спектър.
Всички учители са имали моменти, в които вълненията в класа по време на час излизат извън контрол. Когато в подобни ситуации има ученик с аутизъм, тази емоционална динамика в часа, неприсъща за ежедневното протичане на деня и за рутината, в която той функционира, може да доведе до сериозни емоционални реакции, непредвидимо поведение, дори и до криза. Възможна негова реакция би била да постави ръце на ушите си, да се изолира от обстановката в някой по-отдалечен ъгъл на стаята, да се опита да се скрие на необичайно място и др. В такива моменти обичайните педагогически реакции не работят добре и дори могат да напрегнат допълнително обстановката.
За да можем да реагираме правилно, е необходимо да знаем повече за състоянието Аутизъм, за да можем да си обясним поне частично непредвидимото поведение и да осъзнаем, че то не е внезапно и никога не е без причина.
За хората от аутистичния спектър са характерни:
-
Сензорна свръхчувствителност
Децата от аутистичния спектър се отличават със сензорна свръхчувствителност. Мозъкът на детето възприема и обработва сетивната информация много по-интензивно от обичайното. Не филтрира стимулите, обработва всичко едновременно и много бързо се претоварва. За нас ситуацията може да е съвсем нормална за класната стая, но за детето с аутизъм това може да е една сензорна буря, с която то не може да се справи и да изпадне в кризи, които водят след себе си неприемливо поведение. Понякога съвсем обикновен шум от движение на столове по паркета, говорене на няколко деца едновременно, капки вода от крана на мивката в стаята, миризма на парфюм, храна, дезинфектант или докосване на шега може да пренатовари детето. Какво остава за по-еуфорична ситуация с повишаване на обичайния шум в класната стая.
-
Трудности при промени
Децата от спектъра много трудно понасят промени. За тях рутината носи успокоение и сигурност. Ако разменим часовете и последователността им е различна от тази, записана в учебната програма, или променим времетраенето им, ако отсъства учител и го замества друг, ако променим обичайното протичане на часа и решим да опитаме нещо ново, рискуваме да получим някаква съвсем непредвидима реакция от детето. Това са нормални за училищното ежедневие неща, допустими и необходими, но за ученика от спектъра те нарушават предсказуемостта, с която се е въоръжил и могат да му причинят дискомфорт, защото той вече не знае какво следва, а неизвестността го натоварва, дезориентира и плаши.
-
Комуникационна бариера
Много деца от спектъра не могат или са затруднени да се изразяват вербално, а някои от тях могат, но не искат да го правят. Тези затруднения в комуникацията повличат след себе си алтернативен начин на изразяване. И за нас, ако нетипичното поведение е странно, то за детето с аутизъм то е единственият начин за себеизразяване.
-
Трудности със саморегулацията
Саморегулацията ни помага да разпознаваме какво се случва с тялото и емоциите ни, както и да управляваме реакциите си. Саморегулацията може да бъде нарушена при децата с аутизъм на телесно, емоционално, поведенческо и когнитивно ниво. Те усещат силни емоции, но нямат механизми как да ги регулират и овладяват, поради което следват инстинктивни, а не осъзнати реакции.
Това е малка част от характерните особености на това състояние. Ръка за ръка с тях вървят редица вътрешни фактори: тревожност, глад, умора, болка, за които невинаги могат да сигнализират, както и много други невидими за нас причини, и заедно провокират това непредвидимо поведение, което силно притеснява учителите и се превръща в основно предизвикателство не само за нас, но и за семейство, близки и приятели на всички хора от аутистичния спектър.
Тези затруднения, както и много други са обяснение защо е нормално да има непредвидимо поведение, а ние трябва да знаем как да го избегнем или овладеем.
Изредените по-горе предизвикателства могат да допринесат до редица неочаквани ситуации в класната стая:
В час по български език учениците пишат в тетрадките си, но вие внезапно решавате да приберете тетрадките им и да прочетете на класа нещо увлекателно за награда преди финала на часа. Ученикът с аутизъм започва да се клати на чина, след това да крещи, става и бута чина, удря с ръка по чина, хвърля молива на пода, блъска се в стената, удря с ръце главата си, самонаранява се…
Ситуацията е стряскаща. Това поведение настъпва внезапно, рискува да провали часа ви, макар и да е към края си. Вие сте в центъра на вниманието на класа. Не знаете как да овладеете поведението на ученика. Изглежда неконтролируемо. Може сам да се нарани, може да пострада и някой от другите ученици.
Със сигурност не само вие, но и останалите ученици в класа са се изплашили. И в този момент сте сам - от подкрепа се нуждае ученикът с аутизъм, останалите ученици, вие също…
Как да реагираме спокойно в съвсем неспокойната ситуация?
Важно е да уточним, че подобно поведение не е пристъп на агресия с цел да се навреди на някого. То е реакция на претоварване и е сигнал за помощ и необходимост от подкрепа в труден за детето момент.
Справете се със ситуацията като следвате няколко насоки:
- Запазете спокойствие, колкото и да е трудно в момента;
- Дайте кратка самостоятелна задача на класа. Така ще пренасочите многото погледи към детето в криза и ще можете да му обърнете внимание.
- Помогнете на ученика да стигне до къта за отдих в стаята.
Важно е да има такъв точно за подобни състояния, когато обстановката по някакъв начин е провокирала емоционален срив.
-
Говорете спокойно. Важно е за всички ученици.
За детето от спектъра може да подавате кратки инструкции: „Почивка“, „Седни“.
Не задавайте въпроси от типа на „Защо се държиш така?“, „Защо правиш така?“, „Защо се удряш?“.
Не възпитавайте точно в този момент: „Така може да се нараниш.“; „Не е хубаво да се държиш така.“; „Не трябва така да се удряш.“
Тези инструкции можем да определим като объркана словесна плетеница за детето с аутизъм, от която няма ползва, тъй като всички негови възприятия към този момент са блокирани.
Много би помогнало ако покажете картинка със символ за почивка. Хубаво е да използвате символно онагледяване в класната стая, визуални графици и други картинни опори, защото чрез изображения децата с аутизъм лесно се ориентират какво правят в момента и какво предстои. Това им носи спокойствие и сигурност.
-
Поговорете с класа за настъпилата неспокойна ситуация
Не отбягвайте въпросите, които ще имат вашите ученици относно това непредвидено поведение. Ако не знаете как да отговорите на тях, поканете психолога, който е в състава на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ на ученика с аутизъм да поговори с класа по темата. Той познава добре емоционално и поведенчески ученика и може да представи полезна информация за неговото състояние, което е в основата да се стигне до подобни кризи.
-
Информирайте родителите
Родителите трябва да са запознати с подобни емоционални или поведенчески кризи. Разкажете им за станалото, но така че да не се почувстват виновни за поведението на детето си и за нанесения емоционален дискомфорт за всички присъстващи. Споделете с тях не с цел да получите извинение от семейството за поведението на ученика. Нека разговорът да премине през призмата на загрижеността. Поинтересувайте се случвала ли се е подобна ситуация у дома? Как се справят те в подобни моменти? Попитайте дали са се консултирали със специалисти, ако това поведение е често повтарящо се.
-
Анализирайте ситуацията в работна среща на ЕПЛР
Важно е да го направите. Подкрепата за всеки ученик със СОП се реализира екипно. Не сте сами по пътя на приобщаването на ученици с по-различни възможности. Приобщаването е ефективно, когато екипното взаимодействие работи добре. Запознайте колегите си със случилото се. Поговорете. Възможно е да е имало подобни ситуации, но някой от учителите да е успял да ги избегне. Обменете опит как се справят останалите. Потърсете идеи от ресурсните специалисти как може да разбирате и подкрепяте по-ефективно конкретния ученик.
Опишете ситуацията подробно пред колегите в състава на ЕПЛР на ученика. Всеки детайл е важен. Нещо съвсем несъществено за вас, може да е провокирало това поведение или да е било капката, с която прелива чашата. Ако и вашите колеги са имали подобни ситуации, в които не знаят как да реагират и ако смятате, че се нуждаете от повече информация как можете да овладеете подобно поведение, можете да потърсите професионална методическа подкрепа.
В описаната ситуация повод за ескалиране на напрежението е рязката смяна на дейностите. Това, че взимате тетрадките, минавате в друга дейност, която не е планирана, може да отключи драматични моменти за дете от аутистичния спектър. То не долавя същността и емоцията на изненадата. За него тя е дезориентир и повод за тревожност и безпокойство.
Това, разбира се, съвсем не означава, че целият клас трябва да бъде лишен от по-различна динамика в часовете, от моменти на изненада или промени. Децата имат нужда от това. А вашия по-различен ученик се нуждае от рутина, сигурност и предсказуемост. Може предварително да обявите, че предстои да вземете тетрадките, да покажете картинка за слушане на текст, за да знае какво предстои и спонтанно хрумналата ви чудесна идея да разнообразите класа да не става повод за драматични моменти.
Как можем да избегнем подобни ситуации?
Обърнете внимание на сигналите. Коментирайте с родителите, с другите учители и със ресурсните специалисти и забележете какви сигнали ви изпраща детето, когато става неспокойно и когато нещо го притеснява. Това може да се изразява чрез клатене на стола, издаване на звуци, монотомно говорене, манипулиране с различни предмети и други. Научете се да ги забелязвате. Ако реагирате още при първите сигнали, дадете символ, за да илюстрирате какво предстои или поканите ученика да седне да си почине в къта за отдих, много е вероятно да избегнете или да овладеете на по-ранен етап подобни тежки ситуации.
Когато в класа ни има ученик със специални образователни потребности често си задаваме въпроса: “Успявам ли да подкрепя ефективно детето?” Може да потърсим отговори за него като се включим в различни обучителни курсове, участваме в работни срещи, потърсим други форми на методическа подкрепа и консултации, коментираме и споделяме опит с колеги. Няма универсално правило, което да научим, да прилагаме и да сме сигурни, че работим в правилна посока, защото приобщаващото образование е динамичен процес.
Обединяваме усилия, за да подкрепяме ефективно учениците с функциониране в аутистичния спектър, да ги приобщим пълноценно и да успеем да ги включим в учебния процес, като се съобразяваме с наличните им възможности и особености в стила и начина им на овладяване на учебното съдържание. Понякога успяваме, понякога – не. Подготвени сме за непредвидени ситуации в класната стая и знаем как да реагираме в извънредни ситуации. Знаем, че успеваемостта на тези деца е различна от общото ниво в класа. Учим се да забелязваме малките успехи и да осъзнаваме колко големи победи са те.
В класната стая трудно бихме могли да променим състоянието на тези ученици и да коригираме поведението им. Но можем да пожелаем да ги разберем. Да се опитаме да погледнем света през техните затруднения, рамки и ограничения и начин на функциониране и да ги подкрепим. Те не решават умишлено да провалят часа ни. Не искат да ни изплашат и да „взривят“ емоциите в клас. Просто реагират, защото им е станало много, много трудно в определен момент. А защо с подобно поведение – защото само по този начин могат да го направят.