fbpx
За родители

“Специално” лято или мисия “Оцеляване” сред хорските нагласи към различието

“Специално” лято или мисия “Оцеляване” сред хорските нагласи към различието

Лятото е любим сезон, харесван, жадуван и очакван. Всички отправят поглед към него с планове за разходки, пътешествия, време за споделеност с близките, бягство от ежедневието, активна почивка…

С някои особености преминава лятото за една група хора, определяни от обществото и от себе си като “специални” родители, защото техните деца са палитра от разнообразие и различни възможности, отличаващи се от стандартите за това какво е нормално. Това са родителите на деца с увреждания, нарушения, затруднения и др., които често в училище определят като деца със специални образователни потребности. Спецификата в развитието на тези малчугани  изисква специални грижи и подкрепа 365 дни в годината, а лятото не е жадувано време за почивка, а просто период за оцеляване като всеки друг сезон. Нещо повече: в много случаи то може да се превърне в период на носталгия и тъга, защото бариерите за нормално летуване за тези семейства болезнено напомнят за различието и породените от него обстоятелства. 

Наред с всички несгоди от обичайния ритъм на живот, адаптиран според специалните потребности, на семействата с „по-различни“ деца много често се налага да адаптират и начина за лятна почивка, ако въобще е възможно да пътуват. Малко са плажовете по нашето Черноморие, които имат дървени рампи, позволяващи на хората в инвалидни колички да стигнат до брега на морето. А в доста басейни дизайнът на стълбите не позволява използването им от хора с двигателни затруднения. По подобен негостоприемен начин се случват нещата и за семействата, решили да потърсят отдих в планината. Често хижи, къщи за гости и хотели нямат асансьори, платформи и други необходими съоръжения, така че децата със специални нужди да имат независим достъп до тях. 

Когато към неуредиците от физически характер прибавим и неподготвеността на обществото ни да приема децата със специфични потребности… желанието за летуване доста бързо изчезва за семействата на деца с увреждания. Но това не бива да бъде допускано. Летният сезон, жадуван от всички, трябва да бъде очакван с нетърпение и от вас, скъпи родители на по-различните деца. Не позволявайте лятото да ви подмине. Посрещнете го с нетърпение и желание за приключения с вашите близки. Да, лятото, както и всичко останало за вас ще е по-различно и по-специално, но това не означава, че трябва да бъде пропиляно. 

Няколко стъпки към реализиране на ползотворно “специално” лято:

  • Планирайте своята жадувана почивка. Да, тя ще е съпътствана с много адаптации, но е вашият начин и момент да разнообразите ежедневието си; 
  • Подберете правилното място, което да е достъпно за вашето дете. Да, изборът е в пъти по-ограничен, но приемете това като временно явление. За в бъдеще все повече курорти ще са гостоприемни за потребностите на всички деца;
  • Поканете приятели, с които да споделите своя отдих. Да, малко са хората, които познават естеството на вашето ежедневие и искат да бъдат част от него, но пък това са истински приятели и си заслужава да прекарате почивката си с тях;
  • Не спирайте да търсите нови приятели. Лятото е подходящ период. Различието в много случаи обединява. Вашето дете може да открива свои нови приятели с лекота, защото не мисли за хорските нагласи, разбирания и тълкувания; не разбира човешките предразсъдъци и не е зависимо от стигми и погрешни схващания;
  • Консултирайте се за предпочитани дестинации от други родители на деца със специални потребности. Обменете информация помежду си в социалните мрежи. Поинтересувайте се за специализирани лагери и други организирани мероприятия за специални деца;
  • Не хабете сили и емоции и не разваляйте настроението си от причудливи погледи или съжалителни фрази. Насладете се на почивката си без да обръщате внимание на хорските реакции. Те са в процес да се променят към по-добро. А дотогава не си заслужава да тъжите за невъзможността на другите да възприемат света в неговото многообразие и пъстрота. Това си е техен проблем, не е ваш;
  • Намерете време за отдих, ежедневните и ежечасни задължения няма да ви подминат дори по време на лятната почивка, но когато е възможно ги отложете, забавете, редуцирайте… Динамиката на ежедневието и стресът от съревнованието с нея и с времето, което лети и винаги не стига, дават своето отражение рано или късно. Тук е моментът да си кажете “По-полека”. Все пак е лято, все пак сте на почивка, все пак и вие наред с вашите деца и близки имате своите потребности, които не бива да подценявате, защото след време и те напомнят за себе си, а начинът, по който го правят,  далеч не е приятен;
  • Прекарайте пълноценно и безгрижно своята лятна почивка. Откъснете се поне за няколко дни от ежедневните грижи и проблеми. Насладете се на вашето лято. Макар и специално, то е време да си подарите отдих и да се заредите с  нови сили и положителни емоции, споделени със семейството.

Грижите за вашите по-различни деца, техните здравословни проблеми, стресиращи диагнози и редица предизвикателства, съпътстващи ежедневието ви водят до една трайна социална дезадаптация на цялото семейство. Препускането между лекари, специалисти и терапевти, съпроводено с бюрокращина на различни нива е мисия, справянето с която е нелесна задача. Погълнати от естеството на конкретната проблематика, допускате да избледнеят по своята същност чувства и взаимоотношения – между партньори, родители, други деца в семейството. Специфичните потребности на децата със различни затруднения ви поставят в ситуация да обърнете гръб на своето професионално и кариерно развитие…

 Като цяло грижата за дете със специални потребности си остава едно от най-тежките житейски предизвикателства, които животът може да поднесе, но ако се понесете по тези вълни на отчаяние и самосъжаление, изходът няма да е благоприятен. Ето защо не губете време в размисли и тъга, а продължете да живеете и го правете по най-добрия начин, по който можете. Постигнете спокойствие и уравновесеност и бъдете победители над бурята завзела ежедневието ви, защото сте силни и защото го можете. А по пътя на постигане на тази хармония сред дисхармонични обстоятелства не забравяйте да помислите за себе си и много да се щадите в процеса на борба с ежедневието, хорските нагласи и човешките предразсъдъци като спазвате…

Няколко насоки за мисия “Оцеляване” сред хорските нагласи към различието:

  • Търсете баланс и най-добрия начин за справяне. Здравето ви е не по-малко важно от това на децата ви, защото вашите грижи за тях са безценни и  незаменими;
  • Поспорете със себе си и намерете начин да се убедите, че белезите на съдбата са заличими, че след всяка буря изгрява слънце, че животът е прекрасен и трябва да го изживеете пълноценно с това, което имате, а не с болката по това, което сте загубили или не сте успели да получите. Не се потапяйте в дълбоки и тежки размисли какво ви е отнела диагнозата на вашето дете. То е не по-малко прекрасно от всички останали, то е  благословия;
  • Съсредоточете се върху способностите на детето. Всяко дете със специални образователни потребности има своите силни страни. Игнорирайте неговите затруднения и мислете как да надграждате това, което може да прави;
  • Осигурете на своето дете любяща среда. Заобиколете го с любов и топлина, грижи и нежност;
  • Избягайте от хорските нагласи и коментари. Стойте по-високо от тях и гледайте на света с оптимизъм и вяра, че някой ден обществото ни ще бъде отворено и толерантно към различието;
  • Не позволявайте да бъдете съжалявани. Вие многократно сте имали възможността да осъзнаете силата си да се справяте с по-различната ситуации, а това не е повод за съжаление, напротив, заслужава похвала;
  • Осигурете си онзи душевен комфорт, който да ви зарежда със спокойствие, сили и енергия, необходими ви да се справяте с предизвикателствата на ежедневието. От вашето спокойствие и уравновесеност положително се повлияват и вашите деца. Обратно: напрежението и тъгата нанасят следи върху емоционалното развитие и душевно състояние на вашите прекрасни малки герои, за някои от които привилегията да живеят е предизвикателство по рождение.

Родителите на деца с увреждания с месеци, понякога с години водят борба със собствените си нагласи и убеждения, преодоляват редица душевни битки, за да достигнат до ниво на приемане на създалата се ситуация в семейството. Преминават през невероятни метаморфози, за да приемат децата си такива, каквито са и да продължат напред по един нов път с много въпроси и неизвестни, изпълнени с нов устрем, оптимизъм, вяра и желание да ги подкрепят по най-добрия начин във всички сфери на живота.

Много често обаче по този нелек път те вървят сами. Подкрепа получават от сродни души, от хора, докоснали се до проблематиката от първо лице.  Доказателствата за това са навсякъде около нас: в трамвая, в магазина, на детската площадка, в близкото заведение, на концерт или на кино, в парка или на плажа. Различието се регистрира с разнообразни реакции: от сочене с пръст и извръщане поглед настрани, до кръстене с апел “Да не дава Господ!” и цъкане с уста в знак на отчаяние и безизходица; писък на дете, което бяга изплашено от по-различния свой връстник или отегчен родител, който нервно отдалечава своето дете от площадката, на която идва дете със специални потребности. Срещата с различието и първоначалната ответна реакция ежечасно напомня на “специалните” родители за същността на ситуацията и е в състояние да погуби цялата онази тяхна борба само в рамките на няколко секунди.  

Скъпи “специални” родители, прегърнете смело вашето “специално” лято. Насладете се на всеки миг, прекаран с любимите хора. Различието не е болезнено изключение, то е част от многообразието на вселената. Не позволявайте сивотата на обществените нагласи да нанесе щети върху усилията ви и неспирната борба, която водите с диагнозите на вашите деца. Не спирайте да гледате устремено напред и с лекота преодолявайте рамки и бариери, мнения и нагласи, препятствия и трудности. Продължавайте да строите мостове между предразсъдъците и съпричастността, защото вие и вашите малки герои сте автори на една много специална приказка – цветна история за доброта, емпатия и толерантност, която прави света по-добър.

ИЗТОЧНИЦИ:

Съвети към родители на деца с увреждания – мастър клас на УНИЦЕФ

Психолого-педагогическа работа с родители на деца с увреждания

За автора

Виолета Георгиева

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.